Просвещението
През всичките тези милиони години на еволюция при делфините, те успяли да схванат освен тайните на океана, само че и законите на Вселената.
Както написа списание Itogi, „ Последните проучвания на биолозите доведоха до сензационното умозаключение: делфините са най-интелигентните същества на планетата ”.
Нови причини в интерес на тази догадка били предоставени от неотдавнашните проучвания на учените от университета в Пенсилвания. В продължение на много дълго време специалистите изучавали езика на делфините и получавали в действителност невероятни резултати. Както знаете, звуковите сигнали възниквали в носния канал на делфините сега, в който въздухът прекосявал през него. По този метод било допустимо да се откри, че животните употребявали шестдесет съществени сигнала и пет равнища от тяхната композиция.
Делфините съвсем не употребявали
толкоз доста „ думи “, само че размерът на дейния им „ речник “ е впечатляващ – към 14 хиляди сигнала! За съпоставяне същият брой думи е междинният за човешкият речник. В всекидневието си хората се оправят с близо 800-1000 думи.
Делфиновият сигнал, в случай че се преведе на човешки език, е нещо като писмен знак, който значи повече от една дума. Фактът, че делфините имат език, който е по-сложен от този на хората, е същинска сензация.
Природата от време на време прави удивителни загадки. И една от тези мистерии, без подозрение, си остават делфините. Въпреки обстоятелството, че те постоянно живеят пред очите на хората, ние знаем прекомерно малко за тях. Но даже и дребното, което се знае за тези животни, е стряскащо.
Делфините имат някои в действителност невероятни качества.
Толкова изумително, че американецът Джон Лили, който изучавал мозъчната физиология на делфините в университета в Пенсилвания, ги нарекъл „ паралелна цивилизация “.
На първо място учените са били много сюрпризирани от размера и структурата на мозъка на делфините. Изследователи от университета в Пенсилвания са сложили животното в магнитен резонанс и са успяли да видят, че структурата на нервната система при тях е толкоз съвършена, че от време на време изглеждала, че е по-добре развита, в сравнение с при хората.
Общият брой на нервните кафези при делфините е по-голям, в сравнение с при хората. Учените считали, че мозъкът на делфина е толкоз огромен, тъй като нервните кафези не са били толкоз компактно опаковани в него, както при хората.
Убедихме се обаче в противоположното, мозъкът в черепа на делфина се намира по същия метод като при индивида. Вярно,отвън мозъкът на делфина наподобява повече на сфера, в сравнение с мозъка на хомо сапиенса, който е леко сплеснат. Делфините обаче имат асоциативни области на кората, които са идентични с тези на хората. “Този факт индиректно демонстрира, че делфините могат да бъдат интелигентни, ” – споделят специалистите по морска биология.
Париеталният или двигателният лоб на мозъка на делфина надвишава по повърхност париеталния и фронталния лоб на хората, взети дружно. Защо природата е надарила тези същества по този метод? Какво е това – резултатът от вековната еволюция или, може би, „ наследството “ на интелигентните предшественици?
Интересното е, че тилните зрителни лобове при делфините са извънредно огромни, само че те не разчитат доста на зрението си. Тогава защо са им? Както знаете, делфините “виждат ” с ушите си в по-голяма степен, излъчвайки ултразвук. Акустичната леща на главата на делфина концентрира ултразвука, насочвайки го към другите предмети. Благодарение на това делфинът „ вижда “ с ушите си. Той „ усеща “ подводния обект, определяйки формата му.
„ Жителите на дълбокото море имат два органа на слуха: единият е естествен, а другият е ултразвуков “, споделя откривателят Марио Ети. – Външният проход е запечатан, което усилва способността за слух във водата. Рецепторите на другия орган са ситуирани в профил на долната челюст, като те възприемат и най-малките звукови трептения.
Делфинът чува с долната си челюст
доста по-добре, в сравнение с ние с ушите си. Слухът на делфините и косатките е 400-1000 пъти по-остър от този на хората. Поради многото кухини във дупката (носната клапа) пораждат акустични трептения, които се популяризират на големи дистанции във водата. Например сините китове и кашалотите могат да чуят звуците, издадени от братовчедите им на хиляди километри!
Както към този момент споменахме, делфините владеят майсторски своя речев уред. Издухвайки една и съща порция въздух, те пораждат подобен диапазон от звуци, че техните вариации и количество надалеч надвишават звуците, издадени от хората. В същото време всеки делфин има самостоятелен глас, свое движение и тембър на речта, метод на изложение и „ почерк “ на мисленето.
Любопитно е, че органите
на слуха и речта, работещи по едно и също време, основават изумително благосъстояние на звуковата палитра. Възможностите на мозъка на бозайниците са толкоз високи, че той е в положение да проучва настрана спектрите, идващи с периодичност 3000 импулса в секунда! В този случай интервалът от време сред импулсите е единствено към 0,3 милисекунди! Следователно за делфините човешката тирада е доста муден развой. Затова тяхната тирада съпоставена с нашата излиза, че те приказват с висока скорост. Освен това те знаят, по какъв начин да изолират в речта на своите събратя такива детайлности, които хората даже не подозират, защото нашите уши не могат да ги заловен.
Но това не е всичко. Учените са провели поредност от опити, доказващи, че делфините могат да обменят извънредно комплицирани послания. Ето единствено един образец. Делфин получил избрана задача, която трябвало да извърши брат му, който бил в идната волиера. През стената на заграждението единият делфин „ споделил “ на другия какво да прави. Например вземете червен триъгълник и го дайте на индивида. И двата делфина получили дребна рибка като премия.
Тук обаче било ясно, че делфините не работели против заплащане, а те са били увлечени от самия развой на креативен опити. Единственият вероятен извод от това било, че делфините чудесно разбирали всичко, което се случвало, и се ориентирали в света като хората.
Биолозите, които провели тези опити, били сюрпризирани да виждат, че постоянно самите субекти започвали да управляват хода на опита и неговите уредници – хората… Енергията на креативното търсене се прехвърляло върху делфините и те предложили на експериментаторите да усложнят и модифицират задачата, до момента в който учените ненадейно забелязали, че се трансформират в пробен модел за делфините, които се пробвали да сменят функциите си с тях.
Една от теориите за произхода на делфините споделя, че те и други китоподобни са еволюирали от антични животни, които са напуснали сушата до морето. 20-метровият базилозавър и изкопаемият дорудон са посочени като вероятни предшественици. Нито единият, нито другият имал такива мозъци, колкото делфините през днешния ден.
Защо делфините се нуждаели от такава мощна просветеност? Те не строят къщи, не основават връзки, нямат телевизия и интернет. Възможно ли е обаче да нямат потребност от това. Достатъчно им е колосалните благоприятни условия, които имат. Може би делфините към този момент живеят във виртуалния свят на своето схващане и те просто не се нуждаят от външни признаци на комфорт и всичко това, което ние назоваваме благословиите на цивилизацията. И те гледат на нас, хората, от висотата на своя разсъдък като на изостанали същества, неспособни нито да ги схванат, нито да им бъдат от изгода, а също така в доста случаи те работят безчовечен по отношение на други същества. Тяхната общественост е същинска паралелна цивилизация.
И по тази причина може да се случи, че човечеството на вятъра търси братя по разум в дълбините на Вселената, до момента в който те са доста по близо до нас. Просто би трябвало да ги разучим по от близко и може би тогава индивидът ще открие цялото благосъстояние на паралелните светове. Но за човек ще бъде мъчно да се помири с обстоятелството, че не е належащо да се търсят сантиментални паралелни цивилизации и всички предходни търсения са празни старания. Въпреки че понякога астрономите записват сигнали, наподобяващи тези на делфините, свистеещи в необятните безкрайни галактики.
