Любомир Дацов, икономист и бивш зам.-министър на финансите в специално

Любомир Дацов, икономист и някогашен зам.-министър на финансите в особено изявление за SafeNews проучва икономическата обстановка у нас. Хоризонтът на влизане на България в Еврозоната е 2026 година, счита финансистът. Той обширно показва пречките пред влизането ни в Еврозоната.

SN: Господин Дацов, политическите турболенции отразяват ли се на стопанската система ни?

Поне към този момент не виждам данни, че съществуването на служебното държавно управление води до закъснение на стопанската система. Рязко се усъвършенства положението на бюджета откогато има държавно управление. Икономическият напредък е инерционна система. Едно служебно държавно управление, в случай че не прави някакви големи нелепости, не би трябвало да въздейства на стопанската система. Все отново неналичието на постоянно държавно управление, което да прави стратегически промени, се отразява на стопанската система. През последните години няма разлика сред постоянно и служебно държавно управление.

SN: Казахте, че има усъвършенстване на бюджета. Какво имате поради, събираемостта на налозите ли?

Определено събираемостта на налозите несъмнено набъбна.

SN: Десетилетия към този момент се приказва за рецесии. От това, което казвате, България ще посрещне в положително финансово положение финансова рецесия.

По линия на комерсиалните връзки с Нидерландия и Германия има застой. Това дава действително отражение на промишлеността у нас, която работи за експорт. Индустрията по отношение на предходната година има над 5 % спад, което е забележителен спад. Икономиката е в положително положение, само че се поддържа главно от ползване. В момента имаме една неповторима обстановка на търсене на служащи.Липсата на работна ръка поддържа заплатите по-високи, в сравнение с би трябвало да бъдат. Инфлацията спадна от 3 % на 2,4-2,5 %. По последни данни имаме 2 % стопански напредък. Целият БВП номинално е от порядъка на 5 % най-много.

SN: Какъв е растежът на заплатите?

Ръстът на заплатите в бюджетната сфера е над 20 % спрямо предходната година. В здравния бранш растежът на възнагражденията е 11-12 %. Има сериозен растеж на приходите по отношение на макроикономическите индикатори. Тук не става въпрос за компенсиране на приходи, тъй като те са намалели в някакъв интервал.Ако външната рецесия и вътрешната рецесия съвпаднат, което е неизбежно, тогава може да се приказва за изостряне на тази рецесия. В момента инерцията е позитивна. В Европа обстановката е цветна – северните страни са в рецесия, а южните страни се оправят доста добре. Най значимото нещо е кой ръководи и какви решения взима.

SN: Политическата неустойчивост може ли да отсрочи участието ни в Еврозоната?

Би било разумно политическата рецесия да въздейства върху политическото развиване. През последните години в България няма разлика сред постоянно и служебно държавно управление. Основната разлика би трябвало да бъде хоризонта на взимане на решения и правенето на структурни промени в стопанската система. Членството ни в Eврозоната не се забавя поради съществуване на служебно държавно управление и политическата неустойчивост, а поради решенията които бяха взети последните години. Много се приказва – всеки желае да влезе в Еврозоната, само че дейностите не демонстрират такова предпочитание. Беше ясно, че с цел да влезем в Еврозоната, би трябвало доста консервативна фискална политика. Хоризонтът на влизане на България в Еврозоната е 2026 година България няма по-голяма политическа цел сега. Това са двете – Шенген и еврозоната.
В Eврозоната се влиза автоматизирано. Това доста хора го не помнят. Когато ти стабилно изпълняваш критериите си, никой не може да те спре. Без политическа воля и политики няма по какъв начин да се преодолее инфлацията, с цел да приемем еврото

Автор: Кремена Кръстева