Разкриха тайната на сенчести пръсти в слънчевите изригвания
През януари 1999 година астрономите за първи път следили необичайно придвижване на веществото в слънчево изригване. За разлика от типичните изригвания, които придвижват сила надалеч от нашата звезда, това слънчево изригване също демонстрирало низходящ поток от вещество. Сякаш материалът падал назад върху звездата. Описвайки видяното като " тъмни празнини, движещи се надолу ", астрономите се чудели какво тъкмо са следили.
Сега астрофизиците Харвард-Смитсъновия център (CfA) оферират ново пояснение за едва разбраните низходящи потоци, които сега се назовават супрааркадни низходящи потоци (supra-arcade downflow, или SAD).
Астрономът Ченгкай Шен, водещ създател на проучването, разказва структурите като „ тъмни, сходни на пръсти “. Какво ги движи и в действителност ли са свързани с магнитно присъединение, както се предполагаше след откриването им?
Магнитното присъединение поражда, когато линиите на магнитно поле се унищожават, освобождавайки бързо движещо се и извънредно мощно излъчване, а по-късно се възвръщат.
" Слънцето има голям брой магнитни полета, ориентирани в разнообразни направления. В последна сметка някои магнитни полета се сближават дотам, че се пренареждат и отделят доста сила под формата на слънчево изригване - изяснява съавторът на проучването Кати Рийвс. - Това е като да разтегнеш гумена лента и да я отрежеш по средата. Тъй като е опъната, тя отскача обратно. "
Учените предположили, че тъмните низходящи потоци са симптом на такива нарушени магнитни полета, които се " връщат " към Слънцето след изригване.
Мистериозни влакна пронизват центъра на Млечния път
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени благодарение на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономичес...
Прочети повече
Но имало една спънка в това пояснение.
Повечето от низходящите потоци, следени от учените, са прекомерно мудни, с цел да се впишат в класическия модел на магнитно присъединение. Според него низходящите потоци би трябвало да са доста по-бързи. Оказало се, че сенчестите „ пръсти “ изискват друго пояснение.
За да обясни какво в действителност се случва, екипът от CfA анализирал изображения на низходящи потоци от Обсерваторията за слънчева динамичност (SDO) на НАСА. Научното съоръжение на галактическата лаборатория прави фотоси на Слънцето на всеки 12 секунди при седем разнообразни дължини на вълната, което разрешава да се мерят измененията в атмосферата на нашата звезда.
След това астрономите провели 3D симулации на слънчеви изригвания и ги сравнили с тези наблюдения. Резултатите посочили, че множеството SAD в действителност не се генерират посредством магнитно присъединение. Те се образуват в турбулентна среда и са резултат от взаимоотношението на две субстанции с друга компактност.
Рийвс споделя, че учените всъщност следят същото, което се случва, когато водата и маслото се смесят: двете течности с друга компактност са нестабилни и в последна сметка се разделят.
Призрачен сигнал от Космоса уплаши астрономи (ВИДЕО)
Австралийски радиоастрономи са разкрили тайнствен източник на радиовълни, който не наподобява на нищо, откривано преди. Той излъчва радио...
Прочети повече
„ Тези тъмни, сходни на пръсти кухини в действителност са области, където няма плазма. Плътността [на веществото] там е доста по-ниска, в сравнение с в заобикалящата плазма “, изяснява Рийвс.
Екипът възнамерява да продължи да учи SAD и други слънчеви феномени благодарение на 3D моделиране, с цел да разбере по-добре по какъв начин протича магнитното присъединение на повърхността на Слънцето.
Разбирайки процесите, които предизвикват слънчеви и плазмени изригвания на нашата звезда, откривателите могат да разработят по-точни принадлежности за прогнозиране на галактическото време и намаляване на следствията му върху Земята.
Резултатите от проучването са оповестени в влиятелното научно издание Nature Astronomy.
Още от КОСМОС:
Сега астрофизиците Харвард-Смитсъновия център (CfA) оферират ново пояснение за едва разбраните низходящи потоци, които сега се назовават супрааркадни низходящи потоци (supra-arcade downflow, или SAD).
Астрономът Ченгкай Шен, водещ създател на проучването, разказва структурите като „ тъмни, сходни на пръсти “. Какво ги движи и в действителност ли са свързани с магнитно присъединение, както се предполагаше след откриването им?
Магнитното присъединение поражда, когато линиите на магнитно поле се унищожават, освобождавайки бързо движещо се и извънредно мощно излъчване, а по-късно се възвръщат.
" Слънцето има голям брой магнитни полета, ориентирани в разнообразни направления. В последна сметка някои магнитни полета се сближават дотам, че се пренареждат и отделят доста сила под формата на слънчево изригване - изяснява съавторът на проучването Кати Рийвс. - Това е като да разтегнеш гумена лента и да я отрежеш по средата. Тъй като е опъната, тя отскача обратно. "
Учените предположили, че тъмните низходящи потоци са симптом на такива нарушени магнитни полета, които се " връщат " към Слънцето след изригване.
Мистериозни влакна пронизват центъра на Млечния път
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени благодарение на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономичес...
Прочети повече
Но имало една спънка в това пояснение.
Повечето от низходящите потоци, следени от учените, са прекомерно мудни, с цел да се впишат в класическия модел на магнитно присъединение. Според него низходящите потоци би трябвало да са доста по-бързи. Оказало се, че сенчестите „ пръсти “ изискват друго пояснение.
За да обясни какво в действителност се случва, екипът от CfA анализирал изображения на низходящи потоци от Обсерваторията за слънчева динамичност (SDO) на НАСА. Научното съоръжение на галактическата лаборатория прави фотоси на Слънцето на всеки 12 секунди при седем разнообразни дължини на вълната, което разрешава да се мерят измененията в атмосферата на нашата звезда.
След това астрономите провели 3D симулации на слънчеви изригвания и ги сравнили с тези наблюдения. Резултатите посочили, че множеството SAD в действителност не се генерират посредством магнитно присъединение. Те се образуват в турбулентна среда и са резултат от взаимоотношението на две субстанции с друга компактност.
Рийвс споделя, че учените всъщност следят същото, което се случва, когато водата и маслото се смесят: двете течности с друга компактност са нестабилни и в последна сметка се разделят.
Призрачен сигнал от Космоса уплаши астрономи (ВИДЕО)
Австралийски радиоастрономи са разкрили тайнствен източник на радиовълни, който не наподобява на нищо, откривано преди. Той излъчва радио...
Прочети повече
„ Тези тъмни, сходни на пръсти кухини в действителност са области, където няма плазма. Плътността [на веществото] там е доста по-ниска, в сравнение с в заобикалящата плазма “, изяснява Рийвс.
Екипът възнамерява да продължи да учи SAD и други слънчеви феномени благодарение на 3D моделиране, с цел да разбере по-добре по какъв начин протича магнитното присъединение на повърхността на Слънцето.
Разбирайки процесите, които предизвикват слънчеви и плазмени изригвания на нашата звезда, откривателите могат да разработят по-точни принадлежности за прогнозиране на галактическото време и намаляване на следствията му върху Земята.
Резултатите от проучването са оповестени в влиятелното научно издание Nature Astronomy.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ