Просвещението
През цялото време на съществуването си хората непрекъснато са се чудили дали има някаква причинност в структурата на Вселената? По- късно космолозите се присъединили и перифразирали този въпрос по следния метод:
Мащабната конструкция на Вселената фрактал ли е? Тоест, наподобява ли еднообразно, без значение какъв брой огромен е мащабът?
След като приключили всеобщото проучване на галактиките, учените най- най-после разкрили отговор на тези въпроси.
В началото на 20-ти век, с откриването на от ден на ден и повече галактики, астрономите стартират да осъзнават, че Вселената е съвсем невъобразимо голяма. Съвсем естествено породи въпросът – има ли някаква причинност в местоположението на тези галактики или всичко е въпрос на случайност?
В началото
съвсем всички били склонни да считат, че това е случай. Астрономите са видели великански купове галактики, всяка от които съдържала хиляди от тях. Имало и доста по- дребни групи галактики, както и самотни галактики. Всички тези наблюдения основали усещането, че няма модел в космоса.
Това, апропо, подхожда на учените, защото болшинството се стремяло към така наречен космологичен принцип, съгласно който Вселената е главно хомогенна и изотропна конструкция или групи от случайно разпръснати галактики и купове, които се вписват в този принцип.
Човешката технология обаче се развива и проучванията стават все по- комплицирани. До края на 70 -те години астрономите са разпознали първите модели в подреждането на галактиките. В допълнение към купчините имало и дълги тънки „ влакна “ на галактики, необятни „ стени “, а по-късно се появяват кухините. Астрономите почнали да приказват за “космическа мрежа “, която апропо бързо се отразила и в научната фантастика.
Факт е, че този модел нарушава космологичния принцип, тъй като значи, че някои огромни райони на Вселената не са като другите огромни райони на Вселената. На помощ тук идва математиката.
Казано по- просто, фракталите са модели, които се повтарят, без значение какъв брой надалеч се движите във вътрешността или на открито. Ако увеличите снежинката, ще видите, да кажем, дребни снежинки. Докато увеличавате клоните на дървото, ще видите дребни клони. Фракталите са на всички места към нас в природата и математиката на фракталите ни разрешава да разберем голямото многообразие от себеподобни структури във Вселената.
Така поражда въпросът – Ако фракталите са на всички места, за какво Вселената да не е фрактал?
Възможно ли е това, което видяхме като модел в подреждането на галактиките, да са началните стъпки на допустимо най -големия фрактал? Може би, в случай че проектираме задоволително комплицирани проучвания, ще открием гнездови структури – галактически мрежи, запълващи цялата Вселена до безспир.
Учените работят върху това от няколко десетилетия. Колкото повече научаваме за галактическата мрежа, толкоз повече научаваме да вземем за пример за Големия гърмеж и намираме разнообразни способи да обяснят съществуването на огромните структури във Вселената.
Ще узнаем ли в миналото дали Вселената е фрактал?
Това ще се случи, когато картографираме местоположенията на милионите галактики, рисувайки портрет на галактическата мрежа в мащаб, невъобразим до момента. Това ще изисква планове като Sloan Digital Sky Survey, което към този момент разгласява най- огромната карта на Вселената до момента, само че доста по -голяма.
Ако концепцията за фракталната галактика е вярна, то тогава би трябвало да забележим нашата местна галактическа мрежа, вградена в доста по -голяма галактическа мрежа. Ако всичко не е по този начин, тогава галактическата мрежа не съществува и инцидентно задоволително огромни части от Вселената ще бъдат сходни между тях в множеството параметри. Това, апропо, е не по-малко забавно от фракталната галактика, тъй като резултатът е еднородност, само че в умопомрачителни мащаби.
И по този начин, какъв е крайният резултат?
Все още е мъчно да се каже дали Вселената е фрактал, само че ние ги виждаме, както в природата, на всички места, където не погледнем. Например, ореолите от тъмна материя, заобикалящи галактиките и техните клъстери, образуват вложени структури и подструктури, т.е. съдържат подхалогени, които имат свои лични подхалогени.
В същото време празнотите на нашата Вселена не са изцяло празни – те съдържат галактики джуджета, които се намират в тънка, слаба версия на галактическата мрежа. При компютърните симулации кухините в тази конструкция също съдържат свои лични галактически мрежи.
В резултат на това към момента не е допустимо да се следи закономерността на Вселената в оптимално вероятен мащаб, само че нейната конструкция не може да се назова инцидентна.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
