9 септември е една мрачна страница и трябва да се

9 септември е една мрачна страница и би трябвало да се стараем в никакъв случай да не се повторят сходни събития. Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Даниел Вачков – шеф на Института за исторически проучвания към Българската академия на науките (БАН). Проф. Вачков разяснява една от най-трагичните дати в българската история – установяването на комунистическата тирания преди 80 години - и разбули редица легенди, които комунистическата партия усърдно постановяваше в продължение на 45 година
 
Според историка, за разлика от другите преврати, случили се в България след Освобождението, 9 септември се отличава с фундаменталната роля, която изигра външнополитическият фактор – в тази ситуация Съюз на съветските социалистически републики. " Когато приказваме за този прелом от българската история, за разлика от другите преврати, които са проведени след Освобождението, този особено е напълно доминиран от ролята на външния фактор. От тази позиция, с огледа на развиването на военните дейности през Втората международна война, 9 септември е неминуем. Неизбежен е и той не инцидентно става, когато руските войски към този момент са навлезли на българска територия, заели са елементи от Източна България и комунистите стават все по-нетърпеливи да вземат властта, с цел да се покаже, че не са сложени на власт непосредствено от руските войски. От тази позиция този прелом не е аргументиран от някакви вътрешнополитически процеси, а е напълно доминиран от ролята и желанието на външни за България фактори, в тази ситуация Съюз на съветските социалистически републики ", изясни проф. Вачков.
 
" Около тази дата през годините на ръководство на комунистическата партия (БКП) бяха основани извънредно доста легенди, които и до ден-днешен се поддържат от избрани хора. Те се пробват да ги прокламират в публичното пространство. Един от най-големите легенди е, че на тази дата е била свалена една фашистка власт и е било осъществено някакво избавление на България. Нещо, което по никакъв метод не дава отговор на един разбор на ситуацията в България. Първо, голяма част от днешните български историци безусловно поддържат тезата, че фашистки режим не е съществувал. През 1934 година, когато военните вземат властта се открива един властнически режим, по-късно той става безпартиен.
 
Второ, България се причислява към Тристранния пакт по силата на стеклите се условия, като България на процедура е лишена от опцията да направи някакъв върховен избор и през 1941 година би трябвало да се причисли към Тристранния пакт. Дори тогава режимът не придобива характерностите на фашистки. Да, той ще вземе някои външни страни, ще вземе някои черти, които са неизбежни за страна от Тристранния пакт. Но все пак същността му няма да бъде една същина на фашистки режим. Когато на 9 се септември се смъква държавното управление, то се смъква едно държавно управление, което на 2 септември се е формирало от средите на демократичната съпротива, която в никакъв случай не е подкрепяла властническия режим, която е била постоянно срещу, още от 1941 година, Тристранния пакт, за разлика от други партии, които ще вземат участие в преврата на 9 септември като комунистическата. Така, че на 9 септември имаме едно демократично държавно управление, което е скъсало със съюза с Германия, което е оповестило начало на демократизацията на политическия живот. 9 септември слага началото на една бъдеща доста тежка външна доминация от страна на Съюз на съветските социалистически републики ", добави ученият.
 
Той разяснява и репресиите, на които комунистическият режим подлага инакомислещите в България. Според проф. Вачков чудовищните размери на тези репресии са неразбираеми за никоя друга източноевропейска страна, през която минава Червената войска. " Това е една от показателните черти на режима, който се открива след преврата – той е извънредно наказателен - даже и спрямо сходните режими в " освободените " от руската войска страни в Източна Европа. Всъщност в България се развива една изключителна вакханалия, която няма основанията, че първо предходният режим е бил фашистки и второ, че България не е била окупирана страна. Да не приказваме, че даже като съдружник в Тристранния пакт, България, макар извънредно лимитираните си благоприятни условия да организира своя външна политика, съумява да устои по някои доста значими проблеми, по които натискът, оказван от Берлин, е доста мощен. Говоря за изпращането на български войски на Източния фронт, за изпращането на българските евреи в Полша – неща на които българските ръководещи се опълчват. Така, че на фона на всичко това, чудовищните репресии, в първите седмици след 9 септември, и последвалият Народен съд, в действителност слагат България измежду страните, където налагането на комунистическата власт се открива с едни от най-кървавите събития и с най-мащабните репресии ", разясни историкът от Българска академия на науките.
 
Проф. Вачков опроверга още един от митовете, основан от политическата върхушка, управлявала България до 1989 година, а точно, че в страната не е имало никаква опозиция, за разлика от другите източноевропейски спътници на Съюз на съветските социалистически републики. " Това е друга част от доста мощната агитация на комунистическия режим, която трябваше да внуши, че комунизмът е бил доста всеобщо общопризнат от популацията и надали не, че в случай че в други страни е имало някаква опозиция, то в България нищо значително не се е случило против режима – нещо, което също безусловно не е правилно и не отразява действителността. Въпреки тези чудовищни репресии, съвсем невиждани в Източна Европа, в България се оформя една много сериозна съпротива. Тя има куража да се изправи и да върви на едни избори, които са безусловно манипулирани – за Великото национално заседание – извършени при извънреден гнет. Тя съумява да вкара много депутати, даже и при тези условия. Така, че общо взето би трябвало да кажем, че опозицията, която по законен метод се пробва да се опълчи на една незаконна власт, само че в същото време това, което се пазеше да не се научи от българския народ за същинските му размери, това беше Горянското придвижване. То, в продължение на десетилетия, до момента в който беше на власт Българска комунистическа партия, се прикриваше, не се загатваше даже, в случай че се загатваше, се загатваше като нещо напълно епизодично ", разяснява проф. Вачков.
 
Всъщност документите разрешиха на историците, след 1989 година, да видят същинската картина на Горянското придвижване, да видят едно придвижване, за което по този начин нареченото прословуто и героично партизанско придвижване единствено може да мечтае като повсеместност, която да реализира. Дори бих споделил, че през август и септември, когато руските войски са в Румъния, партизанското придвижване не може да стане толкоз всеобщо, колкото Горянското в една среда на безспорна безизходност в отношение на външна поддръжка. Горяните се развиват с ясното схващане, че кой знае каква поддръжка извън не може да се чака, до момента в който за партизанското придвижване то директно се развива с настъплението на Червената войска към тези райони. Така, че Горянското придвижване демонстрира, че съпротивата в България в действителност е една от най-сериозните. Вярно, то не придобива характерностите на проведено придвижване. То е стихийно, то е доста всеобщо, само че без център, което в действителност демонстрира, че то е повлияно и подбудено от една естествена опозиция основно на селското население, само че и на градското, против тези чудовищни репресии – както против опозицията, по този начин и във връзка с колективизацията ", добави проф. Вачков.
 
Като умозаключение професорът насочи следното обръщение: " 9 септември е един от случаите в нашата история, който ние постоянно би трябвало да го имаме поради като една мрачна страница и би трябвало да се стараем в никакъв случай да не се повторят сходни събития. Независимо от това, че се явяват хора, които се пробват да ни показват тези събития в друга светлина. Познаването на тези събития би трябвало да е гаранцията, че такива трагични моменти повече няма да се случат в българската история ".