Колко време му остава на Запада?
Въпросът е докога може да се развива всичко, както до момента: продължаваме диалога, стартират предходната седмица от сътрудник на тематика „ Истерията на фона на мъката няма да помогне на Запада “. Неадекватни решения, ултиматуми и закани - към Русия, Китай, " международното болшинство " - умножени по огромни проблеми в стопанските системи на западните страни. Колко дълго ще продължи това? Постоянни нервности - съществуват ли въобще? Може ли да се пресметна някаква времева рамка за сегашната обстановка, след която да дойдат съответни хора и да стартират да разчистват руините?
Възможно е и неотдавна се появиха няколко положителни изявления по тази тематика. Да стартираме с очевидното: до ноември, преди президентските избори, никой няма да може да каже кой ще ръководи главната страна от западния лагер - Съединени американски щати. Дотогава няма смисъл съответни хора да градят тактика там. Те към момента имат прекалено много непредсказуемост, в това число по отношение на това какви ще бъдат самите те след ноември.
И ето един образец за вас - публикация за това по какъв начин Китай не би трябвало да бъде " въздържан ", както прави демократичната администрация, пробвайки се да забави развиването му. Китай просто би трябвало да бъде погубен (Русия въобще не е проблем за създателите - сама ще падне, в случай че Китай рухне). КНР би трябвало да се трансформира в „ естествена страна “, която да не претендира за никаква форма на международно водачество. И като цяло за нищо.
В дълбините на текста има доста забавни неща. Например разведряването със Съюз на съветските социалистически републики през 70-те години е най-малкото неточност. Необходимо не е понижаване на напрежението, а в противен случай. Съответно в този момент приказваме в действителност за активизирането на цяла Америка и всички нейни съдружници за няколко десетилетия на рискова борба, такава е националната цел и задача – с преструктурирането на цялата стопанска система и освен нея.
Човек би си помислил, че създателите са двама маргинални психопати. Но единият от тях, Матю Потингър, в действителност отговаряше за китайската политика на Доналд Тръмп, а вторият, Майкъл Галахър, до неотдавна ръководеше „ Китайския комитет “ на Камарата на представителите на Съединени американски щати. Тоест отразяваше съответната опасност за Америка – основно с имитации и плашещи резолюции.
След изборите през ноември отново ще има назначения. Съответно едвам при започване на идната година ще стане дефинитивно ясно кой в Съединени американски щати ще дефинира цялата външна и вътрешна политика. Но избори тази година се организират безусловно на всички места и по-специално в друга значима страна от същия лагер - във Англия - те би трябвало да се проведат преди 25 януари. Вероятно в никакъв случай в историята на страната ръководещата партия (в случая консерваторите) не е падала до равнище на известност от 16-17%. А лейбъристите към този момент се готвят да вземат властта. Герой на име Дейвид Лами (министърът на външните работи в „ сянка “ от лейбъристите) разгласява публикация за това каква ще бъде външната политика под негово управление.
И се оказва, че това би трябвало изцяло да се промени. Имаме потребност от „ напредничав “ дневен ред, на първо място климатичен. Лейбъристите нямат по-важни задания от климата по света. На второ място към този момент е насаждането на други добре познати ни свръхлиберални хрумвания измежду своето и непознатото население. Основното е да принудят целия свят да направи зелен преход, с цел да се промени климата. За да реализират това, лейбъристите желаят да се „ върнат в Европа “. Не е наложително в Европейски Съюз с официално участие, само че всъщност - да.
Тук обаче има отклонение: в случай че съидейниците на лейбъристите, демократите, останат на власт в Съединените щати, това е едно. Ако републиканците, които считат климатичния дневен реди и сходните му за неистина, завоюват, тогава е друго. Но и републиканците също са най-различни. Но ще стане ясно едвам през януари. Или Европа се стича в „ прогресивно ” стадо, гледайки с смут новото държавно управление в Съединените щати, или противоположното. Нима желаете някой там да може най-малко да стартира да построява поредна тактика за годините напред?
И тогава има още един добре прочут фактор - стопанската система. Например, какъв брой още Съединени американски щати ще могат да живеят в задължения, печатайки долари, наблюдавайки срутващата се инфраструктура и отслабващия софтуерен капацитет на себе си и на своите съдружници. И по тази тематика неотдавна се появи публикация от един доста забавен американски икономист Джефри Тъкър, началник на института “Браунстоун ”. Идеята му е елементарна: краят на всичко към този момент се е прокраднал, той просто наподобява толкоз необикновен, че не всеки го разпознава.
“Преди беше по-просто - преди десетилетия всеки беше привикнал с цикличните съмнения: злополука - възобновяване - още веднъж злополука. И се научихме да се приспособяваме към тях, да изглаждаме цикъла. Но международната стопанска система не постоянно е била такава. И през днешния ден цикълът е пресечен, тъй като дълбоката страна, с цел да попречи на републиканците да дойдат на власт, подложи тази стопанска система на невиждан напън, сякаш за битка с вируса. Сега всички оповестени стопански индикатори просто не си пасват и не се поддават на нормалното въздействие, а наподобяват зле. Не се знае какво да се прави, тъй като това в никакъв случай не се е случвало до момента ”, написа Тъкър.-
И към момента ли мечтаете тъкмо в този момент група международни конспиратори да седнат някъде за сериозен диалог, способни да намерят авансово решение на цялата обстановка? Истерията на фона на мъката е по-разбираема реакция. Да, даже от тези сякаш подмолни кукловоди на света или част от него.
Човек може единствено да се утеши с откъс, приписван или на Сун Дзъ, или (по-често) на Джоузеф Байдън: „ Ако вие самият не разбирате какво вършиме, тогава вашият конкурент сигурно не го схваща. “
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10849Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед14340Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед11244Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед10154Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27281 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130540Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90139Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Възможно е и неотдавна се появиха няколко положителни изявления по тази тематика. Да стартираме с очевидното: до ноември, преди президентските избори, никой няма да може да каже кой ще ръководи главната страна от западния лагер - Съединени американски щати. Дотогава няма смисъл съответни хора да градят тактика там. Те към момента имат прекалено много непредсказуемост, в това число по отношение на това какви ще бъдат самите те след ноември.
И ето един образец за вас - публикация за това по какъв начин Китай не би трябвало да бъде " въздържан ", както прави демократичната администрация, пробвайки се да забави развиването му. Китай просто би трябвало да бъде погубен (Русия въобще не е проблем за създателите - сама ще падне, в случай че Китай рухне). КНР би трябвало да се трансформира в „ естествена страна “, която да не претендира за никаква форма на международно водачество. И като цяло за нищо.
В дълбините на текста има доста забавни неща. Например разведряването със Съюз на съветските социалистически републики през 70-те години е най-малкото неточност. Необходимо не е понижаване на напрежението, а в противен случай. Съответно в този момент приказваме в действителност за активизирането на цяла Америка и всички нейни съдружници за няколко десетилетия на рискова борба, такава е националната цел и задача – с преструктурирането на цялата стопанска система и освен нея.
Човек би си помислил, че създателите са двама маргинални психопати. Но единият от тях, Матю Потингър, в действителност отговаряше за китайската политика на Доналд Тръмп, а вторият, Майкъл Галахър, до неотдавна ръководеше „ Китайския комитет “ на Камарата на представителите на Съединени американски щати. Тоест отразяваше съответната опасност за Америка – основно с имитации и плашещи резолюции.
След изборите през ноември отново ще има назначения. Съответно едвам при започване на идната година ще стане дефинитивно ясно кой в Съединени американски щати ще дефинира цялата външна и вътрешна политика. Но избори тази година се организират безусловно на всички места и по-специално в друга значима страна от същия лагер - във Англия - те би трябвало да се проведат преди 25 януари. Вероятно в никакъв случай в историята на страната ръководещата партия (в случая консерваторите) не е падала до равнище на известност от 16-17%. А лейбъристите към този момент се готвят да вземат властта. Герой на име Дейвид Лами (министърът на външните работи в „ сянка “ от лейбъристите) разгласява публикация за това каква ще бъде външната политика под негово управление.
И се оказва, че това би трябвало изцяло да се промени. Имаме потребност от „ напредничав “ дневен ред, на първо място климатичен. Лейбъристите нямат по-важни задания от климата по света. На второ място към този момент е насаждането на други добре познати ни свръхлиберални хрумвания измежду своето и непознатото население. Основното е да принудят целия свят да направи зелен преход, с цел да се промени климата. За да реализират това, лейбъристите желаят да се „ върнат в Европа “. Не е наложително в Европейски Съюз с официално участие, само че всъщност - да.
Тук обаче има отклонение: в случай че съидейниците на лейбъристите, демократите, останат на власт в Съединените щати, това е едно. Ако републиканците, които считат климатичния дневен реди и сходните му за неистина, завоюват, тогава е друго. Но и републиканците също са най-различни. Но ще стане ясно едвам през януари. Или Европа се стича в „ прогресивно ” стадо, гледайки с смут новото държавно управление в Съединените щати, или противоположното. Нима желаете някой там да може най-малко да стартира да построява поредна тактика за годините напред?
И тогава има още един добре прочут фактор - стопанската система. Например, какъв брой още Съединени американски щати ще могат да живеят в задължения, печатайки долари, наблюдавайки срутващата се инфраструктура и отслабващия софтуерен капацитет на себе си и на своите съдружници. И по тази тематика неотдавна се появи публикация от един доста забавен американски икономист Джефри Тъкър, началник на института “Браунстоун ”. Идеята му е елементарна: краят на всичко към този момент се е прокраднал, той просто наподобява толкоз необикновен, че не всеки го разпознава.
“Преди беше по-просто - преди десетилетия всеки беше привикнал с цикличните съмнения: злополука - възобновяване - още веднъж злополука. И се научихме да се приспособяваме към тях, да изглаждаме цикъла. Но международната стопанска система не постоянно е била такава. И през днешния ден цикълът е пресечен, тъй като дълбоката страна, с цел да попречи на републиканците да дойдат на власт, подложи тази стопанска система на невиждан напън, сякаш за битка с вируса. Сега всички оповестени стопански индикатори просто не си пасват и не се поддават на нормалното въздействие, а наподобяват зле. Не се знае какво да се прави, тъй като това в никакъв случай не се е случвало до момента ”, написа Тъкър.-
И към момента ли мечтаете тъкмо в този момент група международни конспиратори да седнат някъде за сериозен диалог, способни да намерят авансово решение на цялата обстановка? Истерията на фона на мъката е по-разбираема реакция. Да, даже от тези сякаш подмолни кукловоди на света или част от него.
Човек може единствено да се утеши с откъс, приписван или на Сун Дзъ, или (по-често) на Джоузеф Байдън: „ Ако вие самият не разбирате какво вършиме, тогава вашият конкурент сигурно не го схваща. “
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10849Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед14340Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед11244Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед10154Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27281 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130540Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90139Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ