Защо Сталин не вярвал на самоубийството на Хитлер
През утрото на 1 май 1945 година от щаба на 1-ви Беларуски фронт излязла извънредно значима депеша в четири страници машинописен текст.
Командващият фронта маршал Жуков уведомил Йосиф Сталин за телеграма от Имперската канцелария, за подписи на Борман и Гьобелс, предадени на руското командване посредством военачалник Кребс. От депешата и по думите на военачалник Кребс станало известно за самоубийството на Адолф Хитлер.
Както се изяснило, телеграмата била условност, след идването на Кребс в щаба на фронта Жуков незабавно се свързал със Сталин. След известната имитация на руския водач: „ Наиграл се, подлеца. Жалко, че не успяхме да го заловим жив! “ маршал Жуков в действителност превел въпросите му към немския военачалник. Сталин се отнасял към гибелта на немския зложелател доста скептично. На 2 май ТАСС публично декларирал подозренията на Съюз на съветските социалистически републики по този случай.
Първите учредения за подозрения на Сталин
Недоверието на „ ВърховнияЮ била изцяло оправдана от това, че мястото на произшествието и самият мъртвец на фюрера се намирали в правителсвения квартал, който руската войска към момента не била овладяла.
Никой от тези, на които Сталин се доверявал, не видял с очите си мъртвия Хитлер, а свидетелствата на немците имали индиректен темперамент. В спомените на Жъков и Чуйков този случай е показан като опит на командването на Вермахта да стимулира договаряния за помирение с новата власт на Райха в лицето на Гьобелс и Борман.
Предложението на немците било отклонено с директна възбрана за договаряния от самия Сталин. Всяко другарство с врага се допускало единствено при оповестяване на подготвеност за цялостна и безусловна капитулация.
Съмненията в искреността на хитлеристите се подклаждали и от думите на военачалник Кребс за желанията на новата немска власт да скрие гибелта на Хитлер. Това се обяснявало с изострянето на политическите интриги, включващи опозорените Химлер и Гьоринг на фона на окончателния провал на Райха.
Наследниците на Хитлер отклонили предлагането за капитулация и траяли разгрома си. Обикновените бойци и офицери не издържали на натиска и почнали всеобщо да се предават в плен. Осъзнавайки безсилието си, нацисткото управление почнала със самобуийствата, опитвала да се скрие в незнайни направления, предложило услугите си на съдружниците и търсело други способи да избегне отговорността.
Когато на 2 май 1945 година управляващите на Райха публично оповестили самоубийството на Хитлер, Западът се зарадвал, а Съюз на съветските социалистически републики бил въздържан в страстите. ТАСС като формален рупор на руската страна, не без въздействието на Сталин, показал тази вест с известно подозрение.
Акцентът не бил върху обстоятелството за гибелта на фюрера, а върху неналичието на доказателства. Обърнало се внимание на обстоятелството, че трупът на Хитлер към момента не е открит, а раздухването можело да помогне на най-големия изверг на нашето време да се покрие.
На 5 май 1945 година са открити хипотетичните тела на Хитлер и брачната половинка му Ева Браун. Експертите почнали да изследват останките за потвърждаване на личностите. Заключенията на комисията обаче в никакъв случай не били изцяло признати от Сталин.
В многочислени диалози с неговия антураж и хора от американските и британските ръководещи кръгове, Сталин предполагал, че Хитлер е доста евентуално да бъде жив. Той не вярвал, че самоубийството на фюрера е несъмнено.
На Запад мнозина също се съмнявали в формалната версия за самоубийството на Хитлер. Някои английски откриватели въз основа на оповестени разкрити документи от архивите на ФБР потвърждават, че Хитлер евентуално е могъл да надживее Сталин прикрит някъде. В научната историческа общественост на това се гледа с огромна доза песимизъм. Няма директни обстоятелства, косвените са доста случайни, само че подозренията остават.
