Защо мигачите на американските коли са червени?
Привичните пътепоказатели под формата на мигащи лампички съществуват още от 1939 година, само че оттогава насам не са претърпели изключително развиване. Докато в целия свят цветът им е жълт или оранжев обаче, в Съединени американски щати те си остават червени до ден-днешен.
През 1907 година американският инженер Пърси Дъглас Хамилтън подава поръчка за патентоването на " справочник на хипотетичната посока на придвижване на транспортни средства ". Устройството е механично и няма доста общо с днешните мигачи. Доста по-близка до актуалния им тип е създаването на Едгар Уолц от 1925 година, който патентова мигаща светлина и пробва да я продаде на автопроизводителите, само че без триумф.
През 1939 година, когато патентът на Уолц изтича, Buick пуска първия сериен модел с мигачи - Roadmaster. Нововъведението получава името " Flash-Way Directional Signal " и се ръководи от специфичен комутатор, наименуван Handi-shift. Година по-късно компанията прибавя мигачи на предницата и механизъм за автоматизирано изключване след връщането на кормилото в нулева позиция.
След Втората международна война лостчето за включване на мигачите се реалокира от предната колонка на покрива отляво на кормилото, където се намира и в този момент. По същото време пътепоказателите навлизат и в Европа. Отначало са бели начело и червени откъм гърба, само че през 50-те години специалистите изискват от управляващите да се вкара законово условие да са жълти, с цел да се разграничават отдалеко от габаритните светлини и стоповете.
През 1968 година в Съединени американски щати вземат решение да работят по различен метод. Предните мигачи наложително би трябвало да са жълти, а задните - жълти или червени. Производителите незабавно се възползват от тази малка врата в закона и оставят пътепоказателите откъм гърба червени. Основният претекст за това е напълно монотонен - спестовност.
Червеното обаче се постанова и по друга причина. Според законите площта на стопа и мигача не би трябвало да е по-малка от 50 см2. От позиция на дизайна това е много задължаващо, изключително за по-малки коли.
Според някои проучвания алените мигачи са много по-опасни от жълтите, само че американската традиция все пак си остава. Националното ръководство за пътна сигурност (NHTSA) също няма нищо срещу алените пътепоказатели, защото нямало " безапелационни аргументи за възбраната им ".
През 1907 година американският инженер Пърси Дъглас Хамилтън подава поръчка за патентоването на " справочник на хипотетичната посока на придвижване на транспортни средства ". Устройството е механично и няма доста общо с днешните мигачи. Доста по-близка до актуалния им тип е създаването на Едгар Уолц от 1925 година, който патентова мигаща светлина и пробва да я продаде на автопроизводителите, само че без триумф.
През 1939 година, когато патентът на Уолц изтича, Buick пуска първия сериен модел с мигачи - Roadmaster. Нововъведението получава името " Flash-Way Directional Signal " и се ръководи от специфичен комутатор, наименуван Handi-shift. Година по-късно компанията прибавя мигачи на предницата и механизъм за автоматизирано изключване след връщането на кормилото в нулева позиция.
След Втората международна война лостчето за включване на мигачите се реалокира от предната колонка на покрива отляво на кормилото, където се намира и в този момент. По същото време пътепоказателите навлизат и в Европа. Отначало са бели начело и червени откъм гърба, само че през 50-те години специалистите изискват от управляващите да се вкара законово условие да са жълти, с цел да се разграничават отдалеко от габаритните светлини и стоповете.
През 1968 година в Съединени американски щати вземат решение да работят по различен метод. Предните мигачи наложително би трябвало да са жълти, а задните - жълти или червени. Производителите незабавно се възползват от тази малка врата в закона и оставят пътепоказателите откъм гърба червени. Основният претекст за това е напълно монотонен - спестовност.
Червеното обаче се постанова и по друга причина. Според законите площта на стопа и мигача не би трябвало да е по-малка от 50 см2. От позиция на дизайна това е много задължаващо, изключително за по-малки коли.
Според някои проучвания алените мигачи са много по-опасни от жълтите, само че американската традиция все пак си остава. Националното ръководство за пътна сигурност (NHTSA) също няма нищо срещу алените пътепоказатели, защото нямало " безапелационни аргументи за възбраната им ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ