Как Байдън създаде петролното безсилие в САЩ
„ Президентът да чете лекции на петролната промишленост за високите цени, е върхът на лицемерието “. С тези думи американските петролни компании реагират на скандалното писмо на президента на Съединени американски щати с претенции за намаление равнището на цените на горивата. Защо американската петролна промишленост е безсилна да извърши тези претенции - и дали кралят на Саудитска Арабия ще отговори на сходни молби на Байдън?
В средата на миналата седмица водачите на седемте най-големи петролни рафинерии в Съединени американски щати получиха писмо от Джоузеф Байдън. Общото мнение на получателите на президентското писмо може да се изрази по следния метод - неразбиране в друга степен. Същността на писмото, изпълнено с апели и скрити закани, се свежда до следното. Президентът приканва рафиниращия бранш да усили индустриалните и капиталовите разноски, с цел да облекчи тежестта на растящите цени върху американските консуматори.
Заявявайки, че администрацията му е подготвена да предприеме всички " оправдани и изисквани " дейности, Байдън нападна петролните служащи. Той ги упрекна, че са осъществили рекордни облаги " по време на война ". Байдън се чуди за какво американската петролна промишленост не може да донесе повече гориво на пазара. Има изказвания, че американските петролни служащи са тези, които изострят „ тежката финансова болежка “, провокирана – несъмнено! - от Владимир Путин. Името на съветския президент се загатва четири пъти в писмото от 10 абзаца.
Но не политическият и традиционно неправилен съставен елемент на обръщението на президента на Съединени американски щати повдига главните въпроси. Засилващите се проблеми на американската стопанска система изискват неотложно търсене на отговори на въпросите: какво да вършим в актуалната обстановка и с помощта на кого стопанската система на страната е потънала до настоящето си положение. Резултатите, до които водят тези търсения на американски специалисти и публицисти, също не предвещават нищо положително за Байдън.
„ Ексън Мобил “, една от най-големите петролни компании в света и получател на писмото на Байдън, в отговор на обвиняванията на президента, съобщи, че през последните пет години компанията е нараснала каузи си от вложенията си в промишлеността за пречистване на нефт в Съединени американски щати с 50%, с което до рекордните 50 милиарда $. Инвестициите на „ Ексън “ в производството и рафинирането на нефт в международен мащаб надвишиха 118 милиарда $, с чиста облага от 55 милиарда $ за същия интервал. Между редовете на отговора на „ Ексън “ се чете явен намек, че Байдън би трябвало да търси виновните за тази обстановка в други кръгове.
Наистина, размерът на вложенията в промишлеността, равнището на произвеждане и ползване на петролни артикули, както и продуктивността на петролните рафинерии в Съединени американски щати са измежду най-високите в света.
Към днешна дата Съединените щати са преди всичко на планетата по рандеман на нефт с 11,8 милиарда барела нефт дневно, което дава отговор на 18,6% от международния дял, изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия по тези индикатори (10,8 и 10,02 милиарда). Съединени американски щати също са най-големият консуматор на петролни артикули в света със 17,1 милиарда барела дневно, изпреварвайки Китайската национална република (14,2 милиарда барела на ден) и много пред третата Индия (4,6 милиарда барела на ден).
Около 70% от общото произвеждане на недопечен нефт в Съединени американски щати идва от пет щата: Тексас, Северна Дакота, Ню Мексико, Оклахома и Аляска, като Тексас съставлява съвсем 42% от общото произвеждане на нефт в страната. Малка, само че присъща детайлност, която показва отношението на популацията към административната политика на ръководещата Демократическа партия: на 15 юни специфични избори за вакантното място в Конгреса на Съединени американски щати в 34-ти окръг на Тексас бяха извоювани от представител на Испанско малцинство и в това време претендент от Републиканската партия Майра Флорес - което е доста важен резултат за щат, в която електоратът даде победа на новия президент Байдън преди две години.
В отговор в пресата на настояванията на Байдън към петролните служащи, Американският петролен институт (АПИ) съобщи, че „ неправилната политическа стратегия на администрацията за отричане на вътрешния нефт и природен газ е изострила инфлационния напън и е добавила компликациите за фирмите, изпитващи възходящи компликации всеки ден при опитите с цел да отговори на възходящите потребности от сила, като в същото време се пробва да понижи излъчванията. " Ръководството на института, единствената американска национална неправителствена организация, отдадена на проучванията и регулирането в нефтената и газовата промишленост, към този момент е директна индикация за объркването, която царува в съзнанието на американската администрация. Което, от една страна, настойчиво упорства за продължение на осъществяването на предизборния „ зелен план” на Байдън, а въпреки това е откровено ненадейно, че има проблеми с добива на изкопаеми горива.
Райли Мур, министър на финансите на Западна Вирджиния, беше още по-твърд: „ Президент, който чете лекции на петролната промишленост за високите цени, е върхът на лицемерието. Ако президентът Байдън търси отговорен за високите цени на газа, всичко, което би трябвало да направи, е да се огледа в огледалото. Тази администрация води открита война с изкопаемите горива от първия ден и американските служащи в този момент заплащат цената. " Може да се добави, че повече от 11 милиона служащи са ангажирани в нефтената и газовата промишленост на Съединени американски щати и като се има поради общият брой на членовете на техните фамилии, следствията от въздействието, което промишлеността ще изпита, заплашват да бъдат големи.
Днес американските енергийни компании, съгласно Байдън, вършат извънредно високи облаги – антируските наказания понижиха доставките, което докара до повишение на цените на суровия нефт. В същото време търсенето на гориво остава мощно, макар рекордно високите цени на бензина.
Но потенциалът за пречистване в Съединени американски щати беше на върха си още през март 2020 година, произвеждайки малко под 17,9 милиона барела дневно. Според някои оценки, след следващото затваряне на няколко " нерентабилни " рафинерии по време на пандемията (което понижи рафинирането с един милион барела дневно, или 5% от общия брой), рафинериите в Съединени американски щати са на 95% от пиковия потенциал за пречистване - и е малко евентуално да бъдат кадърен да го усилят с един апел или няколко съвещания на администрацията на президента на Съединени американски щати.
Дори след упорита мозъчна офанзива съветниците на Джо Байдън да предложат да ги „ реанимират “, това няма да е елементарно – част от старите уреди се модифицират за произвеждане на възобновимо дизелово гориво вместо гориво на петролна основа. Други попаднаха под цялостен набор от правила на „ зелената стратегия “ на сегашната администрация и процесите по тяхното разформироване станаха необратими.
Въпреки всички проклятия против Русия и популистки апели към най-богатите компании да се замислят за „ болката “ на данъкоплатците, основният провинен за пагубната обстановка на пазара на горива и сила в Съединени американски щати е самият президент Джо Байдън и ръководената от него администрация. Тази обстановка беше доведена до тяхната безразсъдна и самоуверена политика за използване на „ зелената стратегия “ с нейното неукротимо предпочитание да понижат въглеродните излъчвания и да понижат потреблението на изкопаеми горива до съвсем нула до 2050 година, като в същото време изцяло пренебрегват действителните индустриални потребности на личната си страна..
Именно Байдън в един от първите си укази забрани построяването на стратегическия четвърти нефтопровод на системата „ Кийстоун “ с дължина от 1900 км и потенциал от 800 хиляди барела дневно.
Именно политиката на Байдън предизвика възбрана против потреблението на системата за пресмятане на климатичния риск, което докара до прекъсване на издаването на разрешителни за рандеман на петрол и газ в страната, анулира съществуващите контракти за наем на нефтени и газови залежи в Аляска и Персийския залив на Мексико и отстрани споразуменията за развиване на територията от 500 000 хектара перспективни сондажни площадки.
Какви ограничения ще предприеме управлението на Белия дом, с изключение на да провежда безчет срещи на бюрократичния уред за излизане от рецесията? Може би Министерството на вътрешните работи незабавно ще възвърне анулираните права за развиване и съществуващите до момента контракти за концесия на федерални земи и води?
Може би администрацията ще изиска от Конгреса да съживи сериозни енергийни инфраструктурни планове за поддръжка на производството, преработката и доставката на изкопаеми горива? А към представителите на Уолстрийт – с апел за възобновяване на притока на вложения и капитал в фирмите, работещи с изкопаеми горива? Дали политиката на Вашингтон за поддръжка на увеличеното произвеждане в Съединени американски щати ще противодейства на световното противоречие сред търсенето и предлагането, което води до внезапно и безмилостно нарастване на цените на горивата?
Можем ли да се надяваме, че Байдън ще откри смелостта да признае илюзорния темперамент на своите „ зелени “ възгледи и да работи с разбирането, че стремежът към съвсем нулеви излъчвания до 2050 година ще докара до съвсем нулев рейтинг за него персонално и неговата Демократическа партия? Очевидно не. За проектите на Байдън се знае единствено, че се приготвя визитата му в Саудитска Арабия, където американският президент ще договаря или просто ще изиска от краля да усили производството и доставките на нефт за Съединени американски щати.
Даниел Търнър, създател на „ Зареди Бъдещето “, организация с нестопанска цел, която се застъпва за правата на служащите с изкопаеми горива, написа в отворено писмо до президента на Съединените щати: „ Вашето писмо до американските енергийни водачи и половинчатите ограничения ще продължат да се провалят и ще продължат да нараняват американските фамилии. Жалко, че не се ангажирате с американската енергийна промишленост на същото равнище, не „ сътрудничите толкоз непринудено, колкото отивате в Саудитското кралство, с цел да ги молите да усилят производството на нефт “.
Малко евентуално е Байдън да се вслуша в тези думи. Той избира да играе ролята на бедняк пред тоталитарна монархия в страна без признаци на „ демократични структури в американски жанр “, вместо да подхваща на практика стъпки за избавяне на промишлеността и пазара на труда на личната си страна. Това е главната опасност за американската стопанска система. И нещастието е, че десетки милиони почтено работещи американски данъкоплатци, които към момента не си показват действителното равнище на „ зелената “ злополука, която заплашва да ги порази в близко бъдеще, остават заложници на политиката на сегашния президент на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
В средата на миналата седмица водачите на седемте най-големи петролни рафинерии в Съединени американски щати получиха писмо от Джоузеф Байдън. Общото мнение на получателите на президентското писмо може да се изрази по следния метод - неразбиране в друга степен. Същността на писмото, изпълнено с апели и скрити закани, се свежда до следното. Президентът приканва рафиниращия бранш да усили индустриалните и капиталовите разноски, с цел да облекчи тежестта на растящите цени върху американските консуматори.
Заявявайки, че администрацията му е подготвена да предприеме всички " оправдани и изисквани " дейности, Байдън нападна петролните служащи. Той ги упрекна, че са осъществили рекордни облаги " по време на война ". Байдън се чуди за какво американската петролна промишленост не може да донесе повече гориво на пазара. Има изказвания, че американските петролни служащи са тези, които изострят „ тежката финансова болежка “, провокирана – несъмнено! - от Владимир Путин. Името на съветския президент се загатва четири пъти в писмото от 10 абзаца.
Но не политическият и традиционно неправилен съставен елемент на обръщението на президента на Съединени американски щати повдига главните въпроси. Засилващите се проблеми на американската стопанска система изискват неотложно търсене на отговори на въпросите: какво да вършим в актуалната обстановка и с помощта на кого стопанската система на страната е потънала до настоящето си положение. Резултатите, до които водят тези търсения на американски специалисти и публицисти, също не предвещават нищо положително за Байдън.
„ Ексън Мобил “, една от най-големите петролни компании в света и получател на писмото на Байдън, в отговор на обвиняванията на президента, съобщи, че през последните пет години компанията е нараснала каузи си от вложенията си в промишлеността за пречистване на нефт в Съединени американски щати с 50%, с което до рекордните 50 милиарда $. Инвестициите на „ Ексън “ в производството и рафинирането на нефт в международен мащаб надвишиха 118 милиарда $, с чиста облага от 55 милиарда $ за същия интервал. Между редовете на отговора на „ Ексън “ се чете явен намек, че Байдън би трябвало да търси виновните за тази обстановка в други кръгове.
Наистина, размерът на вложенията в промишлеността, равнището на произвеждане и ползване на петролни артикули, както и продуктивността на петролните рафинерии в Съединени американски щати са измежду най-високите в света.
Към днешна дата Съединените щати са преди всичко на планетата по рандеман на нефт с 11,8 милиарда барела нефт дневно, което дава отговор на 18,6% от международния дял, изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия по тези индикатори (10,8 и 10,02 милиарда). Съединени американски щати също са най-големият консуматор на петролни артикули в света със 17,1 милиарда барела дневно, изпреварвайки Китайската национална република (14,2 милиарда барела на ден) и много пред третата Индия (4,6 милиарда барела на ден).
Около 70% от общото произвеждане на недопечен нефт в Съединени американски щати идва от пет щата: Тексас, Северна Дакота, Ню Мексико, Оклахома и Аляска, като Тексас съставлява съвсем 42% от общото произвеждане на нефт в страната. Малка, само че присъща детайлност, която показва отношението на популацията към административната политика на ръководещата Демократическа партия: на 15 юни специфични избори за вакантното място в Конгреса на Съединени американски щати в 34-ти окръг на Тексас бяха извоювани от представител на Испанско малцинство и в това време претендент от Републиканската партия Майра Флорес - което е доста важен резултат за щат, в която електоратът даде победа на новия президент Байдън преди две години.
В отговор в пресата на настояванията на Байдън към петролните служащи, Американският петролен институт (АПИ) съобщи, че „ неправилната политическа стратегия на администрацията за отричане на вътрешния нефт и природен газ е изострила инфлационния напън и е добавила компликациите за фирмите, изпитващи възходящи компликации всеки ден при опитите с цел да отговори на възходящите потребности от сила, като в същото време се пробва да понижи излъчванията. " Ръководството на института, единствената американска национална неправителствена организация, отдадена на проучванията и регулирането в нефтената и газовата промишленост, към този момент е директна индикация за объркването, която царува в съзнанието на американската администрация. Което, от една страна, настойчиво упорства за продължение на осъществяването на предизборния „ зелен план” на Байдън, а въпреки това е откровено ненадейно, че има проблеми с добива на изкопаеми горива.
Райли Мур, министър на финансите на Западна Вирджиния, беше още по-твърд: „ Президент, който чете лекции на петролната промишленост за високите цени, е върхът на лицемерието. Ако президентът Байдън търси отговорен за високите цени на газа, всичко, което би трябвало да направи, е да се огледа в огледалото. Тази администрация води открита война с изкопаемите горива от първия ден и американските служащи в този момент заплащат цената. " Може да се добави, че повече от 11 милиона служащи са ангажирани в нефтената и газовата промишленост на Съединени американски щати и като се има поради общият брой на членовете на техните фамилии, следствията от въздействието, което промишлеността ще изпита, заплашват да бъдат големи.
Днес американските енергийни компании, съгласно Байдън, вършат извънредно високи облаги – антируските наказания понижиха доставките, което докара до повишение на цените на суровия нефт. В същото време търсенето на гориво остава мощно, макар рекордно високите цени на бензина.
Но потенциалът за пречистване в Съединени американски щати беше на върха си още през март 2020 година, произвеждайки малко под 17,9 милиона барела дневно. Според някои оценки, след следващото затваряне на няколко " нерентабилни " рафинерии по време на пандемията (което понижи рафинирането с един милион барела дневно, или 5% от общия брой), рафинериите в Съединени американски щати са на 95% от пиковия потенциал за пречистване - и е малко евентуално да бъдат кадърен да го усилят с един апел или няколко съвещания на администрацията на президента на Съединени американски щати.
Дори след упорита мозъчна офанзива съветниците на Джо Байдън да предложат да ги „ реанимират “, това няма да е елементарно – част от старите уреди се модифицират за произвеждане на възобновимо дизелово гориво вместо гориво на петролна основа. Други попаднаха под цялостен набор от правила на „ зелената стратегия “ на сегашната администрация и процесите по тяхното разформироване станаха необратими.
Въпреки всички проклятия против Русия и популистки апели към най-богатите компании да се замислят за „ болката “ на данъкоплатците, основният провинен за пагубната обстановка на пазара на горива и сила в Съединени американски щати е самият президент Джо Байдън и ръководената от него администрация. Тази обстановка беше доведена до тяхната безразсъдна и самоуверена политика за използване на „ зелената стратегия “ с нейното неукротимо предпочитание да понижат въглеродните излъчвания и да понижат потреблението на изкопаеми горива до съвсем нула до 2050 година, като в същото време изцяло пренебрегват действителните индустриални потребности на личната си страна..
Именно Байдън в един от първите си укази забрани построяването на стратегическия четвърти нефтопровод на системата „ Кийстоун “ с дължина от 1900 км и потенциал от 800 хиляди барела дневно.
Именно политиката на Байдън предизвика възбрана против потреблението на системата за пресмятане на климатичния риск, което докара до прекъсване на издаването на разрешителни за рандеман на петрол и газ в страната, анулира съществуващите контракти за наем на нефтени и газови залежи в Аляска и Персийския залив на Мексико и отстрани споразуменията за развиване на територията от 500 000 хектара перспективни сондажни площадки.
Какви ограничения ще предприеме управлението на Белия дом, с изключение на да провежда безчет срещи на бюрократичния уред за излизане от рецесията? Може би Министерството на вътрешните работи незабавно ще възвърне анулираните права за развиване и съществуващите до момента контракти за концесия на федерални земи и води?
Може би администрацията ще изиска от Конгреса да съживи сериозни енергийни инфраструктурни планове за поддръжка на производството, преработката и доставката на изкопаеми горива? А към представителите на Уолстрийт – с апел за възобновяване на притока на вложения и капитал в фирмите, работещи с изкопаеми горива? Дали политиката на Вашингтон за поддръжка на увеличеното произвеждане в Съединени американски щати ще противодейства на световното противоречие сред търсенето и предлагането, което води до внезапно и безмилостно нарастване на цените на горивата?
Можем ли да се надяваме, че Байдън ще откри смелостта да признае илюзорния темперамент на своите „ зелени “ възгледи и да работи с разбирането, че стремежът към съвсем нулеви излъчвания до 2050 година ще докара до съвсем нулев рейтинг за него персонално и неговата Демократическа партия? Очевидно не. За проектите на Байдън се знае единствено, че се приготвя визитата му в Саудитска Арабия, където американският президент ще договаря или просто ще изиска от краля да усили производството и доставките на нефт за Съединени американски щати.
Даниел Търнър, създател на „ Зареди Бъдещето “, организация с нестопанска цел, която се застъпва за правата на служащите с изкопаеми горива, написа в отворено писмо до президента на Съединените щати: „ Вашето писмо до американските енергийни водачи и половинчатите ограничения ще продължат да се провалят и ще продължат да нараняват американските фамилии. Жалко, че не се ангажирате с американската енергийна промишленост на същото равнище, не „ сътрудничите толкоз непринудено, колкото отивате в Саудитското кралство, с цел да ги молите да усилят производството на нефт “.
Малко евентуално е Байдън да се вслуша в тези думи. Той избира да играе ролята на бедняк пред тоталитарна монархия в страна без признаци на „ демократични структури в американски жанр “, вместо да подхваща на практика стъпки за избавяне на промишлеността и пазара на труда на личната си страна. Това е главната опасност за американската стопанска система. И нещастието е, че десетки милиони почтено работещи американски данъкоплатци, които към момента не си показват действителното равнище на „ зелената “ злополука, която заплашва да ги порази в близко бъдеще, остават заложници на политиката на сегашния президент на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ