Стефан Стоянов за ДЕБАТИ: Как Пловдив победи София за Европейска столица на културата
Сподели
Пловдив се готви да означи 10 години от спечелването на купата „ Европейска столица на културата “, достижение, което вкара доста сила в града и беше значим стадий от бурното развиване на района в последните 15 години. По този мотив потърсихме за коментар Стефан Стоянов, който беше част от управителния съвет на Фондация „ Пловдив 2019 “ и три мандата зам.-кмет по културата в града под тепетата.
– Какво си спомняте от 5 септември 2014г. когато Пловдив завоюва купата „ Европейска столица на културата “?
– Спомням си, по какъв начин на 5 септември 2014 година, ръководителя на комисията по желание Стив Грийн излезе онлайн по Българска национална телевизия и сподели, че с безусловно болшинство, Пловдив е определен за „ Европейска столица на културата “. Това е един незабравим миг, изключително за нас, членовете на екипа, който ни даде самочувствие, че работата ни е свършена добре, и че може да донесем тази страст на пловдивчани.
Рядко се случва на Пловдив да победи София в нещо, тъй като столицата има повече благоприятни условия и нормално надвива. Казвам това в положителния смисъл на думата, тъй като това е едно благородно съревнование, само че няма да укривам, че тази победа над София даде на нас пловдивчани доста самочувствие. На 5 септември градът безусловно празнуваше, още повече, че на идващия ден беше Съединението на България, националният ни празник, както и празникът на Пловдив, тъй че всичко беше доста прочувствено.
За доста от нас пловдивчани, тази дата се оказа точката на изкривяване за града, даде нова мощ, ново самочувствие на всеки един от нас и оказа помощ на доста неща в града да се развият по верния метод – като стартираме културата, туризма, квартал Капана, културната инфраструктура, Голямата базилика, културните оператори и стигнем даже до индустриалните зони и стопанската система. Пловдив и до ден сегашен поддържа доста позитивен имидж, а това му оказва помощ да притегля надарени хора и вложения.
– Как Пловдив съумя да се пребори за тази купа, откакто всички държавни запаси бяха ориентирани към това да завоюва София?
– Няма да укривам, че беше мъчно. Пловдив беше малко изостанал в процеса по кандидатстване. Другите градове, измежду които и София, бяха почнали да се приготвят година-две по-рано. В края на 2011г., когато стартира нашият мандат с кмета Иван Тотев, към момента съществуваше спор дали въобще има смисъл Пловдив да кандидатства. Нямаше даже конструкция, която да се занимава с кандидатурата. Беше под напрежение интервал – от една страна, трябваше да се наваксва изгубеното време, от друга бързо да се построи екип. Но огромните компликации се оказаха в това, че на процедура няма ноу хау в България, обвързвано с подготовката и реализирането на сходни огромни планове, тъй като страна щеше да излъчи за първи път европейска столица на културата.
Това, което доста ни оказа помощ още първоначално, беше тезата, която прокарахме, че това не е единствено културен план. Като един от плановете на Европейска комисия за районно развиване, с изключение на да развива културната общественост и да демонстрира културно наличие от Европа, „ Европейска столица на културата “ в действителност може да развива района като цяло. С сходен триумф можеш да окажеш помощ на туризма, стопанската система, да повлияеш на позитивния имидж на района и даже на страстта на хората. Такива огромни събития се употребяват точно за това и си заслужават напъните, хвърлени в такива стратегии. Не инцидентно, огромните градове водят люти борби за спечелването на семейства за олимпийски игри, на огромни конгреси и събития, на експота и т.н
Сега, връщайки се 10 години обратно, тези неща в действителност се случиха в Пловдив. Стартираха се значими процеси, които сложиха града на друго място, освен в културния бранш.
– Как повлия това на стопанската система на град Пловдив?
– „ Европейска столица на културата “ даде доста огромна видимост на града в страната и в Европа, от която той черпи позитиви и до през днешния ден. Такива огромни събития дават доста огромен подтик на туризма. Но още повече, дават подтик и на разнообразни стопански браншове.
Преди 10 години в Пловдив туристи съвсем нямаше, а задграничните групи по Главната се смятаха за атракция. Тогава имаше към 4500 кревати в Пловдив. 10 години по-късно, легловата база в Пловдив е увеличена съвсем три пъти – до над 11 000. В пиковите години 2018-2019г., съгласно разнообразни проучвания, които сме правили, Пловдив е имал над 2 млн. гости на годишна база, като половината от тях са били чужденци. Активният туристически сезон към този момент е съвсем 10 месеца в годината.
Интересно е, че в последните 2 години, след коронавирус – пандемията, туристите започнаха да се завръщат и още веднъж има рекордна посещаемост. Сектор туризъм в Пловдив се разви извънредно бързо и през днешния ден заема към 5% от стопанската система на района. Създаде се чисто нов бизнес и се появиха стотици дребни компании, които се развиват доста добре. Освен това, във високия ценови сегмент се появиха и петзвездни хотели, които могат да поемат и по-капризните гости, което е доста значимо за един град.
Част от работата ми в общината през тези три мандата беше и привличането на вложения. Когато сме се борили да притеглим вложители и да покажем качествата на града ни, купата „ Европейска столица на културата “ е пособия извънредно доста. Така че ЕСК оказа помощ за развиването на туризма, само че и за развиването на индустриалните зони и бизнес услугите като цяло. Хората желаят да работят и да живеят в райони които се развиват, имат позитивен имидж и са с високо качество на живот.
– Кое от многото събития ще остане паметно за пловдивчани и дълго ще продължат да си спомнят за него?
– Един от хубавите планове, който стана знаков за пловдивчани е развиването на квартала за креативен промишлености „ Капана “. Едно от първите неща, които „ Фондация Пловдив 2019 “ направи бе да оживи този квартал в центъра на града. Изследвахме района и установихме доста изостанали магазинчета и места, които не бяха употребени с години. Там се насочи доста културно наличие и планове. „ Капана “ доста бързо стана притегателно място, за младежите, и за градските бизнесмени. През това време общината работеше с доста ясна тактика и до 2015-2016 година „ Капана “ към този момент се беше трансформирал в едно от най-популярните места освен в града, само че и в страната.
В последните години може умерено да кажем, че „ Капана “ е най-посещаваната туристическа дестинация в страната. Вътре има няколкостотин микро и дребни бизнеса. Освен заведенията за хранене и кафенетата има и галерии, работилници, няколко медии, редакции, IT компании, дизайнери, школи по танци и музика и доста други неща.
За основаването на „ Капана “ ние действително използвахме кандидатурата за европейска столица на културата, не купата. Искахме да променим градската среда и да създадем капацитет за бизнес. В момента креативният квартал носи десетки милиони доходи за Пловдив. Всяка седмица е посещаван от хиляди туристи, които идват особено, с цел да прекарат време на това място. Мога да кажа, че се сътвори нов туристически градски артикул, който не беше характерен за страната. След това сме помагали на доста други градове от страната също да развият сходни места, само че Пловдив беше първи.
– Как оценявате реализацията и протичането на събитията по време на тази една година, в която Пловдив беше „ Европейска столица на културата “. Справиха ли се пловдивчани почтено с тази задача?
– Няма да скрия, че още от времето на кандидатстването не беше елементарно. От една страна, София имаше голяма поддръжка на национално равнище, въпреки това ние бяхме закъснели, а от трета, всеки си представяше нещо друго за този план. Това сътвори доста диспути първоначално, само че и доста оказа помощ по-късно. Много хора са взимали отношение, само че и доста дребна част от тях са свършвали нещо по този план след това. Той изглеждаше доста сериозен и сложен, по тази причина никой не искаше да взе участие интензивно, което обаче даде опция на екипа да работи по-спокойно.
От позиция на реализацията се случиха доста положителни неща. Нова инфраструктура беше построена, а старта ремонтирана. Освен „ Капана “, стартираха и доста събития. Пловдивската опера претърпя един подем. Привлякохме нов екип, който трансформира оперния спектакъл в един от най–посещаваните в страната, и който продължава да се оправя отлично. Пловдивският спектакъл също беше подсилен и до ден сегашен фондацията финансира планове, които доста бързо получават интернационална популярност.
Много бизнесмени и културни оператори бяха подкрепени да развиват най-различни събития – от кулинарни фестивали, до музикални фестивали и изложения. Най-известният от тях е “Hills of Rock ”, който се трансформира в извънредно огромно събитие. Тази година той за три дни събра към 25 000 души на вечер, което генерира и много доходи за града. Няколко музеи бяха актуализирани – Градската изложба, Природонаучният музей.
„ Европейска столица на културата “ доста оказа помощ и за партньорството с „ Америка за България “ в Голямата базилика. Този музей през днешния ден има сред 5000 -10 000 гости на месец, което го прави също един от най-посещаваните в страната.
Титлата даде кураж на града, че има смисъл да се влага в просвета и тази инвестиция се възстановява неведнъж даже и като пари в локалната стопанска система, освен позитивната страст която основава едно качествено събитие.
Важно е да отбележим по какъв начин подходи Фондацията, с цел да провежда всички тези събития. Има два метода на европейско равнище. Повечето градове имат един или двама артистични шефове, които избират наличие, само че още по време на кандидатурата ние преценихме, че ще търсим различен модел. Фондацията сътвори една процедура с обществени предложения – правила за дребните междинните и огромни събития. Чрез нея в границите на две години се селектираха над 500 актьори и културни оператори, които да изготвят програмата. Имаше държавни, общински, частни, задгранични организации, и се сътвори огромно на брой наличие. Така се даде опция на доста актьори да вземат участие. Разбира се, постоянно има недоволни, имало е и кавги по този въпрос, само че на мен ми се коства, че това беше най-демократичният и почтен развой. Чрез него се извади оптималното от българския културен живот и се даде късмет на непознати актьори да се включат, тъй като българската аудитория е много претенциозна и държи на качеството и разнообразието.
Пловдив в следствие се трансформира в един от положителните образци за осъществяване на Европейска столица на културата. С дистанцията на времето умерено може да кажем, че имиджът, който сътвори тази купа на Пловдив, в страната и в чужбина, е доста позитивен и носи доста добавена стойност на града.
– Припомнете кои бяхте хората във “Фондация 2019 “, положили най-големи старания Пловдив да завоюва купата?
– Още когато аз започнах, като млад заместник-кмет, моята задача беше да провеждам кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Тогава имаше един предприемчив комитет в града, който се бореше да накара тогавашната администрация да започва процеса. В него бяха известни пловдивчани – Мариана Чолакова, Сашо Секулов, Анастас Бадев, Милена Чакъндракова, Пенка Калинкова и още най-малко 10-15 индивида, които бяха измежду най-активните и доста помогнаха първоначално. През годините сме работили с няколко артистични и изпълнителни шефове. Имахме и доста сериозен екип от консултанти от Европа.
Със сигурност ще изпусна някой, само че има едни 10-15 индивида, които минаха през двете етапи – през кандидатстване и през реализация на плана, като някои от тях към момента работят във Фондацията. Това са хората които бяха в основата на екипа, които се бяха посветили на идеята и свършиха доста работа. Иначе фондация „ Пловдив 2019 “ оказа помощ на доста младежи да развият капацитета си и да покажат своите качества. Много младежи направиха кариера по-късно, минавайки през фондацията. Голяма заслуга на община Пловдив и на общинския съвет е, че съумя да резервира тази конструкция и до през днешния ден. Фондацията продължава да работи по специфични планове и да дава огромна добавена стойност на града.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Пловдив се готви да означи 10 години от спечелването на купата „ Европейска столица на културата “, достижение, което вкара доста сила в града и беше значим стадий от бурното развиване на района в последните 15 години. По този мотив потърсихме за коментар Стефан Стоянов, който беше част от управителния съвет на Фондация „ Пловдив 2019 “ и три мандата зам.-кмет по културата в града под тепетата.
– Какво си спомняте от 5 септември 2014г. когато Пловдив завоюва купата „ Европейска столица на културата “?
– Спомням си, по какъв начин на 5 септември 2014 година, ръководителя на комисията по желание Стив Грийн излезе онлайн по Българска национална телевизия и сподели, че с безусловно болшинство, Пловдив е определен за „ Европейска столица на културата “. Това е един незабравим миг, изключително за нас, членовете на екипа, който ни даде самочувствие, че работата ни е свършена добре, и че може да донесем тази страст на пловдивчани.
Рядко се случва на Пловдив да победи София в нещо, тъй като столицата има повече благоприятни условия и нормално надвива. Казвам това в положителния смисъл на думата, тъй като това е едно благородно съревнование, само че няма да укривам, че тази победа над София даде на нас пловдивчани доста самочувствие. На 5 септември градът безусловно празнуваше, още повече, че на идващия ден беше Съединението на България, националният ни празник, както и празникът на Пловдив, тъй че всичко беше доста прочувствено.
За доста от нас пловдивчани, тази дата се оказа точката на изкривяване за града, даде нова мощ, ново самочувствие на всеки един от нас и оказа помощ на доста неща в града да се развият по верния метод – като стартираме културата, туризма, квартал Капана, културната инфраструктура, Голямата базилика, културните оператори и стигнем даже до индустриалните зони и стопанската система. Пловдив и до ден сегашен поддържа доста позитивен имидж, а това му оказва помощ да притегля надарени хора и вложения.
– Как Пловдив съумя да се пребори за тази купа, откакто всички държавни запаси бяха ориентирани към това да завоюва София?
– Няма да укривам, че беше мъчно. Пловдив беше малко изостанал в процеса по кандидатстване. Другите градове, измежду които и София, бяха почнали да се приготвят година-две по-рано. В края на 2011г., когато стартира нашият мандат с кмета Иван Тотев, към момента съществуваше спор дали въобще има смисъл Пловдив да кандидатства. Нямаше даже конструкция, която да се занимава с кандидатурата. Беше под напрежение интервал – от една страна, трябваше да се наваксва изгубеното време, от друга бързо да се построи екип. Но огромните компликации се оказаха в това, че на процедура няма ноу хау в България, обвързвано с подготовката и реализирането на сходни огромни планове, тъй като страна щеше да излъчи за първи път европейска столица на културата.
Това, което доста ни оказа помощ още първоначално, беше тезата, която прокарахме, че това не е единствено културен план. Като един от плановете на Европейска комисия за районно развиване, с изключение на да развива културната общественост и да демонстрира културно наличие от Европа, „ Европейска столица на културата “ в действителност може да развива района като цяло. С сходен триумф можеш да окажеш помощ на туризма, стопанската система, да повлияеш на позитивния имидж на района и даже на страстта на хората. Такива огромни събития се употребяват точно за това и си заслужават напъните, хвърлени в такива стратегии. Не инцидентно, огромните градове водят люти борби за спечелването на семейства за олимпийски игри, на огромни конгреси и събития, на експота и т.н
Сега, връщайки се 10 години обратно, тези неща в действителност се случиха в Пловдив. Стартираха се значими процеси, които сложиха града на друго място, освен в културния бранш.
– Как повлия това на стопанската система на град Пловдив?
– „ Европейска столица на културата “ даде доста огромна видимост на града в страната и в Европа, от която той черпи позитиви и до през днешния ден. Такива огромни събития дават доста огромен подтик на туризма. Но още повече, дават подтик и на разнообразни стопански браншове.
Преди 10 години в Пловдив туристи съвсем нямаше, а задграничните групи по Главната се смятаха за атракция. Тогава имаше към 4500 кревати в Пловдив. 10 години по-късно, легловата база в Пловдив е увеличена съвсем три пъти – до над 11 000. В пиковите години 2018-2019г., съгласно разнообразни проучвания, които сме правили, Пловдив е имал над 2 млн. гости на годишна база, като половината от тях са били чужденци. Активният туристически сезон към този момент е съвсем 10 месеца в годината.
Интересно е, че в последните 2 години, след коронавирус – пандемията, туристите започнаха да се завръщат и още веднъж има рекордна посещаемост. Сектор туризъм в Пловдив се разви извънредно бързо и през днешния ден заема към 5% от стопанската система на района. Създаде се чисто нов бизнес и се появиха стотици дребни компании, които се развиват доста добре. Освен това, във високия ценови сегмент се появиха и петзвездни хотели, които могат да поемат и по-капризните гости, което е доста значимо за един град.
Част от работата ми в общината през тези три мандата беше и привличането на вложения. Когато сме се борили да притеглим вложители и да покажем качествата на града ни, купата „ Европейска столица на културата “ е пособия извънредно доста. Така че ЕСК оказа помощ за развиването на туризма, само че и за развиването на индустриалните зони и бизнес услугите като цяло. Хората желаят да работят и да живеят в райони които се развиват, имат позитивен имидж и са с високо качество на живот.
– Кое от многото събития ще остане паметно за пловдивчани и дълго ще продължат да си спомнят за него?
– Един от хубавите планове, който стана знаков за пловдивчани е развиването на квартала за креативен промишлености „ Капана “. Едно от първите неща, които „ Фондация Пловдив 2019 “ направи бе да оживи този квартал в центъра на града. Изследвахме района и установихме доста изостанали магазинчета и места, които не бяха употребени с години. Там се насочи доста културно наличие и планове. „ Капана “ доста бързо стана притегателно място, за младежите, и за градските бизнесмени. През това време общината работеше с доста ясна тактика и до 2015-2016 година „ Капана “ към този момент се беше трансформирал в едно от най-популярните места освен в града, само че и в страната.
В последните години може умерено да кажем, че „ Капана “ е най-посещаваната туристическа дестинация в страната. Вътре има няколкостотин микро и дребни бизнеса. Освен заведенията за хранене и кафенетата има и галерии, работилници, няколко медии, редакции, IT компании, дизайнери, школи по танци и музика и доста други неща.
За основаването на „ Капана “ ние действително използвахме кандидатурата за европейска столица на културата, не купата. Искахме да променим градската среда и да създадем капацитет за бизнес. В момента креативният квартал носи десетки милиони доходи за Пловдив. Всяка седмица е посещаван от хиляди туристи, които идват особено, с цел да прекарат време на това място. Мога да кажа, че се сътвори нов туристически градски артикул, който не беше характерен за страната. След това сме помагали на доста други градове от страната също да развият сходни места, само че Пловдив беше първи.
– Как оценявате реализацията и протичането на събитията по време на тази една година, в която Пловдив беше „ Европейска столица на културата “. Справиха ли се пловдивчани почтено с тази задача?
– Няма да скрия, че още от времето на кандидатстването не беше елементарно. От една страна, София имаше голяма поддръжка на национално равнище, въпреки това ние бяхме закъснели, а от трета, всеки си представяше нещо друго за този план. Това сътвори доста диспути първоначално, само че и доста оказа помощ по-късно. Много хора са взимали отношение, само че и доста дребна част от тях са свършвали нещо по този план след това. Той изглеждаше доста сериозен и сложен, по тази причина никой не искаше да взе участие интензивно, което обаче даде опция на екипа да работи по-спокойно.
От позиция на реализацията се случиха доста положителни неща. Нова инфраструктура беше построена, а старта ремонтирана. Освен „ Капана “, стартираха и доста събития. Пловдивската опера претърпя един подем. Привлякохме нов екип, който трансформира оперния спектакъл в един от най–посещаваните в страната, и който продължава да се оправя отлично. Пловдивският спектакъл също беше подсилен и до ден сегашен фондацията финансира планове, които доста бързо получават интернационална популярност.
Много бизнесмени и културни оператори бяха подкрепени да развиват най-различни събития – от кулинарни фестивали, до музикални фестивали и изложения. Най-известният от тях е “Hills of Rock ”, който се трансформира в извънредно огромно събитие. Тази година той за три дни събра към 25 000 души на вечер, което генерира и много доходи за града. Няколко музеи бяха актуализирани – Градската изложба, Природонаучният музей.
„ Европейска столица на културата “ доста оказа помощ и за партньорството с „ Америка за България “ в Голямата базилика. Този музей през днешния ден има сред 5000 -10 000 гости на месец, което го прави също един от най-посещаваните в страната.
Титлата даде кураж на града, че има смисъл да се влага в просвета и тази инвестиция се възстановява неведнъж даже и като пари в локалната стопанска система, освен позитивната страст която основава едно качествено събитие.
Важно е да отбележим по какъв начин подходи Фондацията, с цел да провежда всички тези събития. Има два метода на европейско равнище. Повечето градове имат един или двама артистични шефове, които избират наличие, само че още по време на кандидатурата ние преценихме, че ще търсим различен модел. Фондацията сътвори една процедура с обществени предложения – правила за дребните междинните и огромни събития. Чрез нея в границите на две години се селектираха над 500 актьори и културни оператори, които да изготвят програмата. Имаше държавни, общински, частни, задгранични организации, и се сътвори огромно на брой наличие. Така се даде опция на доста актьори да вземат участие. Разбира се, постоянно има недоволни, имало е и кавги по този въпрос, само че на мен ми се коства, че това беше най-демократичният и почтен развой. Чрез него се извади оптималното от българския културен живот и се даде късмет на непознати актьори да се включат, тъй като българската аудитория е много претенциозна и държи на качеството и разнообразието.
Пловдив в следствие се трансформира в един от положителните образци за осъществяване на Европейска столица на културата. С дистанцията на времето умерено може да кажем, че имиджът, който сътвори тази купа на Пловдив, в страната и в чужбина, е доста позитивен и носи доста добавена стойност на града.
– Припомнете кои бяхте хората във “Фондация 2019 “, положили най-големи старания Пловдив да завоюва купата?
– Още когато аз започнах, като млад заместник-кмет, моята задача беше да провеждам кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Тогава имаше един предприемчив комитет в града, който се бореше да накара тогавашната администрация да започва процеса. В него бяха известни пловдивчани – Мариана Чолакова, Сашо Секулов, Анастас Бадев, Милена Чакъндракова, Пенка Калинкова и още най-малко 10-15 индивида, които бяха измежду най-активните и доста помогнаха първоначално. През годините сме работили с няколко артистични и изпълнителни шефове. Имахме и доста сериозен екип от консултанти от Европа.
Със сигурност ще изпусна някой, само че има едни 10-15 индивида, които минаха през двете етапи – през кандидатстване и през реализация на плана, като някои от тях към момента работят във Фондацията. Това са хората които бяха в основата на екипа, които се бяха посветили на идеята и свършиха доста работа. Иначе фондация „ Пловдив 2019 “ оказа помощ на доста младежи да развият капацитета си и да покажат своите качества. Много младежи направиха кариера по-късно, минавайки през фондацията. Голяма заслуга на община Пловдив и на общинския съвет е, че съумя да резервира тази конструкция и до през днешния ден. Фондацията продължава да работи по специфични планове и да дава огромна добавена стойност на града.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ