Великобритания трябва да проучи своята роля в подклаждането на напрежението около Северна Корея
Президентът на Южна Корея Мун Джей-ин направи нещо, което изисква голяма храброст. Докато водачите на Северна Корея и на Съединени американски щати подрънкват със съответните си нуклеарни саби един против различен, Джей-ин прикани към договаряния и спокойно решение на спора, отхвърляйки националистическата и популистка реакция, желани от Доналд Тръмп и Ким Чен-ун.
Отправяйки този апел Джей-ин избра пътя на най-голямата опозиция. Винаги е по-лесно да призовеш някоя от страните в спор да създадат А или Б и след това да седнеш на масата. Засега английската реакция можеше да се опише по следния метод: министър-председателят Тереза Мей прикани Китай да разчисти кочината, до момента в който външният министър Борис Джонсън разкритикува Северна Корея като " безразсъдна ".
Китай без подозрение има значима роля при намирането на решение за спора сред Северна и Южна Корея и при оправянето с натрупващото се напрежение сред Пхенян и Вашингтон, само че Китай не може да се оправи самичък. И въпреки и дейностите на КНДР по време на рецесията да са в действителност безразсъдни и провокативни, фактът, че бомбардировачи на Съединени американски щати с нуклеарни благоприятни условия прелетяха покрай границите на Северна Корея също би трябвало да се осъди. Трябва да признаел и да обмислим ролята на Англия при раздухването на напрежението: предходната година английското държавно управление изпрати четири изтребителя " Тайфун " за присъединяване в общи военни учения в Източно и Южнокитайско море дружно с Япония. И това може да се постави на високо в скалата на провокациите.
Без да бъдем подготвени да навием ръкави и да се заемем със комплицираните многостранни договаряния, в никакъв случай няма да има завършек на тези интернационалните рецесии. Съединени американски щати, Англия, Франция и Русия не могат повече да се пробват да играят на международни служители на реда, делейки народи и сключвайки покупко-продажби зад затворени порти, както изискат. Това може и да е правило работа по време на Студената война, само че в този момент е анахронизъм и неефективно. Външната политика през XXI век би трябвало да вземе поради всички забъркани артисти и ползи.
Първият ни приоритет би трябвало да бъде обезвреждането на напрежението. Тереза Мей би трябвало да поеме задължението, че няма да изпраща английски въоръжени сили в района - решение, което може само да утежни връзките. Тя, също по този начин, би трябвало да употребява въздействието си, с цел да накара и Тръмп, и Чен-ун да спрат да си разменят обиди през Тихия Океан, засилвайки по този начин напрежението и от двете страни.
За да се случи по този начин, и двете страни би трябвало да видят по какъв начин съществени дейности, а не голи думи, се подхващат от интернационалната общественост, с цел да се реализира спокойно решение. Англия може да играе значима роля при постигането на това. Като член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации тя може да употребява позицията си да даде рекомендации на шестте страни от договарянията за нуклеарно разоръжаване - Северна и Южна Корея, Съединени американски щати, Китай, Русия и Япония. Англия би трябвало също по този начин да показва морално и практично водачество работейки по и налагайки новата възбрана на Организация на обединените нации върху нуклеарното оръжие, утвърдено на 7 юли тази година и гласувано от 122 народи и прилагайки го и вътре в себе си, премахвайки ракетите " Тридент ", до момента в който обмисля своята отбранителна политика по-късно. Не е допустимо да се приказва за международен мир, до момента в който се седи върху купчина нуклеарно оръжие. Ние би трябвало да приказваме с политиците от Северна и Южна Корея и със Съединени американски щати, които се пробват да намерят спокойно решение на сегашния спор и да работим с тях, с цел да реализираме тази цел.
По метода, по който тези, които са живели през втората половина на ХХ век, са привикнали със опасността за нуклеарна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и ние, които живеем в XXI век, знаем, че нуклеарен удар от Съединени американски щати, Северна Корея, Иран или Русия в никакъв случай не може да бъде отритнат като опция. Ако желаеме да се откъснем от тези циклични рецесии, ние би трябвало да мислим и действаме друго. Примерът на президента Мун Джей-ин би трябвало да бъде последван от другите в интернационалната общественост. Неуспехът да се реализира това ще ни остави в капан, обекти на повтарящи се рецесии, които ни оставят уязвими на пълномащабна нуклеарна война: бъдеще, което е по идентичен метод допустимо и плашещо.
New Statesman
Отправяйки този апел Джей-ин избра пътя на най-голямата опозиция. Винаги е по-лесно да призовеш някоя от страните в спор да създадат А или Б и след това да седнеш на масата. Засега английската реакция можеше да се опише по следния метод: министър-председателят Тереза Мей прикани Китай да разчисти кочината, до момента в който външният министър Борис Джонсън разкритикува Северна Корея като " безразсъдна ".
Китай без подозрение има значима роля при намирането на решение за спора сред Северна и Южна Корея и при оправянето с натрупващото се напрежение сред Пхенян и Вашингтон, само че Китай не може да се оправи самичък. И въпреки и дейностите на КНДР по време на рецесията да са в действителност безразсъдни и провокативни, фактът, че бомбардировачи на Съединени американски щати с нуклеарни благоприятни условия прелетяха покрай границите на Северна Корея също би трябвало да се осъди. Трябва да признаел и да обмислим ролята на Англия при раздухването на напрежението: предходната година английското държавно управление изпрати четири изтребителя " Тайфун " за присъединяване в общи военни учения в Източно и Южнокитайско море дружно с Япония. И това може да се постави на високо в скалата на провокациите.
Без да бъдем подготвени да навием ръкави и да се заемем със комплицираните многостранни договаряния, в никакъв случай няма да има завършек на тези интернационалните рецесии. Съединени американски щати, Англия, Франция и Русия не могат повече да се пробват да играят на международни служители на реда, делейки народи и сключвайки покупко-продажби зад затворени порти, както изискат. Това може и да е правило работа по време на Студената война, само че в този момент е анахронизъм и неефективно. Външната политика през XXI век би трябвало да вземе поради всички забъркани артисти и ползи.
Първият ни приоритет би трябвало да бъде обезвреждането на напрежението. Тереза Мей би трябвало да поеме задължението, че няма да изпраща английски въоръжени сили в района - решение, което може само да утежни връзките. Тя, също по този начин, би трябвало да употребява въздействието си, с цел да накара и Тръмп, и Чен-ун да спрат да си разменят обиди през Тихия Океан, засилвайки по този начин напрежението и от двете страни.
За да се случи по този начин, и двете страни би трябвало да видят по какъв начин съществени дейности, а не голи думи, се подхващат от интернационалната общественост, с цел да се реализира спокойно решение. Англия може да играе значима роля при постигането на това. Като член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации тя може да употребява позицията си да даде рекомендации на шестте страни от договарянията за нуклеарно разоръжаване - Северна и Южна Корея, Съединени американски щати, Китай, Русия и Япония. Англия би трябвало също по този начин да показва морално и практично водачество работейки по и налагайки новата възбрана на Организация на обединените нации върху нуклеарното оръжие, утвърдено на 7 юли тази година и гласувано от 122 народи и прилагайки го и вътре в себе си, премахвайки ракетите " Тридент ", до момента в който обмисля своята отбранителна политика по-късно. Не е допустимо да се приказва за международен мир, до момента в който се седи върху купчина нуклеарно оръжие. Ние би трябвало да приказваме с политиците от Северна и Южна Корея и със Съединени американски щати, които се пробват да намерят спокойно решение на сегашния спор и да работим с тях, с цел да реализираме тази цел.
По метода, по който тези, които са живели през втората половина на ХХ век, са привикнали със опасността за нуклеарна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и ние, които живеем в XXI век, знаем, че нуклеарен удар от Съединени американски щати, Северна Корея, Иран или Русия в никакъв случай не може да бъде отритнат като опция. Ако желаеме да се откъснем от тези циклични рецесии, ние би трябвало да мислим и действаме друго. Примерът на президента Мун Джей-ин би трябвало да бъде последван от другите в интернационалната общественост. Неуспехът да се реализира това ще ни остави в капан, обекти на повтарящи се рецесии, които ни оставят уязвими на пълномащабна нуклеарна война: бъдеще, което е по идентичен метод допустимо и плашещо.
New Statesman
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ