Учени разкриха дълго пазена тайна за Ленин и истината за смъртта му
През цялата 1923 година медиите в Русия се регистрират с вести за здравословното положение на Ленин, създавайки нов мит за вожда, който самоуверено се бори с недъзите си – чете вестници, интересува се от политиката и върви на лов. Известно е, че Ленин претърпява няколко инсулта – първият трансформира 52-годишния Илич в неработоспособен, а третият го убива.
В Русия се появи на бял свят нова информация, съгласно която в последните месеци от живота си Ленин съвсем не приказвал, не е можел да чете, а „ ловът” му бил по-скоро рзходка в гората на инвалидна количка.
Веднага след гибелта на Ленин учените правят аутопсия, с цел да дефинират повода за гибелта. След грижлив оглед на мозъка е открито – водачът е получил мощен кръвоизлив вследствие на последния инсулт. В дните на печал на трудещите се е оповестено: скъпият водач е починал, тъй като не е щадил силите си и не е знаел какво е това отмора от работа.
Пресата по всевъзможен метод подчертавала жертвоготовността на Ленин. Това също бил мит – в реалност Ленин в действителност работел доста, само че и бил задоволително деликатен към себе си и здравето си. Не пушил и не злоупотребявал в алкохол.
Веднага след гибелта на Ленин се появява и версията, че той е бил токсичен по заповед на Сталин, още повече, не били направени разбори, които биха могли да потвърдят съществуването на отрова в кръвта. Другите догатки са били свързани със сифилиса, от който Ленин страдал приживе. По това време медикаментите за това заболяване били примитивни и рискови, а венерическите заболявания от време на време фактически биха могли да провокират инсулт. Но признаците на Вожда, а и резултатите от аутопсията опровергават изцяло тази доктрина.
В първия обществен бюлетин, обнродван незабавно след аутопсията, се съдържа единствено малко ревю за аргументите за гибелта. Но мелки по-късно се появяват „ формалните резултати от аутопсията” с многочислени детайлности. Освен детайлно изложение на мозъка са прибавени и резултатите от проучването на кожата до най-малките детайлности, разказва се сърцето, неговият прецизен размер, положението на стомаха, бъбреците и останалите органи. Британският публицист, началник на московското поделение на Нью-Йорк Таймс Уолтър Дюранти се удивява, че по това време сходно детайлно изложение на тялото не тормози народа на Русия, напроти – умрелият Ленин бил обект на подобен интерес, че „ публиката желала да научи за него всичко”.
Все отново има сведения, че безпартийната московска интелигенция била потресена от сходен обстоен доклад след аутопсията и видяла в него присъщия за болшевиците материален метод към човешката природа.
Някои виждат в подробния отчет и друга причина – лекарите, които не съумели да спасят популярния си пациент решили да се застраховат против обвинявания.
Превод БЛИЦ
В Русия се появи на бял свят нова информация, съгласно която в последните месеци от живота си Ленин съвсем не приказвал, не е можел да чете, а „ ловът” му бил по-скоро рзходка в гората на инвалидна количка.
Веднага след гибелта на Ленин учените правят аутопсия, с цел да дефинират повода за гибелта. След грижлив оглед на мозъка е открито – водачът е получил мощен кръвоизлив вследствие на последния инсулт. В дните на печал на трудещите се е оповестено: скъпият водач е починал, тъй като не е щадил силите си и не е знаел какво е това отмора от работа.
Пресата по всевъзможен метод подчертавала жертвоготовността на Ленин. Това също бил мит – в реалност Ленин в действителност работел доста, само че и бил задоволително деликатен към себе си и здравето си. Не пушил и не злоупотребявал в алкохол.
Веднага след гибелта на Ленин се появява и версията, че той е бил токсичен по заповед на Сталин, още повече, не били направени разбори, които биха могли да потвърдят съществуването на отрова в кръвта. Другите догатки са били свързани със сифилиса, от който Ленин страдал приживе. По това време медикаментите за това заболяване били примитивни и рискови, а венерическите заболявания от време на време фактически биха могли да провокират инсулт. Но признаците на Вожда, а и резултатите от аутопсията опровергават изцяло тази доктрина.
В първия обществен бюлетин, обнродван незабавно след аутопсията, се съдържа единствено малко ревю за аргументите за гибелта. Но мелки по-късно се появяват „ формалните резултати от аутопсията” с многочислени детайлности. Освен детайлно изложение на мозъка са прибавени и резултатите от проучването на кожата до най-малките детайлности, разказва се сърцето, неговият прецизен размер, положението на стомаха, бъбреците и останалите органи. Британският публицист, началник на московското поделение на Нью-Йорк Таймс Уолтър Дюранти се удивява, че по това време сходно детайлно изложение на тялото не тормози народа на Русия, напроти – умрелият Ленин бил обект на подобен интерес, че „ публиката желала да научи за него всичко”.
Все отново има сведения, че безпартийната московска интелигенция била потресена от сходен обстоен доклад след аутопсията и видяла в него присъщия за болшевиците материален метод към човешката природа.
Някои виждат в подробния отчет и друга причина – лекарите, които не съумели да спасят популярния си пациент решили да се застраховат против обвинявания.
Превод БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ