Любен Дилов-син остава един от най-проницателните и иронични наблюдатели на

Любен Дилов-син остава един от най-проницателните и иронични наблюдаващи на българския преход. Той съчетава елегантността на необятно скроения интелектуалец с безпощадната рецензия към политическите сюжети. Неговата обществена кариера е неразривно обвързвана с ролята му на идеолог на емблематичните излъчвания „ Ку-ку “ и „ Хъшове “. В тези формати той построи жанр, който е по едно и също време печален и занимателен. Дилов постоянно е подготвен да сложи диагноза на българската логика на психиката с дръзки и точни думи. Любен Дилов-син съчетава елегантна подигравка с безпощадна рецензия към политическите и житейски сюжети.

През годините той се утвърди като медиен човек със стотици публикации и изявленията. Още през 2003 година той разказва обстановката в България посредством метафората за „ латиноамериканизиране “. Според него страната ни припомня на свят, излязъл от страниците на Маркес. Дилов отбелязва, че бананите са станали по-евтини от ябълките, до момента в който по улиците се стреля по богатите. На бедните пък непрекъснато се подвигат цените на тока и се взимат колите. Всичко, изречено от държавното управление, съгласно него звучи като латиноамерикански сериал с пропуснати стотици серии.

Има ясни признаци за латиноамериканизиране на страната. Всеки ден вали. Като при Маркес. Бананите са по-евтини от ябълките. Стрелят по богатите, на бедните подвигат тока и колите по улиците. Всичко, казано от държавното управление, звучи като от латиноамерикански сериал, на който са пропуснали 200 серии.

Този облик на властта като драма е постоянно срещан в българския медиен подтекст. Изследванията демонстрират, че сходни съпоставения се употребяват за разказване на несъразмерната драматизация в политиката. Дилов разказва обстановката в България като „ латиноамериканизиране “ със стрелби по богатите и обществен напън върху бедните. През 1999 година, при започване на договарянията с Европейския съюз, той дава друга афористична оценка. Той съпоставя страната ни с „ Петър Моканина на входа на Европа “. Това акцентира възприятието за изоставеност и неустановеност пред портите на новия свят. През 1999 година той съпоставя България с Петър Моканина на входа на Европа в подтекста на договарянията с Европейски Съюз.

Хуморът на Любо Дилов постоянно визира и обществената среда. Той предизвестява, че „ българското палто “ е по-страшно от „ българския чадър “. Това е отпратка към безконечните подозрения за корупция и обири в общественото пространство. Дилов се обръща и към младежите с апела да не оставят бабите си да избират вместо тях. През 2002 година неговите размишления стават по-тъжни, когато приказва за образованието и читанките. Той пита по какъв начин ще бъдат избавени децата от родители с опустошени души, които не имат вяра на никого.

Политическият му разбор не щади и правосъдната система. През 2004 година той разяснява натиска върху прокуратурата с подигравка. Според него, в случай че някой в действителност въздейства на съда, това сигурно не са продавачите от Женския пазар. Дилов е сериозен и към крайните националисти. Той счита, че когато човек няма бъдеще, се напива с ракия и вика „ България на три морета “. Магическата формула на българския митинг съгласно него е елементарна: „ обичай на гладен не има вяра “.

Каква е разликата сред българската десница и „ Джурасик парк ”? Едното е място, където ужасни динозаври без жалост се раздират един различен, а другото е просто… филм.

Тази смешка от 2006 година разказва вътрешните борби в дясното пространство преди президентските избори. Когато опознава политиката от вътрешната страна като народен представител и общински консултант, Дилов остава без илюзии. За депутатите в 38-ото национално заседание той споделя, че не могат даже трабант да продадат. Според него мръсниците са трансформирали политиката в мръсна дума. Дилов иронизира и парламентарната администрация, създавайки неуместни съкращения като ВКПЩННППДПЮЮОЧСХЖИЗР за краткотрайните комисии. Той е основен идеолог на емблематичните излъчвания „ Ку-ку “ и „ Хъшове “, които образуваха сериозното мислене на прехода.

През 2005 година той написа за „ детайла на обезчестяване “ в изборния развой. Като общински консултант от „ Гергьовден “ в София през 2003 година, той планува компликациите в ръководството. Като общински консултант през 2003 година той предвижда опити за политическо пазаруване и напън върху новите играчи. Той декларира, че първо ще ги бият, а след това ще се пробват да ги купят. Неговите облици са по-скоро коментар за публичната логика на психиката, в сравнение с за съответни партийни спорове. Хуморът му остава „ хъшовски “ – горчив, самоироничен и постоянно ориентиран към истината.