Проф. Георги Димитров: Гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното съдържание |
Проф. Георги Димитров е социолог, един от създателите на катедра „ Европеистика “ в СУ, на катедра „ Социология “ в Югозападния университет, съосновател и ръководител на Асоциация за обществени проучвания и приложни проучвателен практики (1994-2000). Проф. Димитров е и един от създателите на
Проф. Димитров, преди малко от щемпел излезе учебникът по гражданско обучение за 12. клас на издателство БУЛВЕСТ 2000/ Клет. Вие сте измежду създателите на този учебник. Не смятате ли, че е малко късно едвам в единайсети и дванайсети клас да стартира образованието по гражданско обучение?
Всеки, който схваща от политическия смисъл на поданството, ще Ви каже, че е доста късно. Но такава е просветителната стратегия на МОН. Тяхното опрощение е, че тази особена гражданска материя се учи и предходните години в качеството й на " междупредметни връзки “, защото същото наличие било дифузно разтворено в уроците по история (и цивилизация), литература, прородознание, география и всичките метафизичен дивотии, в това число " Свят и персона " и не знам още какво. С емпирично изследване на учебниците по история и литература за всички класове на учебното обучение сме потвърдили, че таман гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното наличие. Но това е по този начин, тъй като у нас не се схваща що е то поданство. Включително от треторазрядните български философи, които пишат учебниците по гражданско обучение. Още по-лошото е, че тези анонимни неграмотници пишат и програмата на МОН, която по-късно става наложителна усмирителна риза на учебниците по този предмет. Направете си труд да намерите имената на създателите на програмата, а в случай че съумеете, проверете в Google сколър кой от тях какъв брой изявления има в интернационалните списания по въпросите на гражданското обучение. После се чудим за какво в програмата, примерно за 12-ти клас думата „ отговорност “ се среща един път, а „ власт “ 13 пъти. Така че, да - доста е късно, само че по-голям проблем е какво наличие се предлага на младежите, а също и по какъв начин се допуска, че то може да бъде усвоено.
Учебникът стартира с тематиката за личността, егоизма и отбраната на гражданските ползи. Как учебникът се пробва да убеди учениците, че би трябвало да изоставят непосредствените си персонални ползи, с цел да преследват публично значими дела, чиито резултат в никакъв случай не може да бъде сигурен?
Изобщо няма такава алтернатива – Вие питате по какъв начин ще обясня на естествен младеж, че не трябва да изоставя левия си крайник поради десния. Защото няма такова нещо „ персонален интерес “ против „ публично значими дела “. Само от този учебник и отникъде другаде ще може да разберете първо какво е интерес и за какво таман моите лични ползи са два типа - частни и всеобщи. Това е като във всяка игра – в нея участващите се борят за успеха, единствено че, с цел да има победа, би трябвало има игра по правила, щото другояче става просто меле и всички губят. А пък в случай че различен написа разпоредбите, не се изненадвайте, че те ще са направени по този начин, че да печели братовчедът на нормотвореца. Моят частен интерес е да победя, само че моят повсеместен интерес е по този начин да създадем играта, че най-малко хипотетично всеки да има късмет да завоюва. А другояче, въобще не може да сте сигурни, че момичето на фантазиите Ви ще откликне с реципрочност, само че това не Ви отхвърля да пробвате – до момента в който имате фантазии.
За разлика от другите учебници, Вашият не стартира с урок за страната, а с урок за стопанската система. Защо?
Не е правилно. Нашият учебник стартира с личността, тъй като в модерните общества тя е основата и центърът на света. Само че персона не е всеки субект, а оня човек, който влияе на близките. Именно взаимната връзка с другите е интерес, зависимостта ми от противоположното влияние, което ще предизвикам с постъпките си. В модерните общества това става преди всичко и в най-голяма степен посредством включването ми в мрежата от пазарни връзки. Няма по какъв начин да бъдеш пълностоен човек в съвременно общество и да си отвън тази мрежа. Тъкмо това основава нуждата да носиш персонална отговорност за „ разпоредбите на играта “ в взаимния живот с всички други участници. А непрекъснатата работа за поддържането и оптимизацията на метода, по който живеем дружно, е личното наличие на поданството. Поради което е изцяло допустимо да имаме поданство и без страна, образци има премного.
Това, че програмата на МОН стартира с страната, е демонстрация на достоверна вкорененост в тукашните историко-културни дадености. На Балканите не е изключение страната да възникне от стичане на военни, геополитически условия. А България е най-ярка илюстрация на правилото, че по този начин зародилата страна стартира да основава обществото си – администрация, правов ред и правосъдна система, просветителна и здравна система, пътища, железници и така нататък Да не мислите, че в днешна Турция няма гражданско обучение? Има и то е мобилизирано да основава лоялни към държавното великолепие патриоти… А надали е належащо да напомням, че в изискванията на „ действителен социализъм “ точно страната, проникваща и регулираща всички аспекти на човешкия живот, е главният инструмент на ръководещата комунистическа партия, посредством който тя трансформира всекиго в „ строител на комунистическото бъдеще “. Как страната няма да е демиург, „ алфа и омега “ на публичния живот, нали? Е, и образователната стратегия на МОН стартира с страната, това е „ толкова просто и разумно “, както е споделил пролетарският стихотворец.
В учебника се разискват доста световни тематики като пандемията, тероризма, климатичните промени и други Смятате ли, че тези въпроси въобще вълнуват българските възпитаници?
Българските възпитаници, както и всички други в тази възраст, възраст се вълнуват от любовта, половия живот и така нататък, само че също и по тези въпроси може да има убийствено скучни и отблъскващи учебници. Както и противоположното, даже висша математика може да се преподава по атрактивен и вълнуващ метод. Лев Троцкий, интелигентът, който направи болшевишката гражданска война, има поредност впечатляващо проницателни сентенции. Например, той е споделил: „ Вие може да си мислите, че не се интересувате от войната. Но тя се интересува от Вас! “ Вие може и да неглижирате тероризма, само че не може да сте сигурни, че той няма да Ви доближи.
Тогава значимият въпрос е по какъв начин реагира учебникът по гражданско обучение на тази заплаха – дали посредством формулировка, която би трябвало да зазубрите. Или с инструктаж по какъв начин да постъпите, в случай че се окажете в обстановка на терористична офанзива. Начинът преподавател да убие гражданското обучение е да изпитва учениците си дали са наизустили този инструктаж…
Трябва ли летните митинги от 2020 година, а и митингите от 2013 година под надпис „ ДАНСwithme “ да бъдат в учебниците по гражданско обучение? Как можем да разбираем последните огромни митинги в България на 18-годишен юноша?
Това може да стане по един единствен метод – мъдро и с схващане. И изрично няма да стане принудително. Обаче, както споделя Йори, някои могат, а други - не.
По принцип всичко, което се отнася до нашия обществен живот, в това число и митингите, може и би трябвало да бъде предмет на полемика в час по гражданско обучение. За да могат най-малко идващите генерации да знаят, че вдигнат пестник не те прави жител. Гражданин става оня, който владее на практика инструментите за отбрана и развиване на изискванията за нашия взаимен живот. За да изкопаеш дупка, ти би трябвало кирка и лопата; с цел да влезеш в интернет, ти би трябвало компютър. За да станеш жител, би трябвало да владееш метода за организация на доброволческа акция, медийна акция – също; да знаеш какво е фондонабиране – за какво се прави и как; би трябвало да участваш в контрола над локалните управляващи, само че и това се учи посредством правене по гражданско обучение. Стига да знаеш по какъв начин и да ти е значимо! Защото другояче ще продължаваме да живеем, както и до момента. И ще избираме да ни ръководи оня, който знае само да ни гледа доста лошо…
Проф. Димитров, преди малко от щемпел излезе учебникът по гражданско обучение за 12. клас на издателство БУЛВЕСТ 2000/ Клет. Вие сте измежду създателите на този учебник. Не смятате ли, че е малко късно едвам в единайсети и дванайсети клас да стартира образованието по гражданско обучение?
Всеки, който схваща от политическия смисъл на поданството, ще Ви каже, че е доста късно. Но такава е просветителната стратегия на МОН. Тяхното опрощение е, че тази особена гражданска материя се учи и предходните години в качеството й на " междупредметни връзки “, защото същото наличие било дифузно разтворено в уроците по история (и цивилизация), литература, прородознание, география и всичките метафизичен дивотии, в това число " Свят и персона " и не знам още какво. С емпирично изследване на учебниците по история и литература за всички класове на учебното обучение сме потвърдили, че таман гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното наличие. Но това е по този начин, тъй като у нас не се схваща що е то поданство. Включително от треторазрядните български философи, които пишат учебниците по гражданско обучение. Още по-лошото е, че тези анонимни неграмотници пишат и програмата на МОН, която по-късно става наложителна усмирителна риза на учебниците по този предмет. Направете си труд да намерите имената на създателите на програмата, а в случай че съумеете, проверете в Google сколър кой от тях какъв брой изявления има в интернационалните списания по въпросите на гражданското обучение. После се чудим за какво в програмата, примерно за 12-ти клас думата „ отговорност “ се среща един път, а „ власт “ 13 пъти. Така че, да - доста е късно, само че по-голям проблем е какво наличие се предлага на младежите, а също и по какъв начин се допуска, че то може да бъде усвоено.
Учебникът стартира с тематиката за личността, егоизма и отбраната на гражданските ползи. Как учебникът се пробва да убеди учениците, че би трябвало да изоставят непосредствените си персонални ползи, с цел да преследват публично значими дела, чиито резултат в никакъв случай не може да бъде сигурен?
Изобщо няма такава алтернатива – Вие питате по какъв начин ще обясня на естествен младеж, че не трябва да изоставя левия си крайник поради десния. Защото няма такова нещо „ персонален интерес “ против „ публично значими дела “. Само от този учебник и отникъде другаде ще може да разберете първо какво е интерес и за какво таман моите лични ползи са два типа - частни и всеобщи. Това е като във всяка игра – в нея участващите се борят за успеха, единствено че, с цел да има победа, би трябвало има игра по правила, щото другояче става просто меле и всички губят. А пък в случай че различен написа разпоредбите, не се изненадвайте, че те ще са направени по този начин, че да печели братовчедът на нормотвореца. Моят частен интерес е да победя, само че моят повсеместен интерес е по този начин да създадем играта, че най-малко хипотетично всеки да има късмет да завоюва. А другояче, въобще не може да сте сигурни, че момичето на фантазиите Ви ще откликне с реципрочност, само че това не Ви отхвърля да пробвате – до момента в който имате фантазии.
За разлика от другите учебници, Вашият не стартира с урок за страната, а с урок за стопанската система. Защо?
Не е правилно. Нашият учебник стартира с личността, тъй като в модерните общества тя е основата и центърът на света. Само че персона не е всеки субект, а оня човек, който влияе на близките. Именно взаимната връзка с другите е интерес, зависимостта ми от противоположното влияние, което ще предизвикам с постъпките си. В модерните общества това става преди всичко и в най-голяма степен посредством включването ми в мрежата от пазарни връзки. Няма по какъв начин да бъдеш пълностоен човек в съвременно общество и да си отвън тази мрежа. Тъкмо това основава нуждата да носиш персонална отговорност за „ разпоредбите на играта “ в взаимния живот с всички други участници. А непрекъснатата работа за поддържането и оптимизацията на метода, по който живеем дружно, е личното наличие на поданството. Поради което е изцяло допустимо да имаме поданство и без страна, образци има премного.
Това, че програмата на МОН стартира с страната, е демонстрация на достоверна вкорененост в тукашните историко-културни дадености. На Балканите не е изключение страната да възникне от стичане на военни, геополитически условия. А България е най-ярка илюстрация на правилото, че по този начин зародилата страна стартира да основава обществото си – администрация, правов ред и правосъдна система, просветителна и здравна система, пътища, железници и така нататък Да не мислите, че в днешна Турция няма гражданско обучение? Има и то е мобилизирано да основава лоялни към държавното великолепие патриоти… А надали е належащо да напомням, че в изискванията на „ действителен социализъм “ точно страната, проникваща и регулираща всички аспекти на човешкия живот, е главният инструмент на ръководещата комунистическа партия, посредством който тя трансформира всекиго в „ строител на комунистическото бъдеще “. Как страната няма да е демиург, „ алфа и омега “ на публичния живот, нали? Е, и образователната стратегия на МОН стартира с страната, това е „ толкова просто и разумно “, както е споделил пролетарският стихотворец.
В учебника се разискват доста световни тематики като пандемията, тероризма, климатичните промени и други Смятате ли, че тези въпроси въобще вълнуват българските възпитаници?
Българските възпитаници, както и всички други в тази възраст, възраст се вълнуват от любовта, половия живот и така нататък, само че също и по тези въпроси може да има убийствено скучни и отблъскващи учебници. Както и противоположното, даже висша математика може да се преподава по атрактивен и вълнуващ метод. Лев Троцкий, интелигентът, който направи болшевишката гражданска война, има поредност впечатляващо проницателни сентенции. Например, той е споделил: „ Вие може да си мислите, че не се интересувате от войната. Но тя се интересува от Вас! “ Вие може и да неглижирате тероризма, само че не може да сте сигурни, че той няма да Ви доближи.
Тогава значимият въпрос е по какъв начин реагира учебникът по гражданско обучение на тази заплаха – дали посредством формулировка, която би трябвало да зазубрите. Или с инструктаж по какъв начин да постъпите, в случай че се окажете в обстановка на терористична офанзива. Начинът преподавател да убие гражданското обучение е да изпитва учениците си дали са наизустили този инструктаж…
Трябва ли летните митинги от 2020 година, а и митингите от 2013 година под надпис „ ДАНСwithme “ да бъдат в учебниците по гражданско обучение? Как можем да разбираем последните огромни митинги в България на 18-годишен юноша?
Това може да стане по един единствен метод – мъдро и с схващане. И изрично няма да стане принудително. Обаче, както споделя Йори, някои могат, а други - не.
По принцип всичко, което се отнася до нашия обществен живот, в това число и митингите, може и би трябвало да бъде предмет на полемика в час по гражданско обучение. За да могат най-малко идващите генерации да знаят, че вдигнат пестник не те прави жител. Гражданин става оня, който владее на практика инструментите за отбрана и развиване на изискванията за нашия взаимен живот. За да изкопаеш дупка, ти би трябвало кирка и лопата; с цел да влезеш в интернет, ти би трябвало компютър. За да станеш жител, би трябвало да владееш метода за организация на доброволческа акция, медийна акция – също; да знаеш какво е фондонабиране – за какво се прави и как; би трябвало да участваш в контрола над локалните управляващи, само че и това се учи посредством правене по гражданско обучение. Стига да знаеш по какъв начин и да ти е значимо! Защото другояче ще продължаваме да живеем, както и до момента. И ще избираме да ни ръководи оня, който знае само да ни гледа доста лошо…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ