Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобяд в Жеравна. Два дни преди фестивала на националната носия. Почти залез е. За Жеравна знаех единствено, че е село в Българя с достоверна архитектура на къщите, множеството непокътнати със статута на монументи на културата. Преди 3 години чух и за фестивала, който се организира там към този момент за шести следващ път. Наоколо се носи мирис на опушени дърва, уличките сред дървените къщи са от калдъръм и съвсем не се усеща живот. За момент като че ли се върнах в бащината къща на село, когато бях дете. Тези два дни обходих селото няколко пъти, даже изкачих един висок рид, от който Жеравна е като на длан, а красивата й природа те пленява надълбоко.
Запознавам се с вуйна Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откогато се помни и с удоволствие ми споделя за името на селото. Навремето през селото е течала вада, която го разделяла на две, наричали я „ Зервона “ и оттова името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други настояват, че името идва от това, че по нейното продължение имало воденици. На воденичният камък казвали „ зервон “ и по този начин пристигнало името „ Зервона “. За първи път обаче българският преподавател и литератор Райно Попович употребява „ Жеравна “ в своето творчество и по този начин до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал вземам решение да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми споделя, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и имал големи стада от овце. Най-голямото му благосъстояние била красивата му щерка Калина и двамата му сина. Калина била пословична с хубостта си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и принадлежности типични за това време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и други Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме стопира кафенето с къщата за посетители на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му скулптура, която беше открадната преди време, още веднъж е на мястото си и стопира всеки преминаващ оттова. Няма по какъв начин и аз да не спра, най-малко за една фотография. Ароматното кафе на пясък притегля обонянието ми и макар че не пия кафе, въпреки всичко си глезя със сладостен колбас и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в покрайнината. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след гибелта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили дружно с кафенето.
Подсладена и с още по-широка усмивка към този момент съм в музея на Йовков. Къщата е не доста огромна, само че пък с необятен и благоуханен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се обитават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка евентуално спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, доста фамилни фотоси на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.
Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния панер. Утре е началото на фестивала на националната носия, поради който съм тук. Представям си по какъв начин ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подобаващото място?
Продължава:
Жеравна. Магическо минало -IIПродължава: Жеравна. Магическо минало -III
Запознавам се с вуйна Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откогато се помни и с удоволствие ми споделя за името на селото. Навремето през селото е течала вада, която го разделяла на две, наричали я „ Зервона “ и оттова името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други настояват, че името идва от това, че по нейното продължение имало воденици. На воденичният камък казвали „ зервон “ и по този начин пристигнало името „ Зервона “. За първи път обаче българският преподавател и литератор Райно Попович употребява „ Жеравна “ в своето творчество и по този начин до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал вземам решение да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми споделя, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и имал големи стада от овце. Най-голямото му благосъстояние била красивата му щерка Калина и двамата му сина. Калина била пословична с хубостта си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и принадлежности типични за това време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и други Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме стопира кафенето с къщата за посетители на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му скулптура, която беше открадната преди време, още веднъж е на мястото си и стопира всеки преминаващ оттова. Няма по какъв начин и аз да не спра, най-малко за една фотография. Ароматното кафе на пясък притегля обонянието ми и макар че не пия кафе, въпреки всичко си глезя със сладостен колбас и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в покрайнината. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след гибелта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили дружно с кафенето.
Подсладена и с още по-широка усмивка към този момент съм в музея на Йовков. Къщата е не доста огромна, само че пък с необятен и благоуханен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се обитават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка евентуално спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, доста фамилни фотоси на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.
Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния панер. Утре е началото на фестивала на националната носия, поради който съм тук. Представям си по какъв начин ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подобаващото място?
Продължава:
Жеравна. Магическо минало -IIПродължава: Жеравна. Магическо минало -III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ