Възрастта за пенсия ще е 65 г. – няма да се пипа, защото живеем най-малко в ЕС
Възрастта за пенсия ще е 65 година – няма да се пипа, тъй като живеем минимум в Европейски Съюз
Вдигайте възрастта за пенсия! Този съвет страната ни чу за повторно през последните няколко месеца – първо от Международния валутен фонд, а предишния петък и от генералния секретар на
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Матиас Корман.
Всъщност съветът е следван от от ден на ден страни заради две световни аргументи – популацията застарява, а продължителността на живота пораства, а оттова порастват и разноските за погашение на пенсии. Такъв образец е Дания, която взе решение да вдигне възрастта на 70 години до 2040 година
От всички държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, единствено в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас – на 62 години
Пенсионната възраст бе една от тематиките, които трябваше да се прегледат в прословутата пътна карта за промяна на системата. Тя трябваше да е подготвена още през ноември, само че първо се забави поради бюджета, а оставката на държавното управление “Желязков ” напълно я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишение на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов няколко пъти подсигурява това.
А и в тази непрекъсната серпантина от избори надали ще се откри политическа мощ, която да го предложи.
Две са главните аргументи да не приемем рекомендацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, макар че се стремим да се присъединим към този “клуб на богатите ”.
Първата е, че още не сме изпълнили измененията в
пенсионноосигурителното законодателство от 2015 година Тогава се реши гладко покачване на изискуемата възраст и застрахователен стаж. До 2037 година пенсионната възраст за дамите и мъжете би трябвало да се изравни и да доближи 65 година След това е планувано, че ще се усилва съгласно измененията в
продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен самобитен автоматизиран стабилизатор.
Втората съществена причина е, че у нас продължителността на живота е доста ниска. Тя е доста по-висока в европейските страни, в които пенсионната възраст е над 65 година – Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия и така нататък,.
Там мъжете живеят сред 18 и 20 година след навършване на 65 година, а дамите – сред 20 и 22 година
В България предстоящата дълготрайност на идния живот при навършване на 65 година за мъжете е 14,6 година, а за дамите – 18,8 година Докато приблизително за Европейски Съюз тя е 18,3 година за мъжете и 21,8 година за дамите.
В същото време единствено за 10 години (2011 – 2021 г.)
популацията в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%,
демонстрира разбор на Икономическия и обществен съвет (ИСС). Темпът на повишаване на медианната възраст на работната мощ в България е от най-високите в Европейски Съюз. За 14 години тя се е нараснала с над 4 година – от 41,5 година (2010 -а) на 45,7 година (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 година, междинната възраст на работната мощ у нас ще е към 50- 60 години.
И сега 1/4 от работещите българи са на възрастни 55 – 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е повишен от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).
Два пъти са се увеличили работещите, навършили възрастта за пенсиониране,
– от 49 700 (2003 г.) на 120 000 (2024 г.). През предходната година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече по отношение на 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по избор на получаващите ги.
Средното нарастване на пенсиите за застрахователен стаж и възраст
е било 16,36 лева Повечето пенсионери имат сред 1 и 12 месеца спомагателен стаж след отпущането на пенсията – 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен в допълнение положен застрахователен стаж сред 1 и 5 години. Намалява броят
на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
В международен мащаб до 2050 година броят на хората над 65 година ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този ритъм в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, провокирано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще усили обществените разноски за пенсии и опазване на здравето, до момента в който държавният дълг пораства и бюджетите са под напън
от други цели като зеления преход ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “Pensions at a Glance 2025 ”.
Италия е измежду най-засегнатите в това отношение: популацията в трудоспособна възраст (20-64 години) се чака да намалее с над 30% през идващите 40 години, сходно на Гърция, Япония, Полша и Испания.
“Тези страни ще се изправят пред големи фискални провокации,
в случай че не реформират пенсионните си системи ”, показва Организацията за икономическо сътрудничество и раз. И акцентира, че в Италия обществените разноски за пенсии към този момент доближават 16% от Брутният вътрешен продукт – второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.
У нас над 45% от парите за пенсии идват от налозите.
В световен мащаб естествената пенсионна възраст ще варира фрапантно: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.
Чехия и Словения са нараснали наложителната пенсионна възраст от 65 до 67 година
В 23 страни мъжете и дамите се пенсионират на една и съща възраст, без разлика сред половете. В останалите девет страни мъжете стопират да работят по-късно. Най-големите разлики са
в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел – мъжете се пенсионират 5 година по-късно от дамите
Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.
Докладът обръща внимание, че работещите със междинна заплата, които стартират кариерата си през днешния ден, ще получат приблизително пенсия, равна на 63% от чистата си заплата. А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това акцентира нуждата от спомагателни стълбове като частни спестявания, с цел да се избегне беднотия измежду пенсионерите, написа още в отчета. У нас обаче този индикатор, който мери щедростта на пенсиите, е добър и пораства през годините. От 44,3% през 2015 година коефициентът на заменяне на прихода набъбна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 година
Над 1000 евро вземат само 121 хиляди българи
Средната пенсия у нас е 466,04 евро, до момента в който в страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е сред 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават единствено 121 289 души, демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ) към февруари.
8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне, т.е. употребява се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и налози, спрямо множеството страни в Европейски Съюз, измежду които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, само че и Дания, Германия, Испания, даже Швеция и Финландия.
Използвайки сходна методология, през април 2025 година Организацията за икономическо сътрудничество и раз разгласява разбор за България, в който регистрира, че коефициентът на заменяне у нас е доста по-голям от този в други стопански развити страни.
Една от аргументите е, че в България пенсиите не се таксуват с налози и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е постоянно срещана процедура на други места. Така че върху цената на коефициента на заменяне въздейства освен дизайнът на пенсионната система, само че и данъчно-осигурителните политики, както и механизмите за образуване на трудовите хонорари в стопанската система.
Вдигайте възрастта за пенсия! Този съвет страната ни чу за повторно през последните няколко месеца – първо от Международния валутен фонд, а предишния петък и от генералния секретар на
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Матиас Корман.
Всъщност съветът е следван от от ден на ден страни заради две световни аргументи – популацията застарява, а продължителността на живота пораства, а оттова порастват и разноските за погашение на пенсии. Такъв образец е Дания, която взе решение да вдигне възрастта на 70 години до 2040 година
От всички държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, единствено в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас – на 62 години
Пенсионната възраст бе една от тематиките, които трябваше да се прегледат в прословутата пътна карта за промяна на системата. Тя трябваше да е подготвена още през ноември, само че първо се забави поради бюджета, а оставката на държавното управление “Желязков ” напълно я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишение на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов няколко пъти подсигурява това.
А и в тази непрекъсната серпантина от избори надали ще се откри политическа мощ, която да го предложи.
Две са главните аргументи да не приемем рекомендацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, макар че се стремим да се присъединим към този “клуб на богатите ”.
Първата е, че още не сме изпълнили измененията в
пенсионноосигурителното законодателство от 2015 година Тогава се реши гладко покачване на изискуемата възраст и застрахователен стаж. До 2037 година пенсионната възраст за дамите и мъжете би трябвало да се изравни и да доближи 65 година След това е планувано, че ще се усилва съгласно измененията в
продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен самобитен автоматизиран стабилизатор.
Втората съществена причина е, че у нас продължителността на живота е доста ниска. Тя е доста по-висока в европейските страни, в които пенсионната възраст е над 65 година – Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия и така нататък,.
Там мъжете живеят сред 18 и 20 година след навършване на 65 година, а дамите – сред 20 и 22 година
В България предстоящата дълготрайност на идния живот при навършване на 65 година за мъжете е 14,6 година, а за дамите – 18,8 година Докато приблизително за Европейски Съюз тя е 18,3 година за мъжете и 21,8 година за дамите.
В същото време единствено за 10 години (2011 – 2021 г.)
популацията в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%,
демонстрира разбор на Икономическия и обществен съвет (ИСС). Темпът на повишаване на медианната възраст на работната мощ в България е от най-високите в Европейски Съюз. За 14 години тя се е нараснала с над 4 година – от 41,5 година (2010 -а) на 45,7 година (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 година, междинната възраст на работната мощ у нас ще е към 50- 60 години.
И сега 1/4 от работещите българи са на възрастни 55 – 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е повишен от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).
Два пъти са се увеличили работещите, навършили възрастта за пенсиониране,
– от 49 700 (2003 г.) на 120 000 (2024 г.). През предходната година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече по отношение на 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по избор на получаващите ги.
Средното нарастване на пенсиите за застрахователен стаж и възраст
е било 16,36 лева Повечето пенсионери имат сред 1 и 12 месеца спомагателен стаж след отпущането на пенсията – 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен в допълнение положен застрахователен стаж сред 1 и 5 години. Намалява броят
на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
В международен мащаб до 2050 година броят на хората над 65 година ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този ритъм в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, провокирано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще усили обществените разноски за пенсии и опазване на здравето, до момента в който държавният дълг пораства и бюджетите са под напън
от други цели като зеления преход ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “Pensions at a Glance 2025 ”.
Италия е измежду най-засегнатите в това отношение: популацията в трудоспособна възраст (20-64 години) се чака да намалее с над 30% през идващите 40 години, сходно на Гърция, Япония, Полша и Испания.
“Тези страни ще се изправят пред големи фискални провокации,
в случай че не реформират пенсионните си системи ”, показва Организацията за икономическо сътрудничество и раз. И акцентира, че в Италия обществените разноски за пенсии към този момент доближават 16% от Брутният вътрешен продукт – второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.
У нас над 45% от парите за пенсии идват от налозите.
В световен мащаб естествената пенсионна възраст ще варира фрапантно: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.
Чехия и Словения са нараснали наложителната пенсионна възраст от 65 до 67 година
В 23 страни мъжете и дамите се пенсионират на една и съща възраст, без разлика сред половете. В останалите девет страни мъжете стопират да работят по-късно. Най-големите разлики са
в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел – мъжете се пенсионират 5 година по-късно от дамите
Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.
Докладът обръща внимание, че работещите със междинна заплата, които стартират кариерата си през днешния ден, ще получат приблизително пенсия, равна на 63% от чистата си заплата. А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това акцентира нуждата от спомагателни стълбове като частни спестявания, с цел да се избегне беднотия измежду пенсионерите, написа още в отчета. У нас обаче този индикатор, който мери щедростта на пенсиите, е добър и пораства през годините. От 44,3% през 2015 година коефициентът на заменяне на прихода набъбна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 година
Над 1000 евро вземат само 121 хиляди българи
Средната пенсия у нас е 466,04 евро, до момента в който в страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е сред 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават единствено 121 289 души, демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ) към февруари.
8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне, т.е. употребява се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и налози, спрямо множеството страни в Европейски Съюз, измежду които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, само че и Дания, Германия, Испания, даже Швеция и Финландия.
Използвайки сходна методология, през април 2025 година Организацията за икономическо сътрудничество и раз разгласява разбор за България, в който регистрира, че коефициентът на заменяне у нас е доста по-голям от този в други стопански развити страни.
Една от аргументите е, че в България пенсиите не се таксуват с налози и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е постоянно срещана процедура на други места. Така че върху цената на коефициента на заменяне въздейства освен дизайнът на пенсионната система, само че и данъчно-осигурителните политики, както и механизмите за образуване на трудовите хонорари в стопанската система.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ