Просвещението
През пролетта на 1947 година в региона на Мъртво море, в планината Ras Feshkha, е направена необикновена находка – там били открити Кумранските свитъци. Две бедуински момчета, които тръгнали да търсят коза, (която се отклонила от стадото), забелязали тясна пролука в скалата и влезнали вътре.
Пукнатината водела в дребна пещера или по-скоро лъкатушен кулоар, чиито размери били почти 8 m дължина, 2 m широчина и 2,5–3 m височина.
Това, което арабите видяли в пещерата, било изцяло ненадейно – там, измежду разпръснатите части парчета, стояли осем компактно затворени глинени делви. Всичките те били празни, като се изключи една, която съдържала три кожени свитъка, увити в остарял ленен плат. Вътрешността на свитъците била покрита с няколко букви.
И двамата бедуини били необразовани, само че незабавно разбрали, че гледат остарели неща, които могат да бъдат продадени с голяма облага. Те взели със себе си кожените свитъци и няколкото кани, с цел да ги покажат на търговците на антики във Витлеем.
Така стартира дългото пътешестване на Кумранските свитъци,
които две години по-късно били предопределени да се трансфорат в същинска международна сензация. Някои от тях попаднали при главата на якобитските християни Мар Атанасиос Джошуа Самуил, архиепископ на Йерусалим. Осъзнавайки, че пред него има фрагменти от текстовете от Стария завет, написани на иврит, той се опитал да дефинира възрастта на тези ръкописи.
По негово искане специалистите от Американската школа по ориенталски проучвания в Йерусалим Дж. Тревър и У. Браунли изследвали свитъците. Фотокопията на ръкописите били изпратени на един от водещите специалисти в региона на палестинските проучвания, професор Уилям Ф. Олбрайт. Олбрайт не изразил никакво подозрение по отношение на достоверността на ръкописите и открил, че текстовете са написани към 100 години преди нашата епоха.
Подобно нещо до момента в международната просвета никой не познавал. Най-старият еврейски ръкопис на Стария завет, прочут по това време, по този начин нареченият Codex Cairo, датира от 9-ти век сл. Хр. д. Така че откриването на текстове от Стария завет, които са с хиляда години по-стари, се трансформирали в същинска научна сензация от огромно значение.
Учените от Американската школа по ориенталски проучвания в Йерусалим били подхванали ново търсене на старите ръкописи. По-специално, те успяли да намерят тези свитъци, които бедуините продавали на разнообразни търговци на антики.
На мястото на откриването на ръкописите
била изпратена специфична археологическа експедиция, която включвала експерти от Йорданския отдел за антики, Френската библейска археологическа школа в Палестина и Палестинския археологически музей.
След деликатно проучване на пещерата учените събрали фрагменти от глинените съдове и към 500 фрагмента от кожените свитъци с антични надписи. Според археолозите в миналото в тази пещера е имала към 50 съда и към 150 свитъка. Някои от тях евентуално са били ограбени от разбойници в древността.
В непосредственост до първата пещера през идващите няколко години били открити още 11 пещери, от които били извлечени към 15 хиляди фрагмента от старозаветни текстове и няколкостотин всемирски ръкописа.
Разбира се, всички се интересували от въпроса – какви хора са оставили тези мистериозни свитъци в пещерите? Кой би могъл да си намерения да живее в тази мъртва пустиня, измежду голи скали, лишени от всякаква растителност?
Имало ли е селища тук в древността?
В началото на 50-те години на предишния век археологическа експедиция, ръководена от Р дьо Во, шеф на Библейското учебно заведение на Доминиканския медал в Йерусалим, и Д. Л. Хардинг, шеф на йорданския отдел за антики, почнали да изследват хълма Хирбет Кумран, ситуиран покрай мистериозните пещери.
В края на 1951 година археолози провели систематични разкопки там, които траяли шест сезона. С всички грижи там били разкопани останките от цялостен комплекс от пространства, датирани от 125 година прочие н. е. – 75 година сл. н.е.
От 153 монети, открити по време на разкопки, 72 са били от времето, предхождащо ръководството на цар Ирод Велики (35-4 година прочие н. е.). Това разпространяване на монети показвало, че селището на хълма Хирбет Кумран е било изоставено при започване на ръководството на Ирод Велики и заселено още веднъж след неговото ръководство.
От писмени източници е известно, че през 7-ата година от царуването на Ирод в Палестина е станало мощно земетресение. Най-вероятно това е повода за прекратяването на живота в селището.
Сред руините на Хирбет Кумран археолозите разкрили огромна цепнатина в земята, разпростряла се на 15 м и повреждаща част от постройките – това евентуално е следата от тази дългогодишна злополука. В същото време земята се е слегнала съвсем половин метър и през днешния ден следите от това сриване са ясно забележими.
Вероятно през това смутно време жителите на Кумран
са скрили свещените текстове в пещерата, като деликатно са ги увили в долни дрехи и са ги сложили в глинени съдове. Вероятно са очаквали някой ден да се върнат за тях, само че никой от тях не е съумял, тъй като са били убити, пленени или разпръснати от римляните.
Но кой тъкмо е живял в това насаме населено място? Учените са разграничени по този въпрос. Някои откриватели застанали на страната на хипотезата, че Кумран е местообитанието на есеите, за които Плиний Стари един път написа:
Така от хиляди епохи съществува този безконечен народ, в който никой не се ражда, колкото и необикновено да е това. Така, с помощта на тях, покаянието, което е техният живот дава плодове.
От известието на Плиний не може да се разбере кои са есеите. Затова се разпростира остра полемика към хипотезата за есенския генезис на Кумраните и кумранските свитъци. Според някои учени есеите са членове на избрана религиозна фракция, която е водила монашески метод на живот.
Други откриватели допускат, че това е просто някаква специфична общественост от евреи. Третата група откриватели като цяло отхвърля съществуването на есеите.
На първо място, самите свитъци
биха могли да хвърлят светлина върху мистерията на Кумранските свитъци. За да проучат събрания материал (а количеството му се оказа огромно), била основана специфична изследователска група, която включвала експерти от разнообразни страни.
Състоянието на документите, които попаднали в ръцете им, било ужасяващо. Очевидно в древността е имало традиция да не се унищожават остарели, протрити ръкописи на свещени текстове, а да се крият в уединени места. През последните две хиляди години времето към момента усърдно е „ работило “ върху тях.
И в този момент, износени, отчасти скъсани, полуразложени, изядени от инсекти и гризачи, кожени свитъци лежали пред учените. Преди четене те трябвало да бъдат укрепени и възобновени. Човек може да си показа, каква голяма работа е била нужна, с цел да се изправи всеки откъс, като преди този момент се намокри с водна пара, по-късно се снима с инфрачервени лъчи, по-късно се класифицира съгласно естеството на буквата и качеството на кожата и най-после се опита да се свърже с други фрагменти, с цел да се получи, в случай че е допустимо, обвързван текст…
Междувременно, когато учените почнали да разплитат кумранските свитъци,
двама „ самостоятелни “ откриватели, французин и англичанин, към този момент бързали да разгласяват личното си „ сензационно изобретение “, че те оповестили резултатите от проучването на свитъците като споделили, че това
Сякаш от кумранските текстове следва,
че есеите са знаели, че избран „ преподавател на правдата “ е бил разпнат на кръста, тялото му по-късно е било свалено и заровено, а апостолите са чакали възкресението и завръщането на земята на своя „ преподавател ”, т.е. облик, и по-точно прототипът на Исус Христос сякаш към този момент е съществувал измежду есеите.
„ Ръкописните свитъци от Мъртво море са най-голямото предизвикателство за християнското обучение след появяването на дарвинизма! “ — помпозно настояват създателите на хипотезата. Това голословно изказване, незабавно било подхванато и тиражирано от международната преса.
Няма подозрение, че еврейските секти са съществували още преди появяването на християнството. Но бранителите на „ най-голямото предизвикателство към християнската теория “ могат да си починат в този случай. Текстовете от Кумран не съдържат безусловно нищо, което би могло да сложи под въпрос главните правила на християнството.
Есенската общественост, както се вижда от документите,
открити в Кумран, е била надълбоко отдадена на обичайния юдаизъм. Наистина в есенизма има някои паралели с християнството, само че те се изясняват с общите корени на двете учения, които произлизат от Стария завет.
Откритията в Кумран, несъмнено, не са забавни поради нелепостите, които “антирелигиозните ” пропагандисти ги струпали. Кумранските ръкописи са скъпи на първо място, тъй като са обогатили с скъпа информация освен общата история и историята на религията, само че и лингвистиката (наред с главните еврейски диалекти в тях са показани още седем езика), палеографията – науката за антични ръкописи, история на литературата, история на правото (някои текстове от Кумран са контракти за продажба).
Това събитие осигурило на Кумранските свитъци
международна популярност, надалеч оттатък границите на чисто научния интерес. Днес е известно, че по-голямата част от находките в Кумран са най-вече древен текстове и апокрифи, т.е. анонимни творби с религиозно наличие, които не се смятат за божествено въодушевени и затова не са включени в Библията. Създадени през III-I век. пр.н.е, те са най-ценните документи на нашата ера.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
