Човешкият мозък не е еволюирал, за да се буди с

Човешкият мозък не е еволюирал, с цел да се буди с тревога, да ревизира обществените мрежи още преди закуска, да научава за следващата международна рецесия и по едно и също време с това да съпоставя живота си с този на непознати.

Според нов теоретичен преглед, оповестен от психолози и социолози от Сингапур, доста от проблемите на актуалния човек, като стресът, самотата, тревогата и непрекъснатият боязън, че изостава от останалите, могат да се обяснят с така наречен еволюционно противоречие. Това значи, че душeвността ни е образувана за среда, която към този момент не съществува.

Вместо да организират нов опит, учените проучват десетки проучвания върху живота в огромните градове, обществените мрежи, общественото неравноправие, психологичното здраве и актуалните световни рецесии, като климатичните промени, войните, икономическата неустановеност и софтуерните промени.

Мозък, основан за дребни общности

Според създателите хората са еволюирали в дребни групи, където всички са се познавали. Днес живеем измежду милиони непознати, непрестанно се съпоставяме с други хора и получаваме поток от тревожни вести през телефоните си.

Същото събитие се следи и при животните. Бръмбари се притеглят от лъскави бирени бутилки, инсекти летят към изкуственото осветяване, а птици се блъскат в стъклени здания. Причината е, че инстинктите им не са приспособени към изкуствената среда. Според учените нещо сходно се случва и с хората.

Защо обществените мрежи ни въздействат толкоз мощно
В предишното човек е сравнявал обществения си статус с няколко десетки души от личната си общественост. Днес се съпоставя с инфлуенсъри, звезди, някогашни съученици и деликатно подбрани фотоси на изцяло непознати хора.

Изследователите считат, че казусът не е толкоз времето пред екрана, колкото непрекъснатото излагане на индикатори за известност, благосъстояние, външен тип и публично утвърждение.

Това ускорява чувството, че животът е непрекъсната конкуренция.

Решението не е единствено в обособения човек

Авторите акцентират, че не приканват към връщане към живота на праисторическия човек. Съвременната медицина, технологиите и връзките доста усъвършенстват качеството на живота.

Те обаче считат, че в случай че актуалната среда подхранва продължителен стрес, самотност и непрекъснато съпоставяне с другите, решенията не могат да се изчерпват със препоръки като „ спете повече “, „ медитирайте “ или „ станете по-устойчиви “.

Според учените градовете би трябвало да оферират повече зелени пространства и квартали, които предизвикват персоналните контакти. Работните места могат да лимитират непотребната конкуренция, а обществените платформи да понижат акцента върху индикаторите за известност.

„ Трябва да сътворяваме решения, които работят в сходство с човешката природа, а не против нея “, заключават създателите.

Превод: GlasNews.bg