Реформите вече не стигат за разширяване на ЕС към Балканите
Принципът, че промените водят до участие в Европейски Съюз, към този момент не важи за страните от Западните Балкани, написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " в.
След рухването на Желязната завеса Европейският съюз даде на източните си съседи заричане, което беше просто и дейно: станете сполучливи като нас и тогава ще бъдете един от нас, написа журналистът Майкъл Мартенс в разбора за ФАЦ.
![Euronews: Европа се връща към естествения живот]( "Euronews: Европа се връща към естествения живот")
Euronews: Европа се връща към естествения живот
Дарън МакКафри от Euronews прави резюме на ситуацията, с което Европа влиза в новата 2021 година. „ Надявам се да сте имали д...
През май 2004 година това докара до присъединението на осем някогашни комунистически страни, както и Кипър и Малта. Три години по-късно Румъния и България ги последваха, въпреки че не отговаряха на централния аршин - функциониращо господство на закона . През лятото на 2013 година Хърватия беше последния новопостъпил. Оттогава тази врата е затворена, написа Мартенс в публикацията.
За шестте балкански страни, които желаят да се причислят към Европейски Съюз - Албания, БиХ, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - посланието е ясно: остарелият принцип, че ангажирането с промени в даден миг ще докара до участие в Европейски Съюз, към този момент не важи.
Никой не е усетил това по-ясно от Северна Македония, която по молба на Гърция даже промени името на страната, с цел да може да стартира договаряния с Европейски Съюз. Гръцкото несъгласие обаче беше последвано от френско, а по-късно и българско, този път поради забранен въпрос за историята и езика на македонците.
Процесът на разширение е цялостен с политически капани, които нямат доста общо с напъните за промени на страните кандидатки. Балканите към този момент не се изненадват, откакто френският президент Еманюел Макрон даде ясно да се разбере в Белград през юли 2019 година, че Европейски Съюз няма да одобри нови членове, до момента в който не бъде реформиран от вътрешната страна. Историята не е нова: още през 2005 година Берлинската фондация за просвета и политика (SWP) отбелязва в обява „ възходящата отмалялост от разширението “ и пита „ дали пълноправното участие в Европейски Съюз е единствената опция за дълготрайна стабилизация “ на Западните Балкани.
Този въпрос е по-актуален от всеки път. Ако участието не е действително - тогава по какъв начин Европейски Съюз би трябвало да се отнася към района? Как да резервира въздействие и да се опълчи на политически противници като Русия, Китай и Турция? Има доста хрумвания и доста от тях не са нови.
![Португалското председателство на Европейски Съюз: Възстановяване, устойчива и зелена Европа]( "Португалското председателство на Европейски Съюз: Възстановяване, устойчива и зелена Европа")
Португалското председателство на Европейски Съюз: Възстановяване, устойчива и зелена Европа
Нова година- ново председателство на Европейския съюз, отбелязва TheMayor.EU - европейският портал за информиране и връзка сред гражда...
Това припомня на текст, оповестен в " Ню Йорк Таймс " през май 2003 година от сръбския министър председател Зоран Живкович , албанския министър председател Фатос Нано и хърватския и македонския президенти Месич и Трайковски . Още тогава те желаеха страните от Западните Балкани да имат достъп до кохезионните фондове на Европейски Съюз - т.е. да бъдат третирани финансово като членове на Европейски Съюз, даже и да нямат право на глас в Брюксел.
Населението на Западните Балкани не надвишава 3,5% от общото население в Европейски Съюз. Ако се мери в икономическа мощност, смисъла на района е още по-малко. Така че не става въпрос за големи суми, а за най-много 3 милиарда евро годишно. Но вярно вложените структурни финансови тласъци могат да създадат доста в района.
Цели дялове от района умират заради емиграция - най-много към Европейски Съюз. Без финансова поддръжка обществата в района ще страдат. Важна част от икономическия напредък, който Румъния и България реализираха през последните години, макар намаляващото население, произтича от обстоятелството, че и двете страни употребяват структурните и кохезионните фондове на Европейски Съюз.
Без икономическо подсилване на междинната класа не може да се чака подсилване на върховенството на закона. Средната класа не е поръчител, само че е причина за демократичната народна власт. Понастоящем огромни елементи от междинната класа изчезват. Мнозина остават в несигурна позиция и развиват всевъзможен тип популизъм, тъй като към този момент не имат вяра в нищо.
През годините има разнообразни разновидности на предлагането за приемане на Западните Балкани в Европейското икономическо пространство, което с изключение на страните от Европейски Съюз включва Исландия и Норвегия. Страните от района са стопански напълно насочени към Европейски Съюз, с който правят към 3/4 от комерсиалния продан.
![Заев подготвен да се откаже от български фашистки окупатор]( "Заев подготвен да се откаже от български фашистки окупатор")
Заев подготвен да се откаже от " български фашистки окупатор "
За нас Европейският съюз е заветен, ние желаеме нашата европеизация посредством реализиране на европейски полезности вкъщи и ще го създадем със или...
Всъщност Турция, Русия или Китай - за чието въздействие на Балканите постоянно се предизвестява фрапантно - не играят съвсем никаква икономическа роля в района (с изключение на Москва в енергийния сектор). Обменните бюра от Белград до Тирана оферират евро, долари и швейцарски франкове, само че не рубли или турска лира. Но концепцията страните от района да се приготвят за присъединяване в Европейското икономическо пространство до момента неведнъж е била отхвърляна от Белград до Тирана. В тази концепция те видяха опит за машинация на претендентите за Европейски Съюз като заместител на Европейски Съюз.
Весна Пушич , хърватският външен министър по време на присъединението към Европейски Съюз, също приказва за вестника, като счита концепцията за икономическо и финансово включване на района в Европейски Съюз за значима, само че показва и образците на Полша и Унгария.
Мартенс приключва разбора си по следния метод: " Трябва да се разискват нови подходи, тъй като никой в региона не има вяра в процеса на разширение в неговата истинска, позната форма. И имат основателни аргументи за това. "
След рухването на Желязната завеса Европейският съюз даде на източните си съседи заричане, което беше просто и дейно: станете сполучливи като нас и тогава ще бъдете един от нас, написа журналистът Майкъл Мартенс в разбора за ФАЦ.
Дарън МакКафри от Euronews прави резюме на ситуацията, с което Европа влиза в новата 2021 година. „ Надявам се да сте имали д...
През май 2004 година това докара до присъединението на осем някогашни комунистически страни, както и Кипър и Малта. Три години по-късно Румъния и България ги последваха, въпреки че не отговаряха на централния аршин - функциониращо господство на закона . През лятото на 2013 година Хърватия беше последния новопостъпил. Оттогава тази врата е затворена, написа Мартенс в публикацията.
За шестте балкански страни, които желаят да се причислят към Европейски Съюз - Албания, БиХ, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - посланието е ясно: остарелият принцип, че ангажирането с промени в даден миг ще докара до участие в Европейски Съюз, към този момент не важи.
Никой не е усетил това по-ясно от Северна Македония, която по молба на Гърция даже промени името на страната, с цел да може да стартира договаряния с Европейски Съюз. Гръцкото несъгласие обаче беше последвано от френско, а по-късно и българско, този път поради забранен въпрос за историята и езика на македонците.
Процесът на разширение е цялостен с политически капани, които нямат доста общо с напъните за промени на страните кандидатки. Балканите към този момент не се изненадват, откакто френският президент Еманюел Макрон даде ясно да се разбере в Белград през юли 2019 година, че Европейски Съюз няма да одобри нови членове, до момента в който не бъде реформиран от вътрешната страна. Историята не е нова: още през 2005 година Берлинската фондация за просвета и политика (SWP) отбелязва в обява „ възходящата отмалялост от разширението “ и пита „ дали пълноправното участие в Европейски Съюз е единствената опция за дълготрайна стабилизация “ на Западните Балкани.
Този въпрос е по-актуален от всеки път. Ако участието не е действително - тогава по какъв начин Европейски Съюз би трябвало да се отнася към района? Как да резервира въздействие и да се опълчи на политически противници като Русия, Китай и Турция? Има доста хрумвания и доста от тях не са нови.
Нова година- ново председателство на Европейския съюз, отбелязва TheMayor.EU - европейският портал за информиране и връзка сред гражда...
Това припомня на текст, оповестен в " Ню Йорк Таймс " през май 2003 година от сръбския министър председател Зоран Живкович , албанския министър председател Фатос Нано и хърватския и македонския президенти Месич и Трайковски . Още тогава те желаеха страните от Западните Балкани да имат достъп до кохезионните фондове на Европейски Съюз - т.е. да бъдат третирани финансово като членове на Европейски Съюз, даже и да нямат право на глас в Брюксел.
Населението на Западните Балкани не надвишава 3,5% от общото население в Европейски Съюз. Ако се мери в икономическа мощност, смисъла на района е още по-малко. Така че не става въпрос за големи суми, а за най-много 3 милиарда евро годишно. Но вярно вложените структурни финансови тласъци могат да създадат доста в района.
Цели дялове от района умират заради емиграция - най-много към Европейски Съюз. Без финансова поддръжка обществата в района ще страдат. Важна част от икономическия напредък, който Румъния и България реализираха през последните години, макар намаляващото население, произтича от обстоятелството, че и двете страни употребяват структурните и кохезионните фондове на Европейски Съюз.
Без икономическо подсилване на междинната класа не може да се чака подсилване на върховенството на закона. Средната класа не е поръчител, само че е причина за демократичната народна власт. Понастоящем огромни елементи от междинната класа изчезват. Мнозина остават в несигурна позиция и развиват всевъзможен тип популизъм, тъй като към този момент не имат вяра в нищо.
През годините има разнообразни разновидности на предлагането за приемане на Западните Балкани в Европейското икономическо пространство, което с изключение на страните от Европейски Съюз включва Исландия и Норвегия. Страните от района са стопански напълно насочени към Европейски Съюз, с който правят към 3/4 от комерсиалния продан.
За нас Европейският съюз е заветен, ние желаеме нашата европеизация посредством реализиране на европейски полезности вкъщи и ще го създадем със или...
Всъщност Турция, Русия или Китай - за чието въздействие на Балканите постоянно се предизвестява фрапантно - не играят съвсем никаква икономическа роля в района (с изключение на Москва в енергийния сектор). Обменните бюра от Белград до Тирана оферират евро, долари и швейцарски франкове, само че не рубли или турска лира. Но концепцията страните от района да се приготвят за присъединяване в Европейското икономическо пространство до момента неведнъж е била отхвърляна от Белград до Тирана. В тази концепция те видяха опит за машинация на претендентите за Европейски Съюз като заместител на Европейски Съюз.
Весна Пушич , хърватският външен министър по време на присъединението към Европейски Съюз, също приказва за вестника, като счита концепцията за икономическо и финансово включване на района в Европейски Съюз за значима, само че показва и образците на Полша и Унгария.
Мартенс приключва разбора си по следния метод: " Трябва да се разискват нови подходи, тъй като никой в региона не има вяра в процеса на разширение в неговата истинска, позната форма. И имат основателни аргументи за това. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ