Древните жени са били пътешественички
Принадлежността на даден субект към дадена околност може да се дефинира по съотношението в емайла на зъбите на изотопи на стронция -87Sr и 86Sr.
Те минават от почвата в растенията, а от растенията – в организма на хората и на животните. По този метод може да бъде несъмнено къде е живял даден тип.
Международна група археолози изследвала географското разположение на остатъци от ранни хоминиди и разкрила, че дамите от типа Australopithecus africanus и Paranthropus robustus можели да пътешестват доста по-далече, в сравнение с мъжете си.
Тези открития били направени въз основа на разбора на зъбите на останките от античните хора. Над половината от останките на дамите са били открити надалеч от мястото на обитаване, а останките от мъжете, които се намирали на огромно разстояние от местообитаването, били едвам 10 %.
Получава се, че точно пазителките на фамилното огнище са били тези, които са предприемали дълги пътешествия надалеч от вкъщи, евентуално с избрана цел.
Подобно държание – мъжкарите да остават на родното място, а женските да минават километри, с цел да пренесат гените си в други места, съществува при шимпанзетата.
Възможно е точно това да е била задачата на пътешествията на античните дами – да не се получава разбъркване на гените от едно семейство, с цел да се избегнат малформации при новородените.
Австралопитеците биха могли да бъдат предшественици на актуалните хора, до момента в който останалите типове хоминиди са измрели. Възрастта на откритите остатъци била 2.7 милиона години.
Смята се, че мъжките хоминиди са оставали на местата на обитаване, с цел да пазят останалите женски и децата, до момента в който по-младите женски били изпращани на други места, с цел да създадат свои фамилии.
