Най-ужасните средновековни екзекуции!
През Средновековието изтезанията и изтезания се употребявали за наставление, както и за самопризнания, най-често в това, че дадена жена е магьосница. Независимо от това дали изтезаваният човек си признавал или не, той съвсем постоянно бивал умъртвяван по нечовечен метод.
За да бъдат мъченията и изтезанията дълги и мъчителни, се изобретявали разнообразни способи и принадлежности. В Германия доста известно било мъчението, известно като Бдението. При него не се чупели кости и не се режели крака, само че то било извънредно. Жертвата не можела да спи, тъй като главната цел била да се поддържа тя в будно положение.
Изтезанието се правело по разнообразни способи. За да не се позволява заспиването на жертвата, главата ѝ се подпирала с желязна пръчка с шипове, които се забивали в гърдите и в брадичката. Така индивидът изпитвал ужасни болки, а щом от бодърствуване и безсилие главата му клюмвала, шиповете влизали още по-навътре. Често тази инквизиция водела до гибел.
Ужасяващото приспособление, наречено щъркел, представлявало система от телени въжета, които се връзвали към врата, краката и ръцете на жертвата. Тя била принудена да седи с компактно прибрани до тялото и сгънати в коленете крайници.
След няколко минути това състояние на тялото довеждало до ужасни конвулсии в корема, гърдите, шията и крайниците. След към час в тази поза жертвата изпадала в положение на безотговорност от болката. Ако въпреки всичко инквизиторите пускали жертвата на независимост след изтезанието, тя умирала от гангрена и инфекции, които възниквали поради това, че желязото се врязвало в тялото.
През Средновековието доста хора са били екзекутирани, като били заравяни живи. Над земята оставала единствено главата им, а до нея стоял човек, който пазел никой да не изкопае жертвата и да не ѝ даде вода или храна. Обикновено жертвите на това чудовищно изтезание умирали след към два дни в страшни страдания.
Сваряването на хора също било измежду ужасяващите изтезания на Средновековието. Съществували три разновидността на варенето на хора, които нормално били упреквани в закононарушение като отравяне или подправяне на пари.
При първия вид, в който наказаният се хвърлял в котел с вряща вода, жертвата умирала незабавно. Съществувал и различен вид - в който жертвата се заливала първо с гореща вода, а по-късно със студена, до момента в който почине.
Най-страшен бил разновидността, в който жертвата висяла над казан с вряща вода и последователно се спускала все по-надолу. По този метод изтезанието можела да трае часове.
