Заключение: Не само младите, вече напускат всички
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина.
Това сочат данните от национално представително социологическо изследване "Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт " от организация "Сова Харис в интервала от 1-8 септември 2018 година.
Проучването обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
На въпроса "Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина "
23% дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 %;
31-40 година - 25,7 % ; 41-50 година - 20,6%; 51-64 година -14,6 %.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64% от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже.
62% от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60% са на възраст 18-40 година, а 80% живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54% към този момент имат опит с работа в чужбина.
"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, изпълнителен шеф на "Сова Харис ".
Той добави, че към 1/4 от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат.
По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички.
Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95%/, по-добрата обществена система /50%/, по-доброто опазване на здравето /40%/ и други
Според 38% от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.;
36% - сред 2000 и 3000 лева.; 14% - до 1000 лева.; 10% над 3000 лева
Само 1% декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България. Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
30% от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат.
Около 25% желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20% - за интервал 5-10 г.; 10% над 10 г.; 6% - до пенсиониране; 2% - завинаги; 6% не могат да преценяват.
Много огромен % - 34%, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт.
85% биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1% - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83% от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3% имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5% получават и помощи за развъждане на дете;
3% получават помощи от обществени плащания; 3% имат приходи от дивиденти, наеми и други
Майката, разплакала Борисов, за Холандия: Всичко, за което съм мечтала
Да смениш страната, с цел да живееш
Българи се отхвърлят от България, с цел да живеят
Приблизително 22% декларират, че свободно владеят непознат език.
77% декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23% ги утвърждават. 15% от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54% обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души.
Да изоставен желаят 1 млн. 600 хиляди души ,
23%, което прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на "Сова Харис " Васил Тончев.
Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред.
Тончев добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно.
Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10% на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10%, а с 30% повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души ,
т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев, програмен шеф на Фондация "Фридрих Еберт ".
Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
Фондация "Фридрих Еберт " се застъпва за доста повишение на приходите в България, сподели Хубчев и добави, че изследването демонстрира, че точно ниското заплащане е главен претекст за трудова миграция.
Не може в България да се заплаща по-малко в сравнение с в Камбоджа, означи Хубчев и добави, че най-новият отчет на акцията "Чисти облекла " сочи, че работещите в Камбоджа получават половината от това, което е належащо за заслужен живот за тях самите и фамилията им, а в България - единствено 10%.
Българите желаят и по-добра обществена система, и опазване на здравето.
Според Хубчев другите възможности, които се оферират в опазването на здравето, единствено ще задълбочат тежката обстановка там. Основният проблем там е източването на здравната каса и той може да бъде решен с по-добър надзор, само че ефикасен надзор не може да се прави от хора с 600-700 лв. заплата, тъй като те са податливи на корупция, разяснява Хубчев.
Той напомни, че в България има най-малко 400 хиляди души, които са се самоизключили и от трудовия пазар, и от обществената система - не търсят никаква помощ от страната. Това са фамилии, в които работи по един човек.
Според него политиките за поощряване на трудовия пазар в България нямат разлики като инструмент и тогава, когато безработицата е била 15%, и в този момент, когато е 5%, което по думите му не е най-хубавото.
Към демотивираните се прибавят и тези, които интензивно обмислят да изоставен страната.
Това е следващото изследване на Фондация "Фридрих Еберт " и Института за стопанска система и интернационалните връзки, обвързвано с пазара на труда в България. През тази година тематиката е "Отражение на трудовата миграция върху българската стопанска система ", като в границите на плана се проучва презграничното придвижване на работна мощ, отражението на този развой върху стопанската система и трендовете за неговото развиване.
Изследват се и претекстовете, които водят до чиста трудова емиграция.
Това сочат данните от национално представително социологическо изследване "Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт " от организация "Сова Харис в интервала от 1-8 септември 2018 година.
Проучването обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
На въпроса "Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина "
23% дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 %;
31-40 година - 25,7 % ; 41-50 година - 20,6%; 51-64 година -14,6 %.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64% от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже.
62% от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60% са на възраст 18-40 година, а 80% живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54% към този момент имат опит с работа в чужбина.
"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, изпълнителен шеф на "Сова Харис ".
Той добави, че към 1/4 от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат.
По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички.
Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95%/, по-добрата обществена система /50%/, по-доброто опазване на здравето /40%/ и други
Според 38% от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.;
36% - сред 2000 и 3000 лева.; 14% - до 1000 лева.; 10% над 3000 лева
Само 1% декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България. Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
30% от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат.
Около 25% желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20% - за интервал 5-10 г.; 10% над 10 г.; 6% - до пенсиониране; 2% - завинаги; 6% не могат да преценяват.
Много огромен % - 34%, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт.
85% биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1% - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83% от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3% имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5% получават и помощи за развъждане на дете;
3% получават помощи от обществени плащания; 3% имат приходи от дивиденти, наеми и други
Майката, разплакала Борисов, за Холандия: Всичко, за което съм мечтала
Да смениш страната, с цел да живееш
Българи се отхвърлят от България, с цел да живеят
Приблизително 22% декларират, че свободно владеят непознат език.
77% декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23% ги утвърждават. 15% от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54% обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души.
Да изоставен желаят 1 млн. 600 хиляди души ,
23%, което прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на "Сова Харис " Васил Тончев.
Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред.
Тончев добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно.
Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10% на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10%, а с 30% повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души ,
т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев, програмен шеф на Фондация "Фридрих Еберт ".
Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
Фондация "Фридрих Еберт " се застъпва за доста повишение на приходите в България, сподели Хубчев и добави, че изследването демонстрира, че точно ниското заплащане е главен претекст за трудова миграция.
Не може в България да се заплаща по-малко в сравнение с в Камбоджа, означи Хубчев и добави, че най-новият отчет на акцията "Чисти облекла " сочи, че работещите в Камбоджа получават половината от това, което е належащо за заслужен живот за тях самите и фамилията им, а в България - единствено 10%.
Българите желаят и по-добра обществена система, и опазване на здравето.
Според Хубчев другите възможности, които се оферират в опазването на здравето, единствено ще задълбочат тежката обстановка там. Основният проблем там е източването на здравната каса и той може да бъде решен с по-добър надзор, само че ефикасен надзор не може да се прави от хора с 600-700 лв. заплата, тъй като те са податливи на корупция, разяснява Хубчев.
Той напомни, че в България има най-малко 400 хиляди души, които са се самоизключили и от трудовия пазар, и от обществената система - не търсят никаква помощ от страната. Това са фамилии, в които работи по един човек.
Според него политиките за поощряване на трудовия пазар в България нямат разлики като инструмент и тогава, когато безработицата е била 15%, и в този момент, когато е 5%, което по думите му не е най-хубавото.
Към демотивираните се прибавят и тези, които интензивно обмислят да изоставен страната.
Това е следващото изследване на Фондация "Фридрих Еберт " и Института за стопанска система и интернационалните връзки, обвързвано с пазара на труда в България. През тази година тематиката е "Отражение на трудовата миграция върху българската стопанска система ", като в границите на плана се проучва презграничното придвижване на работна мощ, отражението на този развой върху стопанската система и трендовете за неговото развиване.
Изследват се и претекстовете, които водят до чиста трудова емиграция.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ