висящите градини на Пловдив - защо въпреки многото нови сгради няма нито един зелен покрив
При рекордните 1355 разрешителни за жилищни здания в региона през 2022 година, зелени покриви няма. Ползите от тях са доста - възстановяване на непорочност на въздуха, естествена изолираност и справяне с дъждовната вода. Решението може да пристигна с промени в наредбите на локално равнище.
От няколко години Пловдив, която последователно изяжда всяко кътче свободна земя.
Според данни на Националния статистически институт през цялата 2022 година в област Пловдив са издадени 1355 разрешителни за градеж на здания с общо 10 178 жилища - връх за последните 18 години.
Макар да няма обществена статистика по общини, разрешителните, които са в регионалния град, са най-вече за многожилищни комплекси с голяма застроена повърхност и РЗП. За всяко от тях вложителят има обвързване % от терена, върху който ще строи, да бъде очакван за озеленяване. Тези проценти варират от 20 до 60 съгласно това за какъв тип строителство е предопределен парцелът. Но съвсем никой от покривите на всички тези здания няма да е зелен.
Реклама
Накратко, озеленяване може да има в дворни пространства, даже в случай че става дума просто за покриви на гаражи и прилепени здания, само че законът освен не подтиква, а санкционира вложителите, в случай че имат предпочитание да трансфорат покрива на постройката си в " зелен ". Това е необичайно, тъй като преимуществата за градската среда от подобен вид покриви са доста. Те обират част от нездравословните частици във въздуха и пречистват (), пазят от слънчевата топлота и радиация до ограничение на дъждовете в градовете, както и икономисване на сила за отопление и изстудяване.
Община Пловдив няма личен отдел " Зелена система ", който да мисли в посока да развива и ръководи зелените площи в града. Ако имаше подобен, можеше да се мисли за разновидности: да вземем за пример да се вкарат тласъци за зелени покриви, само че да не се разрешава на вложителите да заобикалят през този трик целия % на озеленяване за имота, както става в този момент с гаражите.
Най-общо. Растенията се вкореняват в пласт почва, под който има няколко други пластове - филтърен, дренажен, предпазен и противокоренов. Зелените покриви се разделят на такива с трева, шубраци и дървета (интензивни) и на покрити с многогодишни сухо- и зимоустойчиви растения (екстензивни)., съучредител на БАИС и архитект на зелени покриви, " по-голямото многообразие на растения при интензивния покрив изисква хранителен пласт (субстрат) най-малко 22 см. При екстензивния минимумът е 8 см, а е допустимо да се употребява и единствено панел от водопоглъщаща каменна вата с дебелина от 2.5 см. Най-съществената разлика е, че върху екстензивните покриви за разлика от интензивните не може да се върви ".
" Капитал Пловдив " се видя с двама архитекти, които се занимават с това от дълго време, с цел да разиска какво е нужно, с цел да се случи повече покривно озеленяване в Пловдив.
Реклама Ланд. арх. Вера Гайтанджиева Родена в Пловдив, през 2017 година пази магистратура " Ландшафтна архитектура " в Лесотехнически университет - София, и отпътува по стипендиантската стратегия на DBU (Deutsche Bundesstiftung Umwelt) за Германия. Така попада в техническия отдел на Optigrün International AG, водеща компания в областта на покривното озеленяване, която тази година навършва 51 години. От 2018 година дава отговор за проектирането на слънчеви панели върху озеленени покриви и съветва проектанти по техническите специфики на покривното озеленяване. Благодарение на ковид-19 от април т.г. работи онлайн от Пловдив. Ланд. арх. Станимир Шаламанов През 2000 година пази магистратура " Ландшафтна архитектура " в Лесотехнически университет - София. Още от 1997 до 2005 година практикува по специалността. От 2005 година досега се занимава главно с устройствено обмисляне и капиталово планиране. Председател на НТД по озеленяване към РНТС с Дом на техниката - гр. Пловдив, от 2008 до 2022 година
Как и с какво би могъл да помогне за градската среда един " зелен " покрив или постройка с отвесно озеленяване? Вера Гайтанджиева (В.Г.): Ползите са доста. От екологична позиция плюсовете са неоспорими. Най-общо вегетативната маса на растенията пази града от слънчевата радиация, по-малко изкуствени настилки/фасади, които да се нагряват и много време след залязване на слънцето да излъчват всмуканата топлота. Вегетативната маса на растенията е единственото нещо, което филтрира въздуха, създава О2 и спомага непосредствено за решение на казуса със нечистия въздух. Зеленината пести и сила за охлаждане/отопление на постройките.
В последните години стана и у нас прочут терминът urban heat island effect, или " градски топлинен остров ". Това, в което той се показва, е, че температурата в градските пространства е доста по-висока от тази в предградията. Това се дължи на високия % " запечатани " площи - паркинги, улици, фасади на здания, покриви, все настилки, които се нагряват мощно денем и излъчват топлината и през нощта.
Последиците от топлинните острови са освен отрицателни за здравето (в Европа има голям брой проучвания и статистики какъв брой души губят живота си само в резултат на високите температури), само че и водят със себе си проблеми като поройни дъждове, които предизвикват жестоки наводнения (отново тъй като настилките в градовете не са водопропускливи). Един нагорещен град работи като котлон за облаците, които, преминавайки над зоните с нараснала температура, изсипват цялата водна маса над града.
От няколко години Пловдив, която последователно изяжда всяко кътче свободна земя.
Според данни на Националния статистически институт през цялата 2022 година в област Пловдив са издадени 1355 разрешителни за градеж на здания с общо 10 178 жилища - връх за последните 18 години.
Макар да няма обществена статистика по общини, разрешителните, които са в регионалния град, са най-вече за многожилищни комплекси с голяма застроена повърхност и РЗП. За всяко от тях вложителят има обвързване % от терена, върху който ще строи, да бъде очакван за озеленяване. Тези проценти варират от 20 до 60 съгласно това за какъв тип строителство е предопределен парцелът. Но съвсем никой от покривите на всички тези здания няма да е зелен.
Реклама
Накратко, озеленяване може да има в дворни пространства, даже в случай че става дума просто за покриви на гаражи и прилепени здания, само че законът освен не подтиква, а санкционира вложителите, в случай че имат предпочитание да трансфорат покрива на постройката си в " зелен ". Това е необичайно, тъй като преимуществата за градската среда от подобен вид покриви са доста. Те обират част от нездравословните частици във въздуха и пречистват (), пазят от слънчевата топлота и радиация до ограничение на дъждовете в градовете, както и икономисване на сила за отопление и изстудяване.
Община Пловдив няма личен отдел " Зелена система ", който да мисли в посока да развива и ръководи зелените площи в града. Ако имаше подобен, можеше да се мисли за разновидности: да вземем за пример да се вкарат тласъци за зелени покриви, само че да не се разрешава на вложителите да заобикалят през този трик целия % на озеленяване за имота, както става в този момент с гаражите.
Най-общо. Растенията се вкореняват в пласт почва, под който има няколко други пластове - филтърен, дренажен, предпазен и противокоренов. Зелените покриви се разделят на такива с трева, шубраци и дървета (интензивни) и на покрити с многогодишни сухо- и зимоустойчиви растения (екстензивни)., съучредител на БАИС и архитект на зелени покриви, " по-голямото многообразие на растения при интензивния покрив изисква хранителен пласт (субстрат) най-малко 22 см. При екстензивния минимумът е 8 см, а е допустимо да се употребява и единствено панел от водопоглъщаща каменна вата с дебелина от 2.5 см. Най-съществената разлика е, че върху екстензивните покриви за разлика от интензивните не може да се върви ".
" Капитал Пловдив " се видя с двама архитекти, които се занимават с това от дълго време, с цел да разиска какво е нужно, с цел да се случи повече покривно озеленяване в Пловдив.
Реклама Ланд. арх. Вера Гайтанджиева Родена в Пловдив, през 2017 година пази магистратура " Ландшафтна архитектура " в Лесотехнически университет - София, и отпътува по стипендиантската стратегия на DBU (Deutsche Bundesstiftung Umwelt) за Германия. Така попада в техническия отдел на Optigrün International AG, водеща компания в областта на покривното озеленяване, която тази година навършва 51 години. От 2018 година дава отговор за проектирането на слънчеви панели върху озеленени покриви и съветва проектанти по техническите специфики на покривното озеленяване. Благодарение на ковид-19 от април т.г. работи онлайн от Пловдив. Ланд. арх. Станимир Шаламанов През 2000 година пази магистратура " Ландшафтна архитектура " в Лесотехнически университет - София. Още от 1997 до 2005 година практикува по специалността. От 2005 година досега се занимава главно с устройствено обмисляне и капиталово планиране. Председател на НТД по озеленяване към РНТС с Дом на техниката - гр. Пловдив, от 2008 до 2022 година
Как и с какво би могъл да помогне за градската среда един " зелен " покрив или постройка с отвесно озеленяване? Вера Гайтанджиева (В.Г.): Ползите са доста. От екологична позиция плюсовете са неоспорими. Най-общо вегетативната маса на растенията пази града от слънчевата радиация, по-малко изкуствени настилки/фасади, които да се нагряват и много време след залязване на слънцето да излъчват всмуканата топлота. Вегетативната маса на растенията е единственото нещо, което филтрира въздуха, създава О2 и спомага непосредствено за решение на казуса със нечистия въздух. Зеленината пести и сила за охлаждане/отопление на постройките.
В последните години стана и у нас прочут терминът urban heat island effect, или " градски топлинен остров ". Това, в което той се показва, е, че температурата в градските пространства е доста по-висока от тази в предградията. Това се дължи на високия % " запечатани " площи - паркинги, улици, фасади на здания, покриви, все настилки, които се нагряват мощно денем и излъчват топлината и през нощта.
Последиците от топлинните острови са освен отрицателни за здравето (в Европа има голям брой проучвания и статистики какъв брой души губят живота си само в резултат на високите температури), само че и водят със себе си проблеми като поройни дъждове, които предизвикват жестоки наводнения (отново тъй като настилките в градовете не са водопропускливи). Един нагорещен град работи като котлон за облаците, които, преминавайки над зоните с нараснала температура, изсипват цялата водна маса над града.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ