Как да се храним вкусно и полезно през зимата
През зимният интервал се усещаме напълно друго. Проблемът не е в това, че не носим леки, ефирни облекла, вместо да се навличаме, а някои хора даже завиждат на животните, които спят зимен сън. Но нещата не са толкоз елементарни.
Преди да заспят за цяла зима, животните следват избран хранителен режим. Хората са склонни постоянно да подценяват естествените закономерности и търсят лесния метод. Предпочитанията в храненето са нещата, които можем да си купим да приготвим по-лесно или някой полуфабрикат.
Не зимното време е отговорно, че кожата ни изсъхва, косата ни отслабва, натрупваме непотребни килограми и здравето ни страда. Трябва да знаем по какъв начин да се храним вярно през този сезон, с цел да се усещаме добре.
През зимата би трябвало да поддържаме имунитета си, да имаме добър топлообмен и да не се обезводняват клетките на организма ни. Имаме потребност от повече калории, само че не трябва да позволяваме струпване на ненужно тегло.
Променя се обмяната на веществата и изработването на някои хормони се забавя. Намалява мелатонинът, поради по-малкото светлина, а това въздейства на настроението ни и то се утежнява. Тогава посягаме към нещо сладичко и вкусно, с цел да се почувстваме по-добре и незабелязано покачваме тежестта си.
Правилното хранене не изисква отричане от артикули, като мазнините, тъй като те ни обезпечават калории и сила. В този интервал от годината би трябвало да одобряваме и скотски и растителни мазнини. Дневната дажба би трябвало да е не по-малко от 30 грама, като една трета от тях, да са скотски.
Липсата на белтъчини подлага хората на заплаха от доста инфекции и чести настинки. Белтъчините поддържат тонуса на мускулите ни и защищават през целия сезон.
Продуктите, които съдържат доста растителни и скотски белтъчини, са: бобови растения, соя, сирене, яйца, риба и месо. Трябва обаче да имаме мярка, тъй като остатъците се трансформират в мазнини.
Млечните артикули също съдържат доста белтъчини, а се усвояват доста елементарно от организма и защищават флората на стомаха, от което зависи нашият имунитет, по тази причина би трябвало наложително да участват в храненето ни. Дневната потребност е сред 70 и 100 грама, според от двигателната интензивност, възрастта, пола и тежестта.
Витамините са доста значими през зимата, тъй като ни защищават от заболявания. Всеки ден би трябвало да изяждаме по 5 разнообразни зеленчука и плода, като най-добре е да са сурови. Може да използваме и замразени, тъй като в тях витамините се резервират.
В сушените плодове също се резервират всички витамини и минерали. Трябва да ядем сушени сини сливи, стафиди, круши и ябълки, а в случай че ги смесим с орехи и мед, ще запълним всички потребности на организма от хранителни субстанции.
Много витамини можем да си набавим от цитрусовите плодове или киселото зеле. Достатъчно е да изядем 150 грама, с цел да си набавим дневната дажба, която ни е нужна.
