Легендите разказват: Гробът на Атила е в България
Приживе именитият стопанин на хуните Атила е именуван Бич Божий. С идването си на власт той въвлича народа си в дългогодишна война, с която трансформира вечно историята на Европа и света. За две десетилетия той основава голяма империя, разпростряла се от днешна Франция до Казахстан.
Почитан съвсем като провидение приживе, Атила се трансформира в именита фигура след гибелта си. Той става първообраз на доста средновековни и модерни романи, а името му, въпреки че хуните нямали книжовност, се помни и до през днешния ден.
Истинска тайнственост витае обаче към гибелта и гроба на именития водач. Знае се, че Атила умира при започване на 453 година. Според необятно признатата версия на Приск през нощта след пиршеството във връзка следващата му сватба (за готка на име Илдико) той получава мощен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта.
Когато научават за гибелта му, воините му отрязват косата си и си нанасят рани със своите мечове в символ на печал, защото, както споделя летописеца Йорданес, за най-великите воини би трябвало да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете. Той е заровен в троен ковчег – от злато, сребро и желязо, с титли от успехите си, а тези, които го погребват, са убити, с цел да се резервира в загадка мястото на гроба му.
Точно това ражда редица теории къде тъкмо е лобното място на Атила. През последвалите години и епохи доста учени и инцидентни хора са твърдели, че са разкрили гроба на владетеля, само че до момента научната общественост не е уверена в нито една от тези находки.
Според едно локално поверие, разказвано измежду хората в Северозападна България, тялото на великия боец скрито е пренесено от Панония (дн. Унгария) до горното течение на река Лом и там е заровен в три ковчега (златен, сребърен и железен) от петте му сина – Уто, Дунгезих, Емнецар, Улсиндур и Усколм.
Гробът му бил някъде под един от талвеците на тогавашната реки Горен Лом и Златичка. От този регион била майката на множеството от тях – кралица Керка. Тогава трасето на реката сред Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита – източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена, до пещерата Водни печ. Сегашното Суо поле е било остров в езеро, формиран от реките Лом и Златичка. Над него са стърчали хълмовете Руменъц, Савичова чука, Запад и Чуката, с двете пещери Суи печ (леви и десни).
Според друго поверие тялото на Атила е положено някъде в лабиринта на някоя от пещерите. В следствие синовете са се заселили в близост.
