Пазарният тест за ПИБ
При утвърдените параметри даже при цялостно записване от други вложители главните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ще запазят надзор с общо 62%
© Надежда Чипева Комисията за финансов контрол утвърди проспекта за нарастване на капитала на Първа капиталова банка за рекордните 8 дни. Финално цената, на която ще се оферират новите акции, е 5 лева - по-малко от оповестените седмица по-рано 8 лева, само че и два пъти над борсовата сега. При крах пазарно да се наберат търсените 200 млн. лева евентуално страната директно или индиректно ще запише дял, с цел да разчисти последната спънка пред ERM II. За своята 13-годишна история като борсова компания Първа капиталова банка (ПИБ) не се е възползвала изключително от обществения си статут. Тя не е набирала капитал от пазарния си дебют през май 2007 година, когато при интерес, надхвърлящ шест пъти предлагането, притегли 107 млн. лева Срещу тази сума главните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев се разделиха с едвам 15% от капитала и резервираха цялостен надзор. те 10.7 лева за акция правеха оценка съвсем 1.2 милиарда лева, а малко по-късно се повиши и до 1.6 милиарда лева После борсовият балон се спука и от 2008 година насам котировките на банката не са се е качвали над 6 лева за акция. Пазарната й капитализация през днешния ден е към 300 млн. лева, а в първите дни на ковид пандемията падна и надалеч под 200 млн. лева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Сега няколко рецесии, спасявания и инспекции по-късно петата по активи банка в страната ПИБ е принудена да набира капитал, защото се трансформира в последна спънка по пътя на България към по-тясното консолидиране с еврозоната. Търсената сума е 200 млн. лева, което прави нарастването на капитала рекордно за българския финансов пазар. И въпреки за тези години активите на банката да са нарастнали от 3 на над 10 милиарда лева, този път сходен възторг и презаписване не се чака. По-скоро оповестената финално цена 5 лева за акция - два пъти над борсовата, буди подозрения, че набирането на средствата може да е предизвикателство. И че поради значимостта на триумфа може страната да би трябвало директно или индиректно да се намеси като покупател от последна инстанция.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С цялата експедитивност на регулатора
Още преди да е почнало нарастването на ПИБ, то към този момент разруши един връх - за най-бързо утвърден проспект. Документът, импортиран на 15 април, получи щемпел от Комисията за финансов контрол на 23 април, и то при все това в него имаше основни корекции. Половината от осемте дни за разглеждане от регулатора бяха празници, което приказва и за спешността, с която се работи. Капитализирането на банката е последният несбъднат ангажимент на България за присъединение към ERM II и банковия съюз, а в последните седмици държавното управление след следващ политически поворот по тематиката даде цялостен напред. Досегашната цел - краят на април, към този момент е изпусната, само че, по всичко проличава, с ЕЦБ е контрактувано поразтягане на техническите периоди, тъй че интервенцията може да завърши до 2-3 месеца.
Ако се огледа цялата процедура обаче, скоростта е по-скоро бавна. ПИБ разгласи планове да пласира 40 млн. нови акции по 5 лева през декември 2019 година След едно връщане за доработване на проспекта през февруари 2020 година КФН излезе с отвод, последва интервал на нищоправене и през април възобнови светкавичните дейности. Внесеният на 15 април проспект предвиждаше разнообразни условия - 25 млн. акции по 8 лева, което е още по-далеч от пазарните действителности. Като извънредно обаче на 22 април банката се връща към първичния проект и ден по-късно получава надзорно ОК. Така действително цялата процедура ще отнеме надалеч не толкоз стегнатата половин година и ще завърши оттатък дадените от ЕЦБ девет месеца за попълване на дефицита.
Цена благопожелание
" Емисионната цена е избрана след сложен разбор, включващ финансови индикатори, предстоящо развиване, рискови фактори и взетите ограничения за тяхното ръководство, оценки, на които са осъществени придобивания на конкурентни банки в България през последните 3 години, световно и районно макроикономическо развиване и други, като са взети поради и ползите на акционерите на банката ", написа в проспекта на ПИБ.
Като цяло до въпросните пет лв. се стига, като се комбинира настоящата пазарна цена (2.10 лева.) и такава, изчислена на база медианна междинна оценките при три последните банкови сливания и придобивания в България (9.76 лева, съответстващи на 1.1 пъти балансовата стойност на активите). Така съгласно методологията на ПИБ осреднено от двете се стига до обективна цена 5.93 лева, а за постигане до финалните 5 лева " е приложена отстъпка от 15% за привличане на по-широк интерес към емисията ".
От банката и от мениджъра по емисията ПФБК (също следен от Минев и Мутафчиев) са се отказали да употребяват сравнението с пазарните оценки на други банки в района, защото в България няма доста обществени банки. Балансовата стойност на акция на самата ПИБ - 8.87 лева, също е взета под внимание, само че не е употребена при установяване на цената, защото сходна " емисионна стойност би заплашила значително сполучливото привършване на обществено предложение ".
Теоретично цена под балансовата ощетява актуалните вложители, като в случай че те не вземат участие, делът им се разводнява. В случая обаче акциите на ПИБ се търгуват на доста по-ниски равнища и даже след понижението от 8 на 5 лева цената е към два пъти над борсовата. След одобряването на проспекта тя се повиши до равнища към 2.60 - 2.70 лева, само че към момента наградата за новите акции наподобява внушителна. Акциите на ПИБ имаха за последно цена над 5 лева напролет на 2018 година, когато бяха оповестени проекти банката да търси стратегически вложител, само че до договорка по този начин и не се стигна.
Причини за съмнение
От ПИБ изясняват ниската борсова цена на акциите й с пословично ниската ликвидност на българския пазар. Тя обаче отразява и подозренията в качеството на активите на банката. И при инспекцията на Българска народна банка през 2016 година, и при тази на ЕЦБ през 2019 година тя е измежду предишните с най-значими забележки и наставления за още капитал. Досега той не се попълняше със свежи средства, а с настояща облага и понижаване на риска в салдото посредством продажби на необслужвани заеми и парцели. Проблемът е, че в съвсем всяка от последните години това се реализира с еднократни покупко-продажби, очевидно структурирани по този начин, че да разкрасят счетоводно доклада.
Най-ключовата такава интервенция за 2019 година беше към този момент разказана от " Капитал " по източници, като в проспекта е обещано удостоверение за нея. На 17 декември 2019 година ПИБ поема и записва емисия облигации на колекторската компания " С.Г. груп " (същата, която взе заем от ББР за 75 млн. лева тази пролет). Сумата е 236 млн. лева с 5% рента, като главницата стартира да се погасява от края на 2023 година Обезпечение по заема са самите акции на " С.Г. груп ", както и всичките й сегашни и бъдещи вземания, които тя има, като цената им не трябва да пада под 1 милиарда лева по номинал.
Въпросните бъдещи вземания обаче идват безусловно дни по-късно от самата ПИБ. На 19 декември банката продава пакет 4033 необслужвани фирмени и ритейл заеми на " С.Г. груп ". Цената не е категорично посочена, само че се споделя, че тя е " в диапазона на пазарните равнища на осъществените покупко-продажби от сходен вид в България през последните години " - към 18% от сумата на обезпеченията по заемите над 1.1 милиарда лева Това прави към 200 млн. лева, или огромната част от облигационната емисия е отишла за тази договорка. Целият пакет продадени неприятни заеми е за 538 млн. лева, което значи цена 37% от номинала, което макар оценката на ПИБ е много над нормалните равнища на вторичния пазар на задължения, където покупко-продажбите с такива остарели вземания най-често се подписват при едноцифрени проценти.
Благодарение на интервенцията ПИБ регистрира 54 млн. лева приход от ръководство на цедирани вземания за 2019 година, което значително усъвършенства резултата й - самостоятелната облага е 129 млн. лева, а консолидираната - 137 млн. лева При реализиране на договорката на пазарни равнища резултатът от нея би бил загуба. Според данните от ПИБ портфейлът е бил с 47% начислена амортизация, а резултатът от продажбата е понижение на рисково претеглените активи в размер на 171 млн. лева, което дава отражение в капитала от 44 базисни пункта. Това обаче е най-вече счетоводно разкрасяване, като договорката действително не понижава, а маскира риска. Тя и финансовият й резултат обаче са утвърдени от инспекторите на ПИБ, а очевидно признати и от регулаторите, които след нея и другото свършено от банката смятат, че към 70% от установения дефицит 263 млн. евро е затрупан.
Пазарът или страната
Настоящата конюнктура и предстоящата дълбока криза поради ковид вършат задачата още по-сложна, защото за банките следва интервал на нов растеж на неприятните заеми. Още преди началото на нарастването на капитала вложителите ще могат да видят и данните за първото тримесечие на 2020 година, които още няма да демонстрират удара на пандемията. От до момента разкритите данни от ПИБ излиза наяве, че има растеж в кредитирането на МСП и семейства и че банката е осъществила 30.9 млн. лева облага преди обезценки. Но поради предписанията на ЕЦБ да рекласифицира портфейли, което трябваше да е свършено до края на януари, е доста евентуално чистият резултат да е доста по-нисък или даже негативен.
В идващите седмици самооценката на ПИБ ще получи пазарен тест. Интересът към новата емисия ще е знак за това до каква степен банката е съумяла да убеди вложителите, че проблемите са зад нея и домашното в действителност е свършено. От самата банка акцентират повишаващите й се финансови индикатори, като нарастването на капитала е посочено като регулаторно условие, само че не и като витална нужда. Планира се то да обезпечи нужния капитал за осъществяването на тактиката на банката за напредък - главно при МСП и банкирането на дребно. При събиране на оптимално търсените 200 млн. лева ще е подсигурен капитал за задачата, а при набиране на минималните 20 млн. лева банката ще ограничи кредитирането, се споделя още в проспекта.
Този тест ще е значим и за държавното управление. Предвид огромния залог и твърдо дадената поръчка за присъединение към ERM II към този момент на пазара са основани упования, че при потребност и страната ще взе участие в нарастването - евентуално през Българска банка за развиване. Нулев или най-малък частен интерес обаче ще направи по-трудно да се отбрани влизането с пари на данъкоплатеца при цена над пазарната.
© Надежда Чипева Комисията за финансов контрол утвърди проспекта за нарастване на капитала на Първа капиталова банка за рекордните 8 дни. Финално цената, на която ще се оферират новите акции, е 5 лева - по-малко от оповестените седмица по-рано 8 лева, само че и два пъти над борсовата сега. При крах пазарно да се наберат търсените 200 млн. лева евентуално страната директно или индиректно ще запише дял, с цел да разчисти последната спънка пред ERM II. За своята 13-годишна история като борсова компания Първа капиталова банка (ПИБ) не се е възползвала изключително от обществения си статут. Тя не е набирала капитал от пазарния си дебют през май 2007 година, когато при интерес, надхвърлящ шест пъти предлагането, притегли 107 млн. лева Срещу тази сума главните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев се разделиха с едвам 15% от капитала и резервираха цялостен надзор. те 10.7 лева за акция правеха оценка съвсем 1.2 милиарда лева, а малко по-късно се повиши и до 1.6 милиарда лева После борсовият балон се спука и от 2008 година насам котировките на банката не са се е качвали над 6 лева за акция. Пазарната й капитализация през днешния ден е към 300 млн. лева, а в първите дни на ковид пандемията падна и надалеч под 200 млн. лева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Сега няколко рецесии, спасявания и инспекции по-късно петата по активи банка в страната ПИБ е принудена да набира капитал, защото се трансформира в последна спънка по пътя на България към по-тясното консолидиране с еврозоната. Търсената сума е 200 млн. лева, което прави нарастването на капитала рекордно за българския финансов пазар. И въпреки за тези години активите на банката да са нарастнали от 3 на над 10 милиарда лева, този път сходен възторг и презаписване не се чака. По-скоро оповестената финално цена 5 лева за акция - два пъти над борсовата, буди подозрения, че набирането на средствата може да е предизвикателство. И че поради значимостта на триумфа може страната да би трябвало директно или индиректно да се намеси като покупател от последна инстанция.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С цялата експедитивност на регулатора
Още преди да е почнало нарастването на ПИБ, то към този момент разруши един връх - за най-бързо утвърден проспект. Документът, импортиран на 15 април, получи щемпел от Комисията за финансов контрол на 23 април, и то при все това в него имаше основни корекции. Половината от осемте дни за разглеждане от регулатора бяха празници, което приказва и за спешността, с която се работи. Капитализирането на банката е последният несбъднат ангажимент на България за присъединение към ERM II и банковия съюз, а в последните седмици държавното управление след следващ политически поворот по тематиката даде цялостен напред. Досегашната цел - краят на април, към този момент е изпусната, само че, по всичко проличава, с ЕЦБ е контрактувано поразтягане на техническите периоди, тъй че интервенцията може да завърши до 2-3 месеца.
Ако се огледа цялата процедура обаче, скоростта е по-скоро бавна. ПИБ разгласи планове да пласира 40 млн. нови акции по 5 лева през декември 2019 година След едно връщане за доработване на проспекта през февруари 2020 година КФН излезе с отвод, последва интервал на нищоправене и през април възобнови светкавичните дейности. Внесеният на 15 април проспект предвиждаше разнообразни условия - 25 млн. акции по 8 лева, което е още по-далеч от пазарните действителности. Като извънредно обаче на 22 април банката се връща към първичния проект и ден по-късно получава надзорно ОК. Така действително цялата процедура ще отнеме надалеч не толкоз стегнатата половин година и ще завърши оттатък дадените от ЕЦБ девет месеца за попълване на дефицита.
Цена благопожелание
" Емисионната цена е избрана след сложен разбор, включващ финансови индикатори, предстоящо развиване, рискови фактори и взетите ограничения за тяхното ръководство, оценки, на които са осъществени придобивания на конкурентни банки в България през последните 3 години, световно и районно макроикономическо развиване и други, като са взети поради и ползите на акционерите на банката ", написа в проспекта на ПИБ.
Като цяло до въпросните пет лв. се стига, като се комбинира настоящата пазарна цена (2.10 лева.) и такава, изчислена на база медианна междинна оценките при три последните банкови сливания и придобивания в България (9.76 лева, съответстващи на 1.1 пъти балансовата стойност на активите). Така съгласно методологията на ПИБ осреднено от двете се стига до обективна цена 5.93 лева, а за постигане до финалните 5 лева " е приложена отстъпка от 15% за привличане на по-широк интерес към емисията ".
От банката и от мениджъра по емисията ПФБК (също следен от Минев и Мутафчиев) са се отказали да употребяват сравнението с пазарните оценки на други банки в района, защото в България няма доста обществени банки. Балансовата стойност на акция на самата ПИБ - 8.87 лева, също е взета под внимание, само че не е употребена при установяване на цената, защото сходна " емисионна стойност би заплашила значително сполучливото привършване на обществено предложение ".
Теоретично цена под балансовата ощетява актуалните вложители, като в случай че те не вземат участие, делът им се разводнява. В случая обаче акциите на ПИБ се търгуват на доста по-ниски равнища и даже след понижението от 8 на 5 лева цената е към два пъти над борсовата. След одобряването на проспекта тя се повиши до равнища към 2.60 - 2.70 лева, само че към момента наградата за новите акции наподобява внушителна. Акциите на ПИБ имаха за последно цена над 5 лева напролет на 2018 година, когато бяха оповестени проекти банката да търси стратегически вложител, само че до договорка по този начин и не се стигна.
Причини за съмнение
От ПИБ изясняват ниската борсова цена на акциите й с пословично ниската ликвидност на българския пазар. Тя обаче отразява и подозренията в качеството на активите на банката. И при инспекцията на Българска народна банка през 2016 година, и при тази на ЕЦБ през 2019 година тя е измежду предишните с най-значими забележки и наставления за още капитал. Досега той не се попълняше със свежи средства, а с настояща облага и понижаване на риска в салдото посредством продажби на необслужвани заеми и парцели. Проблемът е, че в съвсем всяка от последните години това се реализира с еднократни покупко-продажби, очевидно структурирани по този начин, че да разкрасят счетоводно доклада.
Най-ключовата такава интервенция за 2019 година беше към този момент разказана от " Капитал " по източници, като в проспекта е обещано удостоверение за нея. На 17 декември 2019 година ПИБ поема и записва емисия облигации на колекторската компания " С.Г. груп " (същата, която взе заем от ББР за 75 млн. лева тази пролет). Сумата е 236 млн. лева с 5% рента, като главницата стартира да се погасява от края на 2023 година Обезпечение по заема са самите акции на " С.Г. груп ", както и всичките й сегашни и бъдещи вземания, които тя има, като цената им не трябва да пада под 1 милиарда лева по номинал.
Въпросните бъдещи вземания обаче идват безусловно дни по-късно от самата ПИБ. На 19 декември банката продава пакет 4033 необслужвани фирмени и ритейл заеми на " С.Г. груп ". Цената не е категорично посочена, само че се споделя, че тя е " в диапазона на пазарните равнища на осъществените покупко-продажби от сходен вид в България през последните години " - към 18% от сумата на обезпеченията по заемите над 1.1 милиарда лева Това прави към 200 млн. лева, или огромната част от облигационната емисия е отишла за тази договорка. Целият пакет продадени неприятни заеми е за 538 млн. лева, което значи цена 37% от номинала, което макар оценката на ПИБ е много над нормалните равнища на вторичния пазар на задължения, където покупко-продажбите с такива остарели вземания най-често се подписват при едноцифрени проценти.
Благодарение на интервенцията ПИБ регистрира 54 млн. лева приход от ръководство на цедирани вземания за 2019 година, което значително усъвършенства резултата й - самостоятелната облага е 129 млн. лева, а консолидираната - 137 млн. лева При реализиране на договорката на пазарни равнища резултатът от нея би бил загуба. Според данните от ПИБ портфейлът е бил с 47% начислена амортизация, а резултатът от продажбата е понижение на рисково претеглените активи в размер на 171 млн. лева, което дава отражение в капитала от 44 базисни пункта. Това обаче е най-вече счетоводно разкрасяване, като договорката действително не понижава, а маскира риска. Тя и финансовият й резултат обаче са утвърдени от инспекторите на ПИБ, а очевидно признати и от регулаторите, които след нея и другото свършено от банката смятат, че към 70% от установения дефицит 263 млн. евро е затрупан.
Пазарът или страната
Настоящата конюнктура и предстоящата дълбока криза поради ковид вършат задачата още по-сложна, защото за банките следва интервал на нов растеж на неприятните заеми. Още преди началото на нарастването на капитала вложителите ще могат да видят и данните за първото тримесечие на 2020 година, които още няма да демонстрират удара на пандемията. От до момента разкритите данни от ПИБ излиза наяве, че има растеж в кредитирането на МСП и семейства и че банката е осъществила 30.9 млн. лева облага преди обезценки. Но поради предписанията на ЕЦБ да рекласифицира портфейли, което трябваше да е свършено до края на януари, е доста евентуално чистият резултат да е доста по-нисък или даже негативен.
В идващите седмици самооценката на ПИБ ще получи пазарен тест. Интересът към новата емисия ще е знак за това до каква степен банката е съумяла да убеди вложителите, че проблемите са зад нея и домашното в действителност е свършено. От самата банка акцентират повишаващите й се финансови индикатори, като нарастването на капитала е посочено като регулаторно условие, само че не и като витална нужда. Планира се то да обезпечи нужния капитал за осъществяването на тактиката на банката за напредък - главно при МСП и банкирането на дребно. При събиране на оптимално търсените 200 млн. лева ще е подсигурен капитал за задачата, а при набиране на минималните 20 млн. лева банката ще ограничи кредитирането, се споделя още в проспекта.
Този тест ще е значим и за държавното управление. Предвид огромния залог и твърдо дадената поръчка за присъединение към ERM II към този момент на пазара са основани упования, че при потребност и страната ще взе участие в нарастването - евентуално през Българска банка за развиване. Нулев или най-малък частен интерес обаче ще направи по-трудно да се отбрани влизането с пари на данъкоплатеца при цена над пазарната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ