Проф. Пламен Павлов: Не може да твърдиш, че си патриот, и същевременно да си проводник на руските интереси - да бъдеш агент на държава, която ни е обявила за вражеска
" Съединението е плод на " пиянството на един народ " - думите на Иван Вазов са за Априлското въстание, само че в доста огромна степен важат за акта на Съединението, който е не по-малко въодушевен и, за благополучие, сполучлив ", споделя известният историк проф. Пламен Павлов. Не бива да се не помни, че Съединението не е еднократен акт, декларира той. То не стартира на 5 против 6 септември, а на процедура 7 година по-рано във Велико Търново.
" Идеята, че това, което е сторено с Берлинския контракт, би трябвало да бъде колкото се може по-скоро поправено и да се възвърне единството на българската нация, стартира с първия комитет " Единство ", основан на 29 август 1878 година в остарялата столица Търново. Сред учредителите са Стефан Стамболов, Георги Живков, Христо Иванов Големия и Любен Каравелов, който по това време е доста тежко болен от туберкулоза ", напомня проф. Павлов.
На 13 юли 1878 година Великите сили - Австро-Унгария, Германия и Англия, подписват Берлинския контракт, който трансформира наредбите на мирния контракт от Сан Стефано от 3 март същата година и дефинира бъдещето на Балканите. Най-силно ощетена от Берлинския контракт е България - нейната територия е сред река Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Това има отзив в другите огромни български градове и преди всичко в Пловдив, защото директно ощетени от решенията на Берлинския конгрес са българите в Тракия - регионите, в които е Четвърти окръг на Априлското въстание.
" Цялата концепция не включва единствено Княжество България и Източна Румелия. В нея постоянно на напред във времето е и Македония. Днес доста постоянно нещата някак се концентрират единствено в Пловдив, а се не помни за първичните замисли на българските революционери да бъде подхваната всеобща революционна акция, която да докара и до освобождението на Македония ", акцентира историкът.
" Самата концепция за съставянето на Български скришен централен революционен комитет отпред със Захари Стоянов е дадена от македонски българи, които вършат сходен комитет в Асеновград месеци по-рано ", добавя той.
Макар Съединението да е събитие с детайли на авантюризъм, то се оказва доста сполучливо поради несъгласията на Великите сили и преди всичко - извънредно негативното отношение на Русия. Това състояние на делене на свободните български земи на едно трибутарно княжество и една самостоятелна провинция не може да бъде признато.
" В този подтекст има единение сред тогавашната българска интелигенция и политическия хайлайф,
без аналог в дотогавашната ни история. Не е било никаква изненада за Великите сили, че българите постановат, въпреки и срещу волята на целия останал свят и изключително на нашите балкански съседи, сходно решение ", изяснява проф. Павлов.
Пловдив е център и мотор на събитията, само че те са предшествани от протестите на младежите в Панагюрище, битката за обединяването на България на чирпанлии, които записват името на града в революционната летопис на съединисткото придвижване. Това е едно всенародно придвижване. " На процедура целият ръководещ хайлайф в Румелия е съединистки и по тази причина партията, която дава обещание Съединение, а не го прави, е наричана лъжесъединистка, въпреки че това е прекомерно извънредно.
Самият генерал-губернатор на региона Гаврил Кръстевич, без значение че става жертва на една трагикомична сценка с това по какъв начин е качен във файтона, охраняван от Недялка Шилева и четниците на Чардафон, споделя: " И аз съм българин ". Със своята бездейност този много деятелен човек и добър админ също подкрепя този акт ", твърди проф. Павлов. И се връща към македонската връзка, която е извънредно мощна, а напоследък изцяло се пренебрегва.
" Самата концепция за сходно деяние е дадена от Спиро Костов - един македонски българин на работа в Пловдив. Той е полицейският шеф на Голямо Конаре. Негов сътрудник по военна линия пък е Чардафон - Продан Тишков. В акцията са въвлечени доста македонски българи. Трайко Китанчев, който е преподавател в Пловдив, бъдещият огромен общественик Андрей Ляпчев, тогава възпитаник в Ловешката гимназия и делегат на комитета в Панагюрище, където се възпламенява фитилът на събитията още на 2 септември ", споделя професорът.
В отбраната на Съединението по време на Сръбско-българската война се откроява и ролята на капитан Коста Паница. Той е търновец, само че се счита за неофициалния водач на македонските харамии. Тогава работят доста хайдушки чети от Македония, които носят ятагани и задават команди на турски.
Така наплашват сръбската армия, тъй като ги одобряват за част от турската войска, пристигнала на помощ на българите, изяснява още за историческия акт проф. Павлов. " При договарянията с РСМ двустранната комисия, която виждаме, че към този момент не работи по виновност на Скопие, търсеше общи дати за празнувания. Една от общите дати е 6 септември и в това не трябва да има подозрение ", споделя Пламен Павлов. Много е мощна връзката на радетелите за обединяване с националното революционно придвижване отпреди Освобождението. Неслучайно водач на комитета е Захари Стоянов, един от апостолите на Априлското въстание.
Другата огромна фигура е Иван Андонов, също сподвижник на Левски и участник в Старозагорското и Априлското въстание. Това безспорно е една млада политическа класа. " Много постоянно през днешния ден нашите политици се оправдават с това, че някои от тях били млади и нямали опит. Нищо сходно! На тяхната възраст някои от тези, за които приказваме, дори не са живи. Захари Стоянов умира на 39 година, а Стамболов - на 41 година ", изяснява професорът. В Княжеството настроенията за съединяване също са били доста мощни и те са подхранвани всяка година от съборите на Бузлуджа.
" Тези събори, които през днешния ден една от българските партии развява като собствен флаг, в действителност са се организирали всяка година в памет на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и са събирали младежи от двете страни на Балкана.
Ние има за какво да се гордеем с това събитие, плод на всеобщ напредък и единство. То постоянно ще остане една от най-светлите дати в историята ни. Но то на процедура не реализира първичните желания на своите основатели и участници за избавление и на Македония.
Смята се като една поредна, несъмнено, доста значима крачка към национално обединяване, което, за жалост, по този начин и не се състоя. Основната виновност имат не толкоз българските политици и цар Фердинанд, който ние сме привикнали да упрекваме, колкото геополитическите процеси в международен мащаб. Световните войни взеха решение значително въпроса във щета на България ". Това е оценката на професора за събитията от 6 септември 1885 година
Според него самият факт, че всяка година в Пловдив се събират хиляди хора от цяла България, че всичко това остава живо в националната памет, че му се търси нов смисъл, е задоволително подтикващ. " От друга страна, Съединението демонстрира, че националните ползи в действителност са над всичко. Те са и над ползите на Русия.
" В момента политически спекуланти у нас, псевдонационалисти, национални предатели свързват патриотизма с варварския режим на Владимир Путин.
Не може да твърдиш, че си родолюбец, и в същото време да си проводник на съветските ползи - да бъдеш сътрудник на страна, която ни е оповестила за вражеска. В случая това значи да поддържаме нападнатата страна. Неизбежно и тази година на напред във времето ще се изтъпанят всякакви политици, ще спекулират с датата, забравяйки, че в действителност тази национална сила беше ориентирана от хора, които на първо място бяха русофоби, т.е. хора, които пазят българските ползи от похищенията на външни сили, в това число и на " освободителката " Русия, която се компрометира един път вечно с отношението си към Съединението. Макар че по-късно самата Русия осъзнава грешките си и има немалка роля в узаконяването на Съединението ", акцентира проф. Пламен Павлов.
" Идеята, че това, което е сторено с Берлинския контракт, би трябвало да бъде колкото се може по-скоро поправено и да се възвърне единството на българската нация, стартира с първия комитет " Единство ", основан на 29 август 1878 година в остарялата столица Търново. Сред учредителите са Стефан Стамболов, Георги Живков, Христо Иванов Големия и Любен Каравелов, който по това време е доста тежко болен от туберкулоза ", напомня проф. Павлов.
На 13 юли 1878 година Великите сили - Австро-Унгария, Германия и Англия, подписват Берлинския контракт, който трансформира наредбите на мирния контракт от Сан Стефано от 3 март същата година и дефинира бъдещето на Балканите. Най-силно ощетена от Берлинския контракт е България - нейната територия е сред река Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Това има отзив в другите огромни български градове и преди всичко в Пловдив, защото директно ощетени от решенията на Берлинския конгрес са българите в Тракия - регионите, в които е Четвърти окръг на Априлското въстание.
" Цялата концепция не включва единствено Княжество България и Източна Румелия. В нея постоянно на напред във времето е и Македония. Днес доста постоянно нещата някак се концентрират единствено в Пловдив, а се не помни за първичните замисли на българските революционери да бъде подхваната всеобща революционна акция, която да докара и до освобождението на Македония ", акцентира историкът.
" Самата концепция за съставянето на Български скришен централен революционен комитет отпред със Захари Стоянов е дадена от македонски българи, които вършат сходен комитет в Асеновград месеци по-рано ", добавя той.
Макар Съединението да е събитие с детайли на авантюризъм, то се оказва доста сполучливо поради несъгласията на Великите сили и преди всичко - извънредно негативното отношение на Русия. Това състояние на делене на свободните български земи на едно трибутарно княжество и една самостоятелна провинция не може да бъде признато.
" В този подтекст има единение сред тогавашната българска интелигенция и политическия хайлайф,
без аналог в дотогавашната ни история. Не е било никаква изненада за Великите сили, че българите постановат, въпреки и срещу волята на целия останал свят и изключително на нашите балкански съседи, сходно решение ", изяснява проф. Павлов.
Пловдив е център и мотор на събитията, само че те са предшествани от протестите на младежите в Панагюрище, битката за обединяването на България на чирпанлии, които записват името на града в революционната летопис на съединисткото придвижване. Това е едно всенародно придвижване. " На процедура целият ръководещ хайлайф в Румелия е съединистки и по тази причина партията, която дава обещание Съединение, а не го прави, е наричана лъжесъединистка, въпреки че това е прекомерно извънредно.
Самият генерал-губернатор на региона Гаврил Кръстевич, без значение че става жертва на една трагикомична сценка с това по какъв начин е качен във файтона, охраняван от Недялка Шилева и четниците на Чардафон, споделя: " И аз съм българин ". Със своята бездейност този много деятелен човек и добър админ също подкрепя този акт ", твърди проф. Павлов. И се връща към македонската връзка, която е извънредно мощна, а напоследък изцяло се пренебрегва.
" Самата концепция за сходно деяние е дадена от Спиро Костов - един македонски българин на работа в Пловдив. Той е полицейският шеф на Голямо Конаре. Негов сътрудник по военна линия пък е Чардафон - Продан Тишков. В акцията са въвлечени доста македонски българи. Трайко Китанчев, който е преподавател в Пловдив, бъдещият огромен общественик Андрей Ляпчев, тогава възпитаник в Ловешката гимназия и делегат на комитета в Панагюрище, където се възпламенява фитилът на събитията още на 2 септември ", споделя професорът.
В отбраната на Съединението по време на Сръбско-българската война се откроява и ролята на капитан Коста Паница. Той е търновец, само че се счита за неофициалния водач на македонските харамии. Тогава работят доста хайдушки чети от Македония, които носят ятагани и задават команди на турски.
Така наплашват сръбската армия, тъй като ги одобряват за част от турската войска, пристигнала на помощ на българите, изяснява още за историческия акт проф. Павлов. " При договарянията с РСМ двустранната комисия, която виждаме, че към този момент не работи по виновност на Скопие, търсеше общи дати за празнувания. Една от общите дати е 6 септември и в това не трябва да има подозрение ", споделя Пламен Павлов. Много е мощна връзката на радетелите за обединяване с националното революционно придвижване отпреди Освобождението. Неслучайно водач на комитета е Захари Стоянов, един от апостолите на Априлското въстание.
Другата огромна фигура е Иван Андонов, също сподвижник на Левски и участник в Старозагорското и Априлското въстание. Това безспорно е една млада политическа класа. " Много постоянно през днешния ден нашите политици се оправдават с това, че някои от тях били млади и нямали опит. Нищо сходно! На тяхната възраст някои от тези, за които приказваме, дори не са живи. Захари Стоянов умира на 39 година, а Стамболов - на 41 година ", изяснява професорът. В Княжеството настроенията за съединяване също са били доста мощни и те са подхранвани всяка година от съборите на Бузлуджа.
" Тези събори, които през днешния ден една от българските партии развява като собствен флаг, в действителност са се организирали всяка година в памет на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и са събирали младежи от двете страни на Балкана.
Ние има за какво да се гордеем с това събитие, плод на всеобщ напредък и единство. То постоянно ще остане една от най-светлите дати в историята ни. Но то на процедура не реализира първичните желания на своите основатели и участници за избавление и на Македония.
Смята се като една поредна, несъмнено, доста значима крачка към национално обединяване, което, за жалост, по този начин и не се състоя. Основната виновност имат не толкоз българските политици и цар Фердинанд, който ние сме привикнали да упрекваме, колкото геополитическите процеси в международен мащаб. Световните войни взеха решение значително въпроса във щета на България ". Това е оценката на професора за събитията от 6 септември 1885 година
Според него самият факт, че всяка година в Пловдив се събират хиляди хора от цяла България, че всичко това остава живо в националната памет, че му се търси нов смисъл, е задоволително подтикващ. " От друга страна, Съединението демонстрира, че националните ползи в действителност са над всичко. Те са и над ползите на Русия.
" В момента политически спекуланти у нас, псевдонационалисти, национални предатели свързват патриотизма с варварския режим на Владимир Путин.
Не може да твърдиш, че си родолюбец, и в същото време да си проводник на съветските ползи - да бъдеш сътрудник на страна, която ни е оповестила за вражеска. В случая това значи да поддържаме нападнатата страна. Неизбежно и тази година на напред във времето ще се изтъпанят всякакви политици, ще спекулират с датата, забравяйки, че в действителност тази национална сила беше ориентирана от хора, които на първо място бяха русофоби, т.е. хора, които пазят българските ползи от похищенията на външни сили, в това число и на " освободителката " Русия, която се компрометира един път вечно с отношението си към Съединението. Макар че по-късно самата Русия осъзнава грешките си и има немалка роля в узаконяването на Съединението ", акцентира проф. Пламен Павлов.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ