През 2023 година, когато започват разговорите за създаването на Sofia

През 2023 година, когато стартират диалозите за основаването на Sofia Art Fair, реакциите са съвсем единомислещи.

„ Това няма по какъв начин да стане. “

Днес, три години по-късно, Sofia Art Fair се готви за третото си издание, а София все по-често участва в диалозите за новите културни подиуми на Югоизточна Европа.

Как се построява интернационално ревю за модерно изкуство в страна без развъртян арт пазар, без музей за модерно изкуство, без задоволително колекционери и без подобаваща изложбена инфраструктура?

Отговорът не е сантиментален, а в противен случай - изцяло предприемачески.

С ясна идея, сериозен риск, професионална логистика, интернационалните сътрудници и настойчиво увещание на среда, която в началото не има вяра, че сходно нещо може да се случи в България.

Кога разбрахте, че желаете да създадете Sofia Art Fair?

Суни Данаджъ: По-интересният въпрос е по кое време разбрахме какъв брой хора считат, че това е невероятно.

Когато започнахме диалозите през 2023 година, от 10 срещи осем завършваха по еднакъв метод: „ Това няма по какъв начин да стане. “

Причините постоянно бяха сходни. Нямало задоволително финансиране. Нямало задоволително колекционери, нито галерии, нито задоволително интернационален интерес. Нямало и задоволително актьори.

Всъщност съвсем всички причини бяха свързани с това за какво България не е подобаващото място за сходен формат.

Това не ви ли обезкуражи?

Суни Данаджъ: Напротив. До известна степен ни даде убеденост, че има потребност от подобен план.

Много постоянно, когато всички са уверени, че нещо не може да стане, това значи, че никой не е опитал съществено да го направи. Ние нямахме доказателства, че ще успеем. Но нямахме и доказателства, че няма да успеем.

Затова взехме решение просто да проверим.

Кое беше най-голямото предизвикателство първоначално?

Стоян Зиков: Да разбираем какво в действителност е арт феър.

В България дълго време сходен формат се възприемаше като огромна галерия. Само че арт феърът не е галерия. Той е ревю - професионална пазарна платформа.

Подобно на строителен, софтуерен или туристически панаир, той събира на едно място участници, сътрудници, клиенти и вложители.

Основните участници не са артистите, а галериите. Те идват, с цел да показват създателите си, да основават контакти, да продават творби и да построяват дълготрайни връзки с колекционери.

Тоест огромната илюзия е, че това е единствено културно събитие?

Стоян Зиков: То е културно събитие, само че по едно и също време с това е и икономическа екосистема.

Ако няма работещ пазар, няма по какъв начин да има устойчиви галерии. Ако няма устойчиви галерии, няма по какъв начин да има устойчива среда за артистите.

Когато приказваме за модерно изкуство, приказваме и за предприемачество.

Галерията е културен медиатор, само че тя е и микро бизнес. Тя влага в актьори, построява тяхното наличие, взе участие в интернационалните изложби, поддържа връзки с колекционери, комуникира с институции, създава наличие, провежда превоз, застраховки, монтажи, продажби.

Затова арт ревюто не е просто място, където публиката гледа изкуство, а е пазарна инфраструктура.

Sofia Art Fair

Как доказахте, че такава инфраструктура може да работи и тук?

Суни Данаджъ: С резултати.

След първото издание започнаха съответни интернационалните контакти сред галерии. Появиха се предложения към български актьори. Започнаха диалози за взаимни планове.

И на двете издания издание имахме и доста явен стопански отпечатък.

В рамките на четири дни миналогодишното издание докара до директни продажби към галерии и колекционери на стойност над 150 000 евро. 90% от изложителите и на двете издания осъществиха директни покупко-продажби. Изложението беше посетено от над 4000 души, в това число задгранични колекционери, вложители и бизнес делегации.

Това не са просто положителни PR резултати, а доказателство, че пазар на изкуство може да се развива.

Защо тези цифри са значими?

Стоян Зиков: Защото културният бранш постоянно се преглежда като разход, а не като стопанска система.

Но когато едно ревю генерира продажби, притегля интернационална аудитория, води бизнес делегации, задейства галерии, художници, превоз, обезпечаване, дизайн, строителство на щандове, връзки и хотелиерство, то към този момент има икономическо значение.

Това е културна промишленост.

Именно този вид събития вършат един град по-разпознаваем, по-привлекателен и по-конкурентен.

Въпросът с финансирането остава ли толкоз сложен?

Суни Данаджъ: Да. И това е един от най-сложните въпроси.

Sofia Art Fair не е държавна политика. Това е самостоятелна самодейност, която се развива с доста лимитирани запаси по отношение на мащаба на упоритостта си.

В интернационален подтекст сходни формати нормално работят със мощна поддръжка от градове, културни институти, министерства, фондове, спонсори и корпоративни сътрудници. Причината е, че те не обслужват единствено уредника, а основават стойност за града, за страната, за туристическия облик, за културния бранш и за интернационалното позициониране.

При нас огромна част от този диалог занапред би трябвало да се води. Човек би помислил, че при извършени две сполучливи издания третото ще притегли най-вече финансиране, а е тъкмо противоположното. Това издание на Sofia Art Fair е на път да се реализира без съвсем никаква поддръжка от страната. Не се знае даже дали ще получим финансирането от Националния календар, което спечелихме предходната година.

Какво значи това на процедура?

Суни Данаджъ: Означава, че всяка година би трябвало да решаваме по едно и също време кураторски, финансови, механически, логистични и информационни проблеми.

Трябва да убедиш галерии да вземат участие.

Трябва да убедиш интернационалните сътрудници, че България е сериозна дестинация, локалната аудитория, че е опция за контакт със модерно изкуство.

Трябва да убедиш бизнеса, че това не е просто спонсорство, а инвестиция в развиването на една цяла среда.

Инфраструктурата ли е най-голямото ограничаване?

Суни Данаджъ: Да. Това е може би най-прозаичният и най-сериозният проблем по едно и също време.

Имаме интерес, актьори, галерии, интернационалните сътрудници. Но София към момента няма задоволително подобаващи пространства за сходен вид интернационалните формати.

Това е проблем освен за изкуството, а за цялата културна и събитийна промишленост.

Защо да вземем за пример НДК не е подобаващ за подобен формат?

Стоян Зиков: Защото арт ревютата имат доста характерни условия.

Не става дума просто да имаш огромна зала.

Трябва да имаш следена среда, логистика за товарене и разтоварване, опция за създаване на павилиони и щандове, задоволително електричество, уместно осветяване, сигурност, климатизация, механически достъп, транспортен достъп, обикновено придвижване на хората, положителни санитарни условия, опция за монтаж и ремонт.

НДК е значима постройка, само че не е проектирана като интернационален експо център за модерно изкуство. Там сходен вид събитие би било извънредно мъчно и скъпо за осъществяване, а крайният резултат няма да дава отговор на интернационалния стандарт, който желаеме.

Защо тогава София Тех Парк?

Суни Данаджъ: Защото все още това е най-логичната среда за нас.

Първо, има софтуерен подтекст, а една от посоките, които развиваме, е връзката сред изкуството, науката и новите технологии.

Второ, пространството разрешава по-добра организация на прекарването. Когато показваш образно изкуство, средата има значение. Не може да поставиш модерно изкуство в компрометирана или неподдържана среда и да очакваш интернационалната аудитория да го преживее по верния метод.

Трето, Sofia Tech Park дава опция да работим с VR лабораторията му и да развиваме наличие, обвързвано с виртуална и добавена действителност. Това не е украсителен детайл, а част от бъдещето на актуалното изкуство.

Техническият стандарт на ревюто значим ли е за интернационалните участници?

Стоян Зиков: Изключително.

Работим с интернационалните компании, които обслужват огромни арт изложби в Европа. Това не е въпрос на авторитет, а на доверие.

Когато една изложба реши да взе участие в ревю в София, тя би трябвало да знае, че щандовете, панелите, осветлението, логистиката и цялата среда ще бъдат на професионално равнище.

Това е език, който интернационалният арт пазар схваща.

Ако желаеме галерии от Франция, Италия, Австрия, Германия, Нидерландия или Турция или да ни вземат на съществено, не можем да импровизираме с главната инфраструктура.

Често говорите за България като част от по-голям районен развой. Какво значи това?

Стоян Зиков: Светът на изкуството се трансформира.

Дълго време вниманието беше съсредоточено в няколко огромни центъра - Лондон, Берлин, Париж, Ню Йорк, Базел. Тези места не престават да бъдат значими. Но колекционерите и галериите стартират да търсят нови територии.

Източна и Югоизточна Европа последователно се трансформират точно в такава територия.

Не тъй като Западът губи значение, а тъй като светът става по-децентрализиран.

Големите изложби са впечатляващи, само че постоянно са и предвидими. Едни и същи галерии, сходни имена, сходни ценови нива. За опитните колекционери новите подиуми са забавни, тъй като оферират опция за разкриване.

И България има късмет да бъде част от този развой?

Стоян Зиков: Не просто има късмет, а към този момент е част от него.

Новото потомство актьори в района приказва на интернационален образен език. Те не основават творби единствено за локална аудитория. Работят по тематики като технологии, климат, еднаквост, миграция, общество. Това са тематики, които се разчитат на всички места по света.

България има създатели, има художествена история, има имена, които към този момент са част от интернационалния подтекст. Това, което липсваше, беше платформа, която да събере тези детайли и да ги трансформира в пазарна и професионална среда.

След две сполучливи издания чувствате ли се към този момент одобрени?

Суни Данаджъ: Не. И това е хубаво.

Все още сме в стадий на създаване. Пазарът се построява, а с него и колекционерите, публиката, доверието и институционалното схващане.

Но разликата е голяма.

През 2023 година въпросът беше дали Sofia Art Fair въобще може да съществува.

Днес въпросът е какво още може да сътвори тази платформа - за артистите, за галериите, за колекционерите, за града и за България.

А това към този момент е доста по-интересен диалог.