Когато “агнешките главички” станат на “дроб-сърма”
Присъствалите на траялата тъкмо 74 минути конференция на фамилия Прокопиеви, юристът и чиновниците от личните им компании и поръчкови „ медии “ във вторник в Националния пресклуб, станаха директни очевидци на рухването на просъществувалата над две десетилетия формация „ Капитал “, разяснява " Труд " в преглед по тематиката.
Превърналата се в прощална среща с медиите на групировката, която имаше за цел да „ заглуши “ разкритията на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), в действителност дефинитивно бетонира облика на обвиняечия предприемач Иво Прокопиев като главен наставник на задкулисието у нас. Групировката „ Капитал “ бе принудена да се отхвърли от съвсем всичките си идеологически правила, които толкоз дълго са били развявани от членовете й – „ агнешките главички “, че се бяха трансформирали в техен патент.
Само час и четвърт бе нужен, с цел да чуем от радетелите за „ гражданско общество “, че в действителност „ гражданското начало в битката с корупцията “ не трябвало да е водещо, че страната се ръководи от „ подкупен политически хайлайф “, нищо, че тъкмо този хайлайф търсим за помощ, че не различен, а съдиите допускали неточности и прочие, и прочие.
Уви, дейностите на страната принудиха Прокопиев и групировката му„ Капитал “ да подхващат в действителност отчайващи дейности в своя отбрана. А по този начин дълго отричани обстоятелства получиха дълго чакано удостоверение, освен това въз основата на признания. Колкото и издържана откъм юридическата й аргументация да бе защитната защита на юриста на Прокопиев Георги Атанасов, съвсем половин часовото му изложение, целящо да заблуди аудиторията за невинността на клиентите му, ще се запомни с няколкото пирона, които бяха дозабити в ковчега на „ агнешките главички “ и последователното им преобразяване в “дроб-сърма”.
Пирон Първи
Години наред юрист Георги Атанасов е посветил на отправянето на рецензии към българските правоохранителни институции. При това освен на полето на правото и в правосъдната зала, а и на политическия терен. След като се опитва не до такава степен сполучливо около партията на позабравената Меглена Кунева, Атанасов нагази надълбоко в политиката и стана част от Националния съвет на „ Да, България “.
Странно, че Атанасов е избрал тъкмо тази партия. Нали за същата партия Иво Прокопиев не е спирал да твърди, че няма нищо общо с нея. Точно толкоз, колкото и че не е притежател на жилището, в което Симеон Дянков е живял като вицепремиер и министър на финансите, когато двамата съумяха небрежно да създадат договорката за продажбата на 33% от активите на ЕВН, поради която са подсъдими.
Трагикомично бе да се следи по какъв начин откакто трудовите колективи от „ медиите “-бухалки на Прокопиев се втурнаха да го пазят от представителите на КОНПИ, партийните марионетки на групировката „ Капитал “ пуснаха декларация- жалейка в поддръжка на олигарха.
Пирон Втори
Адвокат Георги Атанасов този път нападна с изключение на безконечните му съперници – прокурорите, само че и съдиите. Да слушаш по какъв начин юрист като Атанасов, който другояче е пръв приятел на шайката от компрометирания Съюз на съдиите в България (ССБ), упреква съда, е като мед в горещчай през мразовитите декемврийски дни.
Всъщност, Атанасов недоволства, тъй като Бургаският областен съд си е разрешил да удостовери запора на КОНПИ върху 200 млн. лева активи на Прокопиев, жена му и компаниите им, поради недоказания генезис на 14 млн. лева Сам Атанасов, който в миналото е бил арбитър в Исперих, Разградско, признава, че определението на съда е въз основата на 150 страници искане на КОНПИ, което е подкрепено от доказателства, разпределени в 27 папки и четири кашона. Но тези документи нямали никакво отношение към разногласието, твърди Атанасов, който акцентира, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано.
Пирон Трети
Довчерашните радетели за господство на закона проведоха актуалната вторична акция, с цел да опазят имуществото си, откакто преди по-малко от месец не съумяха да възпрат дейностите на КОНПИ. Сега вършат същото и в задатък се пробват да сплашат и притиснат съдиите и от Апелативен съд – Бургас. Това, несъмнено, въобще нямаше да е належащо, в случай че въпросът подлежеше на решение от Софийския градски съд или от Софийския апелативен съд. Там, както наскоро стана известно, даже потвърдено околните с Прокопиев съдии не си вършат труда да си създадат отказ, когато получат „ инцидентно “ някое от делата против скандалния предприемач.
Във вторник юрист Атанасов призна още, че мъчно се работи на терен и със съдии, които не са от тези, с които се марширува или се мерят тогите на стълбите пред Съдебната палата. Кой ли е този арбитър, който по този начин си е разрешил да ограничи опцията отбраната на Прокопиев да рови в засекретената информация от следствието. Защо имало гриф „ класифицирана информация “, чуди се Атанасов, чиято адвокатска фирма обслужва и различен от кукловодите на задкулисието – фармацевтичния необут Огнян Донев.
Пирон Четвърти
Атанасов, по-късно и Прокопиев, и изтънилата нервните си струни негова брачна половинка Галя, не пропуснаха да вербализират откровената си злоба към инакомислещите. Онова прословуто разделяне на елитарните „ жълтопаветници “ (нищо, че 2/3 от същите са стъпили върху жълтите павета, откакто са оценили достолепията на държавните железници) и националните маси изкристализира под заключенията, че от хигиенични съображения юристът и не желал да разяснява думите на членовете на КОНПИ, а за изтънчения разградски кукловод Прокопиев говореното на представителите на Комисията било простовато.
Те, патрициите и останалият плебс, към който причисляват всеки, който не е склонен с тяхната „ истина “. „ Публичните управляващи прекаляват с обществения комфорт “, заключи юристът на Прокопиев, в опит да изрази неудовлетворението си от интензивността на институциите и най-много от прозрачността, с която те работят.
Странно, в действителност, когато в Румъния се арестуват олигарси, политици и всевъзможен различен диаметър властимащи, това е битка с корупцията. Когато това се случи у нас, това е принуда. Така радетелите за „ правосъдна промяна “ и на „ румънския модел “ на провеждането й, небрежно ги оповестиха за рискови и действително ги отхвърлиха.
Пирон Пети
Опитващи се да се измъкнат от въпросите на неконтролираните от него и от жена му поръчкови „ медии “, Прокопиеви позволиха две колосални неточности. Първо, той самичък разкри, че е търсил подпомагане от премиера Бойко Борисов с упованието той да спре инспекцията на самостоятелната КОНПИ.
Само че, нищо сходно не се е случило, което е причина и Борисов да е подреден измежду враговете на групировката „ Капитал “. Признанието на Прокопиев е почтено да влезе в лекциите по спешен ПР, като прегледен образец „ по какъв начин не се прави “. Да изтърсиш, че ходатайстваш от министър-председателя да разпъне чадър над теб освен, че може да попадне под ударите на закона, само че изяснява образно и какво в действителност съставлява задкулисието.
Втората неточност бе сторена от Галя Прокопиева, която, неизвестно за какво, се нахвърли в амок върху питаща я журналистка от неуместната за групировката телевизия „ Канал 3 “. След обидите към представителите на КОНПИ, прокуратурата и съда, Прокопиевци нападнаха и задаващите им неуместни въпроси публицисти.
И всичко това – пред смаяните и смълчани погледи на личните им марионетки от трансформиралите се в пропагандни машини „ медии “- бухалки. Какъв по-категоричен образец по какъв начин, в действителност, се притискат публицисти. След всичко изброено, безспорно може да предвидим, че разпадът на групировката „ Капитал “, разпростряла пипалата си в политиката, стопанската система, медиите, правораздаването, неправителствените организации, ще се задълбочи.
Групировката няма нужния имунитет, с цел да се надява, че ще премине през интервала на ледената стихия, която застигна кукловодите й. Партийните ГМО-та се провалиха и са в полуразпад, контактите в магистратурата са осветени, ясни са техните съдии, а към този момент и каналът, чрез адвокати-политици, за взаимоотношение с тях, известни са позициите им в мейнстрийм малките екрани, хибридните НПО-та са мощно компрометирани, а Прокопиев към този момент е мощно отровен за вложители, които биха желали да развиват бизнес у нас.
Единственото, което следва да подхващат държавните институции, е да засилят натиска над кукловода на задкулисието. По този метод, сигурно нескрито ще излязат още доста мръсни секрети за групировката „ Капитал “, а нейни досегашни членове могат и да се окажат извънредно кооперативни на проверяващите. На самия Прокопиев не му остават доста потребни ходове, с изключение на да отхвърля виновността си.
По сходство на образеца, даден от ръководителя на КОНПИ Пламен Георгиев, за интервала, в който е бил заместник-министър на правораздаването и като подобен е посещавал пандизите. Всеизвестно е, че там никой, в никакъв случай, за нищо не е отговорен. Та, и Прокопиев, въпреки още да не е попаднал в пандиза, към този момент е като жителите му, които изтърпяват наказванията си – и те, и той са „ почтени “. А за смут на Прокопиев, там накъдето се е запътил – няма „ агнешки главички “, нито „ дроб-сърма “.
Превърналата се в прощална среща с медиите на групировката, която имаше за цел да „ заглуши “ разкритията на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), в действителност дефинитивно бетонира облика на обвиняечия предприемач Иво Прокопиев като главен наставник на задкулисието у нас. Групировката „ Капитал “ бе принудена да се отхвърли от съвсем всичките си идеологически правила, които толкоз дълго са били развявани от членовете й – „ агнешките главички “, че се бяха трансформирали в техен патент.
Само час и четвърт бе нужен, с цел да чуем от радетелите за „ гражданско общество “, че в действителност „ гражданското начало в битката с корупцията “ не трябвало да е водещо, че страната се ръководи от „ подкупен политически хайлайф “, нищо, че тъкмо този хайлайф търсим за помощ, че не различен, а съдиите допускали неточности и прочие, и прочие.
Уви, дейностите на страната принудиха Прокопиев и групировката му„ Капитал “ да подхващат в действителност отчайващи дейности в своя отбрана. А по този начин дълго отричани обстоятелства получиха дълго чакано удостоверение, освен това въз основата на признания. Колкото и издържана откъм юридическата й аргументация да бе защитната защита на юриста на Прокопиев Георги Атанасов, съвсем половин часовото му изложение, целящо да заблуди аудиторията за невинността на клиентите му, ще се запомни с няколкото пирона, които бяха дозабити в ковчега на „ агнешките главички “ и последователното им преобразяване в “дроб-сърма”.
Пирон Първи
Години наред юрист Георги Атанасов е посветил на отправянето на рецензии към българските правоохранителни институции. При това освен на полето на правото и в правосъдната зала, а и на политическия терен. След като се опитва не до такава степен сполучливо около партията на позабравената Меглена Кунева, Атанасов нагази надълбоко в политиката и стана част от Националния съвет на „ Да, България “.
Странно, че Атанасов е избрал тъкмо тази партия. Нали за същата партия Иво Прокопиев не е спирал да твърди, че няма нищо общо с нея. Точно толкоз, колкото и че не е притежател на жилището, в което Симеон Дянков е живял като вицепремиер и министър на финансите, когато двамата съумяха небрежно да създадат договорката за продажбата на 33% от активите на ЕВН, поради която са подсъдими.
Трагикомично бе да се следи по какъв начин откакто трудовите колективи от „ медиите “-бухалки на Прокопиев се втурнаха да го пазят от представителите на КОНПИ, партийните марионетки на групировката „ Капитал “ пуснаха декларация- жалейка в поддръжка на олигарха.
Пирон Втори
Адвокат Георги Атанасов този път нападна с изключение на безконечните му съперници – прокурорите, само че и съдиите. Да слушаш по какъв начин юрист като Атанасов, който другояче е пръв приятел на шайката от компрометирания Съюз на съдиите в България (ССБ), упреква съда, е като мед в горещчай през мразовитите декемврийски дни.
Всъщност, Атанасов недоволства, тъй като Бургаският областен съд си е разрешил да удостовери запора на КОНПИ върху 200 млн. лева активи на Прокопиев, жена му и компаниите им, поради недоказания генезис на 14 млн. лева Сам Атанасов, който в миналото е бил арбитър в Исперих, Разградско, признава, че определението на съда е въз основата на 150 страници искане на КОНПИ, което е подкрепено от доказателства, разпределени в 27 папки и четири кашона. Но тези документи нямали никакво отношение към разногласието, твърди Атанасов, който акцентира, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано.
Пирон Трети
Довчерашните радетели за господство на закона проведоха актуалната вторична акция, с цел да опазят имуществото си, откакто преди по-малко от месец не съумяха да възпрат дейностите на КОНПИ. Сега вършат същото и в задатък се пробват да сплашат и притиснат съдиите и от Апелативен съд – Бургас. Това, несъмнено, въобще нямаше да е належащо, в случай че въпросът подлежеше на решение от Софийския градски съд или от Софийския апелативен съд. Там, както наскоро стана известно, даже потвърдено околните с Прокопиев съдии не си вършат труда да си създадат отказ, когато получат „ инцидентно “ някое от делата против скандалния предприемач.
Във вторник юрист Атанасов призна още, че мъчно се работи на терен и със съдии, които не са от тези, с които се марширува или се мерят тогите на стълбите пред Съдебната палата. Кой ли е този арбитър, който по този начин си е разрешил да ограничи опцията отбраната на Прокопиев да рови в засекретената информация от следствието. Защо имало гриф „ класифицирана информация “, чуди се Атанасов, чиято адвокатска фирма обслужва и различен от кукловодите на задкулисието – фармацевтичния необут Огнян Донев.
Пирон Четвърти
Атанасов, по-късно и Прокопиев, и изтънилата нервните си струни негова брачна половинка Галя, не пропуснаха да вербализират откровената си злоба към инакомислещите. Онова прословуто разделяне на елитарните „ жълтопаветници “ (нищо, че 2/3 от същите са стъпили върху жълтите павета, откакто са оценили достолепията на държавните железници) и националните маси изкристализира под заключенията, че от хигиенични съображения юристът и не желал да разяснява думите на членовете на КОНПИ, а за изтънчения разградски кукловод Прокопиев говореното на представителите на Комисията било простовато.
Те, патрициите и останалият плебс, към който причисляват всеки, който не е склонен с тяхната „ истина “. „ Публичните управляващи прекаляват с обществения комфорт “, заключи юристът на Прокопиев, в опит да изрази неудовлетворението си от интензивността на институциите и най-много от прозрачността, с която те работят.
Странно, в действителност, когато в Румъния се арестуват олигарси, политици и всевъзможен различен диаметър властимащи, това е битка с корупцията. Когато това се случи у нас, това е принуда. Така радетелите за „ правосъдна промяна “ и на „ румънския модел “ на провеждането й, небрежно ги оповестиха за рискови и действително ги отхвърлиха.
Пирон Пети
Опитващи се да се измъкнат от въпросите на неконтролираните от него и от жена му поръчкови „ медии “, Прокопиеви позволиха две колосални неточности. Първо, той самичък разкри, че е търсил подпомагане от премиера Бойко Борисов с упованието той да спре инспекцията на самостоятелната КОНПИ.
Само че, нищо сходно не се е случило, което е причина и Борисов да е подреден измежду враговете на групировката „ Капитал “. Признанието на Прокопиев е почтено да влезе в лекциите по спешен ПР, като прегледен образец „ по какъв начин не се прави “. Да изтърсиш, че ходатайстваш от министър-председателя да разпъне чадър над теб освен, че може да попадне под ударите на закона, само че изяснява образно и какво в действителност съставлява задкулисието.
Втората неточност бе сторена от Галя Прокопиева, която, неизвестно за какво, се нахвърли в амок върху питаща я журналистка от неуместната за групировката телевизия „ Канал 3 “. След обидите към представителите на КОНПИ, прокуратурата и съда, Прокопиевци нападнаха и задаващите им неуместни въпроси публицисти.
И всичко това – пред смаяните и смълчани погледи на личните им марионетки от трансформиралите се в пропагандни машини „ медии “- бухалки. Какъв по-категоричен образец по какъв начин, в действителност, се притискат публицисти. След всичко изброено, безспорно може да предвидим, че разпадът на групировката „ Капитал “, разпростряла пипалата си в политиката, стопанската система, медиите, правораздаването, неправителствените организации, ще се задълбочи.
Групировката няма нужния имунитет, с цел да се надява, че ще премине през интервала на ледената стихия, която застигна кукловодите й. Партийните ГМО-та се провалиха и са в полуразпад, контактите в магистратурата са осветени, ясни са техните съдии, а към този момент и каналът, чрез адвокати-политици, за взаимоотношение с тях, известни са позициите им в мейнстрийм малките екрани, хибридните НПО-та са мощно компрометирани, а Прокопиев към този момент е мощно отровен за вложители, които биха желали да развиват бизнес у нас.
Единственото, което следва да подхващат държавните институции, е да засилят натиска над кукловода на задкулисието. По този метод, сигурно нескрито ще излязат още доста мръсни секрети за групировката „ Капитал “, а нейни досегашни членове могат и да се окажат извънредно кооперативни на проверяващите. На самия Прокопиев не му остават доста потребни ходове, с изключение на да отхвърля виновността си.
По сходство на образеца, даден от ръководителя на КОНПИ Пламен Георгиев, за интервала, в който е бил заместник-министър на правораздаването и като подобен е посещавал пандизите. Всеизвестно е, че там никой, в никакъв случай, за нищо не е отговорен. Та, и Прокопиев, въпреки още да не е попаднал в пандиза, към този момент е като жителите му, които изтърпяват наказванията си – и те, и той са „ почтени “. А за смут на Прокопиев, там накъдето се е запътил – няма „ агнешки главички “, нито „ дроб-сърма “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ