Законопроект пази авторитета на виното с ограничения за лозята
Проект на нов Закон за виното и спиртните питиета лимитира засаждането на нови лозя до 1% от съществуващите през миналата. вкарват се и специфични правила, по които ще се издават разрешенията за нови лози.
Това се вижда от плана, оповестен за публично разискване от министерствата на земеделието и на стопанската система.
Причината да предложат напълно нов нормативен документ е фактът, че наредбите от предходния не дават отговор напълно на европейските регламенти и страната може да бъде санкционирана от Брюксел.
Законът, в случай че бъде признат, ще ограничи засаждането на нови лозя до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на миналата година. по този начин съгласно претекстовете ще се резервира качеството и престижът на виновността, произведеждани в целия Европейския съюз. като разпоредбите за използването му са направени по този начин, че да обезпечат транспарантна, обективна и навременно функционираща система, приспособена към потребностите на лозаро-винарския бранш. Периодът на деяние на разрешителния режим за лозови насаждения в Европейския съюз, към който се причислява България, е от 1 януари 2016 година до 31 декември 2030 година
Проектозаконът не разрешава основаване на насаждения с винени сортове лози без издадено позволение и задължава производителите да изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без позволение. Те ще имат четири месеца да изпълнят такава заповед на Изпълнителната организация за лозата и виното, само че ще могат да я апелират в съда. Ако производител не изкорени самичък противозаконните насаждения, това ще прави страната, само че за негова сметка, се споделя в текстовете на плана.
Тези ограничавания не се отнасят за хората, които ще създават вино за персонални потребности.
За засаждане, презасаждане или присаждане за задачите на винопроизводството могат да се употребяват единствено класифицирани винени сортове лози, се споделя в закона.
Според текстовете рестриктивните мерки ще допринесат за проведеното повишаване на размера на лозовите насаждения и ще отстранен заплахата от прекалено предложение на лозаро-винарски артикули, поради пазарните вероятности за тях,. Ще се избегне рискът и от доста обезценяване на несъмнено предпазено название за генезис или предпазено географско напътствие.
Основните социално-икономически разноски са свързани с нарасналите разноски за осъществяване на административни услуги. Таксите за тези услуги не са обновени от приемането на цената. Междувременно стойностите на редица от детайлите, определящи размера на таксите, са се нараснали. Това нарастване се поема от страната посредством даване на спомагателни бюджетни дотации на институциите, виновни за даването на тези услуги. Тези дотации са в подобен общ годишен размер на към 43 хиляди лв.. С приемане на плануваните промени този разход ще бъде разпределен сред производителите, на които се дават тези услуги. Не се чака това да докара до основна финансова тежест за тях. Освен това по този метод се заобикаля неоправданото отрицателно финансово влияние върху държавния бюджет, за сметка на получателите на административни услуги, се споделя в претекстовете.
През 2018 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата са 50 727 хектара, като от тях 31 320 ха са реколтирани, сочат данните на Министерството на земеделието. Делът на реколтираните площи с червени винени сортове е 61%. Около 5% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Неподдържаните лозя, както и тези на маломерни и разпокъсани имоти отвън земеделските стопанства, са 13 673 ха. Така общо площите с лозя в България през 2018 година са 64 400 хектара. Регистрираните в Лозарския указател, поддържан от Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ), площи със сортове, подобаващи за виновност със предпазено название за генезис (ЗНП), са 16 676 ха, за виновност със предпазено географско напътствие (ЗГУ) – 21 636 ха, и за други виновност – 22 935 ха.
Това се вижда от плана, оповестен за публично разискване от министерствата на земеделието и на стопанската система.
Причината да предложат напълно нов нормативен документ е фактът, че наредбите от предходния не дават отговор напълно на европейските регламенти и страната може да бъде санкционирана от Брюксел.
Законът, в случай че бъде признат, ще ограничи засаждането на нови лозя до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на миналата година. по този начин съгласно претекстовете ще се резервира качеството и престижът на виновността, произведеждани в целия Европейския съюз. като разпоредбите за използването му са направени по този начин, че да обезпечат транспарантна, обективна и навременно функционираща система, приспособена към потребностите на лозаро-винарския бранш. Периодът на деяние на разрешителния режим за лозови насаждения в Европейския съюз, към който се причислява България, е от 1 януари 2016 година до 31 декември 2030 година
Проектозаконът не разрешава основаване на насаждения с винени сортове лози без издадено позволение и задължава производителите да изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без позволение. Те ще имат четири месеца да изпълнят такава заповед на Изпълнителната организация за лозата и виното, само че ще могат да я апелират в съда. Ако производител не изкорени самичък противозаконните насаждения, това ще прави страната, само че за негова сметка, се споделя в текстовете на плана.
Тези ограничавания не се отнасят за хората, които ще създават вино за персонални потребности.
За засаждане, презасаждане или присаждане за задачите на винопроизводството могат да се употребяват единствено класифицирани винени сортове лози, се споделя в закона.
Според текстовете рестриктивните мерки ще допринесат за проведеното повишаване на размера на лозовите насаждения и ще отстранен заплахата от прекалено предложение на лозаро-винарски артикули, поради пазарните вероятности за тях,. Ще се избегне рискът и от доста обезценяване на несъмнено предпазено название за генезис или предпазено географско напътствие.
Основните социално-икономически разноски са свързани с нарасналите разноски за осъществяване на административни услуги. Таксите за тези услуги не са обновени от приемането на цената. Междувременно стойностите на редица от детайлите, определящи размера на таксите, са се нараснали. Това нарастване се поема от страната посредством даване на спомагателни бюджетни дотации на институциите, виновни за даването на тези услуги. Тези дотации са в подобен общ годишен размер на към 43 хиляди лв.. С приемане на плануваните промени този разход ще бъде разпределен сред производителите, на които се дават тези услуги. Не се чака това да докара до основна финансова тежест за тях. Освен това по този метод се заобикаля неоправданото отрицателно финансово влияние върху държавния бюджет, за сметка на получателите на административни услуги, се споделя в претекстовете.
През 2018 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата са 50 727 хектара, като от тях 31 320 ха са реколтирани, сочат данните на Министерството на земеделието. Делът на реколтираните площи с червени винени сортове е 61%. Около 5% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Неподдържаните лозя, както и тези на маломерни и разпокъсани имоти отвън земеделските стопанства, са 13 673 ха. Така общо площите с лозя в България през 2018 година са 64 400 хектара. Регистрираните в Лозарския указател, поддържан от Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ), площи със сортове, подобаващи за виновност със предпазено название за генезис (ЗНП), са 16 676 ха, за виновност със предпазено географско напътствие (ЗГУ) – 21 636 ха, и за други виновност – 22 935 ха.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ