Приднестровието - ще открие ли Русия втори фронт на войната с Украйна |
Приднестровието съставлява следен от Руската федерация анклав, опиращ се на запад на поречието на Днестър, което е и граница с Република Молдова, а на изток граничи с Украйна и няма изход на Черноморското крайбрежие.
Ширината на територията му не надвишава 40-50 километра. Единствено в региона на гр. Бендери управлява територия на десния бряг на Днестър.
Т. нар. Приднестровска молдовска република (ПМР) породи вследствие на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и беше провъзгласена през септември 1990 година За отбелязване е това, че това се случи още преди самата Молдова да разгласи самостоятелност (август 1991 г.). Международно-правният статут на ПМР не е организиран. Призната е само от Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах.
През 1990 година породи въоръжен спор сред Молдова и непризнатата ПМР, под чийто надзор се намираше главно левият бряг на река Днестър, който е обитаем най-вече с молдовани, украинци и руснаци. Бойните дейности бяха прекъснати през юли 1992 година, само че спорът остава и до през днешния ден забранен. Понастоящем е в „ замразена фаза ”.
По време на руския интервал в Молдова, и на територията на ПМР, бяха дислоцирани съединенията, частите и тиловите региони на мощната 14-а войска на Съюз на съветските социалистически републики. Тя беше планувана за бойно потребление на югоизточния спектакъл на войната, обхващащ и територията на България. През 1992 година със съглашение, под егидата на ОССЕ, беше легализирано оставането на детайли от 14-а войска в Приднестровието под формата на „ миротворчески ” сили.
Понастоящем съветската оперативна група в Приднестровието включва четири мотострелкови бригади, с щатното им въоръжение и бойна техника, които в спокойно време са кадрирани. Постоянният им персонален състав се прави оценка на 1500-3000 души.
По налични данни, на тариторията на ПМР в Колбаска се съхраняват „ наследени от 14-а войска ” от 19 000 до 21 500 тона муниции, 57% от които са с просрочена валидност за транспортировка и бойно потребление. Сред тях обаче има и такива, които са изключително нужни на съветската войска за интервенциите й в Украйна.
Властите в Молдова неведнъж поставяха въпроса за изтеглянето на съветските войски и военни хранилища от територоията на републиката. Кишинев ги счита за основната заплаха за сигурността на Молдова.
Според решенията на Истанбулското заседание на ОССЕ (1999 г.), Русия се задължи да изтегли целия персонален състав, въоръжението и бойната техника на 14-а войска от ПМР до края на 2001 година
През 2005 година Народното събрание на Молдова утвърди закон за статута на Приднестровието, съгласно който съветските военни елементи трябваше да изоставен региона до декември 2006 година
През 2018 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации одобри резолюция, призоваваща Русия да изтегли своите войски от ПМР, което Министерството на външните работи на Русия изрично отхвърли.
Днес и Народното събрание, и държавното управление, и президентът на Молдова изрично упорстват за евакуиране на съветските войски (за разлика от предходния президент Игор Додон, който беше изрично против).
Намеренията на съветското командване да разшири обсега на военните дейности отвън територията на Украйна бяха озвучени намерено от изпълняващият длъжността командващ Централния боен окръг, генерал-лейтенант Рустам Минекаев.
„ Една от задачите на втората фаза на специфичната интервенция в Украйна е обезпечаването на сухопътна връзка към Крим и установяването на надзор върху юга на Украйна. Това ще даде на Русия още един сухопътен кулоар към Приднестровието и Молдова, където също се означават случаи на притесняване на рускоезичното население ”, съобщи той.
С този стратегически маньовър съветското командване може да се опита да осъществя следните цели:
1.Разкриването на „ втори фронт ” против Украйна, което би заставило украинското командване да трансферира от останалите дейни посоки обилни сили и средства за прикриване на направлението от Приднестровието.
2.Чрез наложително ограничение на опциите на Украйна за увеличаване на останалите посоки, основаване на передпоставки за уверено нахлуване на съветските войски и довеждане докрай на войната с преодоляването на административните граници на така наречен Донецка и Логанска републики и закрепването на сухопътния кулоар към Крим.
3.Създаване на предпоставки за едновременен пробив от Приднестровието на югоизток и от региона на Херсон на северозапад за извоюване на сухопътен кулоар от Крим до Приднестровието и за окончателното изтласкване на Украйна от черноморското крайбрежие (с преодоляването на стратегическия регион Николаев - Одеса).
4.Дестабилизиране на Молдова с вероятност за слагането на цялата територия на републиката под контрора на ПМР и Русия.
5.Заставяне на Румъния да предприеме ответни дейстнвия, които биха въвлекли и НАТО. В случай, че Руската федерация зачете настояването на ПМР за присъединение към Русия (такова официално искане „ Народното събрание ” на ПМР одобри още през 2016 г.), НАТО би се оказал в спор директно с Русия. В този случай Русия ще заложи на нуклеарното оръжие, като „ здържащ фактор ”, с цел да предотврати директната интервенция на НАТО в Молдова и в Приднестровието и да закрепи мечтаните резултати във войната с Украйна.
6.Изолиране на украинската територия сред устията на Дунав и Днестър с следващо преодоляване заради невъзможността Украйна да трансферира спомагателни сили и средства за нейната защита. Установяване на надзор върху корабоплаването от Черно море към Дунав и назад. Лишаване на Украйна от опциите да употребява Дунав като съществена водна артерия за връзки с Центнрална и Западна Европа.
7.Гарантиране с военни средства на контрола си върху Трансбалканския газопровод, който минава през територията на Приднестровието и през Молдова, за реализиране на стратегическите си цели във връзка с Балканите и с цел да не допусне потреблението на този газопровод в реверсивен режим за доставяне на Украйна с газ от юг (от територията на Турция през България или от територията на Гърция още веднъж през България).
8. Предизвикване на нов, следен от Русия бежански поток към Румъния и към България за спомагателен напън за отстъпки от страна на Европейски Съюз и НАТО.
За реализацията на тези цели Руската федерация може да употребява следните начини:
Прилагане на сюжет за дестабилизиране на Молдова по модела от „ възникването “ на така наречен национални републики в Донбас през 2014 година:
С началото на войната в Украйна, забележителен бежански поток се насочи от завладените от Русия териториии в Украйна към Приднестровието и към Молдова. В този поток сигурно участват авансово готови съветски паравоенни детайли, които дружно с проникващи от Приднестровието деятели, могат да провеждат всеобщи митинги и по-широки форми на гражданско непокорство в Кишинев и в други съществени административни центрове.
Междуетническото напрежение в Молдова ще способства в забележителна степен за реализацията на подобен сюжет в полза на признаването на Приднестровието като част от Руската Федерация и слагането на Молдова в цялостна взаимозависимост от Кремъл.
Силовите ведомства в Молдова мъчно биха се справили с подобен проведен напън, изключително в изискванията на продължаваща война в Украйна. Значителното гагаузкото население, което по генезис е от Балканите е под мощното въздействие на Русия и несъмнено не би възприело неутрална позиция при възможна дестабилизация на Молдова. В републиката работят мощни престъпни кланове, които също могат да бъдат елементарно въвлечени в такива събития на страната на Приднестровието и Русия.
Съществуват действителни опасения, че още в началните етапи на сходни процеси може да бъде употребявано оръжие.
Стоварването на действен въздушен и/или морски десант.
Има редица ограничавания за опциите за стоварване на действен въздушен десант в региона на Тираспол:
Десантът може да прелети единствено през въздушното пространство на Украйна или на Молдова. В първия случай би се наложило надеждно да се отстраняват авиационните и противовъздушни сили и средства на Украйна в региона. Във втория вид би зародил проблем на фактическо обяваване на война на Молдова с произлизащите интернационалните затруднения за Русия. Но в случай че десантът е в покрепа на силите, дестабилизиращи Молдова, сходни съображения надали биха били зачетени от съветска страна.
Русия разполага с нужния корабен състав за стоварване на действен морски десант. Възможно е това да бъде осъществено сред устията на Дунав и Днестър. Условията обаче се усложниха откакто беше потънал флагманът на Черноморския флот - крайцера „ Москва “. Той осигуряваше зенитно прикритие на забележителна зона от крайбрежието на Украйна. Съществува и вид морският десант да бъде стоварен и без потреблението на огромните десатнти кораби, един от които беше потънал в пристанището Бердянск, а други два бяха съществено развалени. Като авариен вид се преглежда стоварването на десанта с потреблението на стражеви и торпедни катери.
Украинсоко командване регистрира заплахата от морски десант и поставя систематични старания за унищожаването на съветските Противовъздушна отбрана сили и средства на Змийския остров, както и на корабите, които партрулират в региона, в който биха се формирали и разгърнали силите на десанта. През последните дни бяха потопени два съветски патрулни катера и беше изумена една ракетна фрегата.
По принцип сегашната съветска формация в Приднестровието не заплашва значително украинските сили в региона на Одеса-Николаев. Украйна има и преимуществото, че нейната артилерия прострелва цялата дълбочинана на територията на ПМР.
За сполучливото справяне с дестабилизирането на Молдова и за противопоставяне на вероятни съветски въздушен и/или морски десант, Украйна може да се намеси единствено при категорично искане от страна на Молдова. Перспективите за това обаче са прекомерно неразбираеми. Въоръжените сили на Молдова не са в положение да се оправят независимо с сходна опасност.
Всичко това постанова Украйна да държи в запас за развръщане в региона на обилни сили на изтребителната и щурмовата авиация, на ударните безпилотни средства, на противокорабните си ракетни комплекси и на средствата за Противовъздушна отбрана, както и няколко батальонни тактичски групи.
Евентуалното откриване на „ втори фронт ” против Украйна неизбежно ще принуди НАТО да реагира за недопускане дестабилиизрането на Молдова.
Разширяването на рецесията отвън територията на Украйна неизбежно ще засегне и България. За това от основно значение е по какъв начин ще реагира Румъния, по какъв начин ще реагира НАТО и „ какви инструкции ще получи нашия висш главнокомандващ от Кремъл ”.
Ширината на територията му не надвишава 40-50 километра. Единствено в региона на гр. Бендери управлява територия на десния бряг на Днестър.
Т. нар. Приднестровска молдовска република (ПМР) породи вследствие на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и беше провъзгласена през септември 1990 година За отбелязване е това, че това се случи още преди самата Молдова да разгласи самостоятелност (август 1991 г.). Международно-правният статут на ПМР не е организиран. Призната е само от Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах.
През 1990 година породи въоръжен спор сред Молдова и непризнатата ПМР, под чийто надзор се намираше главно левият бряг на река Днестър, който е обитаем най-вече с молдовани, украинци и руснаци. Бойните дейности бяха прекъснати през юли 1992 година, само че спорът остава и до през днешния ден забранен. Понастоящем е в „ замразена фаза ”.
По време на руския интервал в Молдова, и на територията на ПМР, бяха дислоцирани съединенията, частите и тиловите региони на мощната 14-а войска на Съюз на съветските социалистически републики. Тя беше планувана за бойно потребление на югоизточния спектакъл на войната, обхващащ и територията на България. През 1992 година със съглашение, под егидата на ОССЕ, беше легализирано оставането на детайли от 14-а войска в Приднестровието под формата на „ миротворчески ” сили.
Понастоящем съветската оперативна група в Приднестровието включва четири мотострелкови бригади, с щатното им въоръжение и бойна техника, които в спокойно време са кадрирани. Постоянният им персонален състав се прави оценка на 1500-3000 души.
По налични данни, на тариторията на ПМР в Колбаска се съхраняват „ наследени от 14-а войска ” от 19 000 до 21 500 тона муниции, 57% от които са с просрочена валидност за транспортировка и бойно потребление. Сред тях обаче има и такива, които са изключително нужни на съветската войска за интервенциите й в Украйна.
Властите в Молдова неведнъж поставяха въпроса за изтеглянето на съветските войски и военни хранилища от територоията на републиката. Кишинев ги счита за основната заплаха за сигурността на Молдова.
Според решенията на Истанбулското заседание на ОССЕ (1999 г.), Русия се задължи да изтегли целия персонален състав, въоръжението и бойната техника на 14-а войска от ПМР до края на 2001 година
През 2005 година Народното събрание на Молдова утвърди закон за статута на Приднестровието, съгласно който съветските военни елементи трябваше да изоставен региона до декември 2006 година
През 2018 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации одобри резолюция, призоваваща Русия да изтегли своите войски от ПМР, което Министерството на външните работи на Русия изрично отхвърли.
Днес и Народното събрание, и държавното управление, и президентът на Молдова изрично упорстват за евакуиране на съветските войски (за разлика от предходния президент Игор Додон, който беше изрично против).
Намеренията на съветското командване да разшири обсега на военните дейности отвън територията на Украйна бяха озвучени намерено от изпълняващият длъжността командващ Централния боен окръг, генерал-лейтенант Рустам Минекаев.
„ Една от задачите на втората фаза на специфичната интервенция в Украйна е обезпечаването на сухопътна връзка към Крим и установяването на надзор върху юга на Украйна. Това ще даде на Русия още един сухопътен кулоар към Приднестровието и Молдова, където също се означават случаи на притесняване на рускоезичното население ”, съобщи той.
С този стратегически маньовър съветското командване може да се опита да осъществя следните цели:
1.Разкриването на „ втори фронт ” против Украйна, което би заставило украинското командване да трансферира от останалите дейни посоки обилни сили и средства за прикриване на направлението от Приднестровието.
2.Чрез наложително ограничение на опциите на Украйна за увеличаване на останалите посоки, основаване на передпоставки за уверено нахлуване на съветските войски и довеждане докрай на войната с преодоляването на административните граници на така наречен Донецка и Логанска републики и закрепването на сухопътния кулоар към Крим.
3.Създаване на предпоставки за едновременен пробив от Приднестровието на югоизток и от региона на Херсон на северозапад за извоюване на сухопътен кулоар от Крим до Приднестровието и за окончателното изтласкване на Украйна от черноморското крайбрежие (с преодоляването на стратегическия регион Николаев - Одеса).
4.Дестабилизиране на Молдова с вероятност за слагането на цялата територия на републиката под контрора на ПМР и Русия.
5.Заставяне на Румъния да предприеме ответни дейстнвия, които биха въвлекли и НАТО. В случай, че Руската федерация зачете настояването на ПМР за присъединение към Русия (такова официално искане „ Народното събрание ” на ПМР одобри още през 2016 г.), НАТО би се оказал в спор директно с Русия. В този случай Русия ще заложи на нуклеарното оръжие, като „ здържащ фактор ”, с цел да предотврати директната интервенция на НАТО в Молдова и в Приднестровието и да закрепи мечтаните резултати във войната с Украйна.
6.Изолиране на украинската територия сред устията на Дунав и Днестър с следващо преодоляване заради невъзможността Украйна да трансферира спомагателни сили и средства за нейната защита. Установяване на надзор върху корабоплаването от Черно море към Дунав и назад. Лишаване на Украйна от опциите да употребява Дунав като съществена водна артерия за връзки с Центнрална и Западна Европа.
7.Гарантиране с военни средства на контрола си върху Трансбалканския газопровод, който минава през територията на Приднестровието и през Молдова, за реализиране на стратегическите си цели във връзка с Балканите и с цел да не допусне потреблението на този газопровод в реверсивен режим за доставяне на Украйна с газ от юг (от територията на Турция през България или от територията на Гърция още веднъж през България).
8. Предизвикване на нов, следен от Русия бежански поток към Румъния и към България за спомагателен напън за отстъпки от страна на Европейски Съюз и НАТО.
За реализацията на тези цели Руската федерация може да употребява следните начини:
Прилагане на сюжет за дестабилизиране на Молдова по модела от „ възникването “ на така наречен национални републики в Донбас през 2014 година:
С началото на войната в Украйна, забележителен бежански поток се насочи от завладените от Русия териториии в Украйна към Приднестровието и към Молдова. В този поток сигурно участват авансово готови съветски паравоенни детайли, които дружно с проникващи от Приднестровието деятели, могат да провеждат всеобщи митинги и по-широки форми на гражданско непокорство в Кишинев и в други съществени административни центрове.
Междуетническото напрежение в Молдова ще способства в забележителна степен за реализацията на подобен сюжет в полза на признаването на Приднестровието като част от Руската Федерация и слагането на Молдова в цялостна взаимозависимост от Кремъл.
Силовите ведомства в Молдова мъчно биха се справили с подобен проведен напън, изключително в изискванията на продължаваща война в Украйна. Значителното гагаузкото население, което по генезис е от Балканите е под мощното въздействие на Русия и несъмнено не би възприело неутрална позиция при възможна дестабилизация на Молдова. В републиката работят мощни престъпни кланове, които също могат да бъдат елементарно въвлечени в такива събития на страната на Приднестровието и Русия.
Съществуват действителни опасения, че още в началните етапи на сходни процеси може да бъде употребявано оръжие.
Стоварването на действен въздушен и/или морски десант.
Има редица ограничавания за опциите за стоварване на действен въздушен десант в региона на Тираспол:
Десантът може да прелети единствено през въздушното пространство на Украйна или на Молдова. В първия случай би се наложило надеждно да се отстраняват авиационните и противовъздушни сили и средства на Украйна в региона. Във втория вид би зародил проблем на фактическо обяваване на война на Молдова с произлизащите интернационалните затруднения за Русия. Но в случай че десантът е в покрепа на силите, дестабилизиращи Молдова, сходни съображения надали биха били зачетени от съветска страна.
Русия разполага с нужния корабен състав за стоварване на действен морски десант. Възможно е това да бъде осъществено сред устията на Дунав и Днестър. Условията обаче се усложниха откакто беше потънал флагманът на Черноморския флот - крайцера „ Москва “. Той осигуряваше зенитно прикритие на забележителна зона от крайбрежието на Украйна. Съществува и вид морският десант да бъде стоварен и без потреблението на огромните десатнти кораби, един от които беше потънал в пристанището Бердянск, а други два бяха съществено развалени. Като авариен вид се преглежда стоварването на десанта с потреблението на стражеви и торпедни катери.
Украинсоко командване регистрира заплахата от морски десант и поставя систематични старания за унищожаването на съветските Противовъздушна отбрана сили и средства на Змийския остров, както и на корабите, които партрулират в региона, в който биха се формирали и разгърнали силите на десанта. През последните дни бяха потопени два съветски патрулни катера и беше изумена една ракетна фрегата.
По принцип сегашната съветска формация в Приднестровието не заплашва значително украинските сили в региона на Одеса-Николаев. Украйна има и преимуществото, че нейната артилерия прострелва цялата дълбочинана на територията на ПМР.
За сполучливото справяне с дестабилизирането на Молдова и за противопоставяне на вероятни съветски въздушен и/или морски десант, Украйна може да се намеси единствено при категорично искане от страна на Молдова. Перспективите за това обаче са прекомерно неразбираеми. Въоръжените сили на Молдова не са в положение да се оправят независимо с сходна опасност.
Всичко това постанова Украйна да държи в запас за развръщане в региона на обилни сили на изтребителната и щурмовата авиация, на ударните безпилотни средства, на противокорабните си ракетни комплекси и на средствата за Противовъздушна отбрана, както и няколко батальонни тактичски групи.
Евентуалното откриване на „ втори фронт ” против Украйна неизбежно ще принуди НАТО да реагира за недопускане дестабилиизрането на Молдова.
Разширяването на рецесията отвън територията на Украйна неизбежно ще засегне и България. За това от основно значение е по какъв начин ще реагира Румъния, по какъв начин ще реагира НАТО и „ какви инструкции ще получи нашия висш главнокомандващ от Кремъл ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ