Ужаси и скорост в древността
През седемнадесети век съществували банди от разбойници, които се наричали компрачикоси. Тези бандити купували деца и ги превръщали в уроди.
Аристократите през Средновековието считали, че в случай че имат човек с деформации в дома си, това ще им донесе шанс и ще забавлява гостите им.
Затова компрачикосите стягали децата в големи шини, които пречели на растежа им, заливали лицата им с киселини, чупели костите им, с цел да деформират крайниците им.
Те разрязвали устите им, размествали ставите им, което послужило на Виктор Юго да напише великото си произведение „ Човекът, който се смее ”.
В творбата му е разказан човек, чието лице е застинало в непрекъсната усмивка. Когато бил дете, този човек станал жертва на компрачикосите, които разрязали устата му.
Кралят на Англия Джеймс Втори особено наемал компрачикоси, които да отвлекат децата от родовете, които е желал да унищожи до дъно. Така бъдещите лордове се превръщали в уроди, които забавлявали гостите в богатите домове.
В древността скоростта се ценяла високо, защото известията трябвало да стигат бързо до този, за който били предопределени.
И до момента в който през Средновековието това ставало благодарение на писма, излъчени от прислужници или посредством пощенски коне, в Персия още преди новата епоха имало експресна работа за доставка на писма и артикули.
Конниците от тази работа били със специфични превръзки на главите и доставяли поща из Близкия Изток. Според описанията на антични текстове, няма смъртен, който да язди кон бързо като персийските куриери.
Идеята на експресната доставка се изразявала в това, че около пътя, по който трябвало да мине куриерът, имало хора с коне – те били на брой толкоз, колкото дни траела ездата.
Първият пощальон давал пратката на втория, третият я поемал от него и по този начин пратката дошла извънредно бързо, тъй като се предавала като щафета от пощальон на пощальон.
