През пролетта на 1607 г. група от 104 английски мъже

През пролетта на 1607 година група от 104 британски мъже и момчета слиза на брега на огромна река в днешния щат Вирджиния и построява цитадела в ловна земя благосъстоятелност на племето Поухатан. Там те основават малко населено място – първата непрекъсната британска колония в Северна Америка – и го назовават Джеймстаун на името на британския крал Джеймс I.

През идващите няколко десетилетия Джеймстаун съвсем се срутва неведнъж, защото колонистите се поддават на заболявания и апетит. Историята на селището е изпълнена изобщо с доста трагични събития и исторически персони.

Ето някои от тях:

Изображение от 1854 година на руините на Джеймстаун с кулата на остарялата черква, издигната през 17 век

През април 1606 година крал Джеймс I наема „ Вирджиния “, акционерно сдружение в Лондон, за колонизиране на източното крайбрежие на Северна Америка сред 34° и 41° северна широчина (приблизително сред Уилмингтън, Северна Каролина, и Лонг Айлънд, Ню Йорк). Компанията е формирана от търговци и бизнесмени и е кръстена на предшественичката на Джеймс, кралица Елизабет I, „ девствената кралица “.

През декември 1606 година Вирджинската компания изпраща към 100 свои членове на три кораба – „ Сюзън Констант “, „ Годспийд “ и „ Дискавъри “, с цел да основат новата колония Вирджиния със столица Джеймстаун. Инвеститорите на компанията чакат да си възвърнат средствата посредством откриването на злато и сребро и/или речен път до Тихия океан, който биха могли да употребяват за определяне на търговия с Азия. Това обаче не се случва.

Джон Смит, изтъкнат британски боец и авантюрист с значима роля в основаването на колонията, идва във Вирджиния на борда на кораба „ Сюзън Констант “ в окови. Ръководителят на експедицията Кристофър Нюпорт го упреква в протест по време на четиримесечното пътешестване през Атлантическия океан и го държи под палубата до края на пътуването.

Когато стигат до брега, водачите на групата отварят кутията със заповедите на ръководителите на „ Вирджиния “ и научават, че Смит е измежду назначените в управителния съвет на колонията. Поне в един отчет се споделя, че той е избавен от обесване единствено с помощта на напъните на министъра на колонията, преподобния Робърт Хънт. В последна сметка Смит заема поста си в съвета.

Отначало колонистите били възхитени от изобилието на храна и хубостта на пейзажа във Вирджиния – реката гъмжала от миди и стриди, а горите били цялостни с дивеч. Но те не били изключително умели в лова и скоро храната им се изчерпала. Започнали да пият нечиста вода и естествено се заразили с заболявания като дизентерия и евентуално чума; крепостта им на всичкото от горната страна изгоряла и се наложило да изтърпят извънредно студена зима без благонадежден (и достатъчно) заслон. През януари 1608 година единствено 38 от първичните 104 колонисти били към момента живи.

.

През септември 1608 година Смит е определен за президент на колонията и има заслуга за фрапантното понижаване на броя на смъртните случаи. Той управлява напъните за възобновяване на крепостта, засаждане на посеви и изкопаване на бунар. Но също по този начин нервира водачите на Поухатан.

По време на комерсиална задача за набиране на храна за колонистите той се среща с 11-годишната Покахонтас, член на племето памунки и щерка на Поухатан, водач на повече от 30 алгонкиански племена от племето Поухатан на територията, наречена Ценакомоко. Покахонтас е нейният прякор (превежда се като „ игриво “ или „ палаво дете “); личното ѝ име е Амонуте, а фамилията ѝ я назовава Матоака.

Според легендата, зародила въз основата на един от разказите на Смит (има няколко), той е бил похитен от брата на Покахонтас на път да изиска храна от водачите на вожда и е отведен при Поухатан, който взема решение да го екзекутира. Предполага се, че Покахонтас го избавя тъкмо преди брадвата да падне.

Историците към момента разискват събитията на тази история. Една от теориите допуска, че Смит в действителност е взел участие в обред по въвеждането му в племето Поухатан, само че не е схванал какво се случва и е предположил, че желаят да го убият. Така или другояче, той се завръща в Джеймстаун няколко месеца по-късно, а Покахонтас става самобитен посланик сред колонистите и вожда, въпреки че връзките остават обтегнати.

Нова група колонисти идва през август 1609 година, само че без предстоящите хранителни запаси, нужни за оцеляване през зимата, тъй като корабите, които транспортират хранителни запаси за цялата колония, засядат на Бермудските острови. Така в Джеймстаун имало още повече хора, които трябвало да се хранят, само че още по-малко за ястие.

През есента враждебните дейности с вожда на Поухатан, свързани с храната и други проблеми, се изострят и прерастват в Първата англо-поухатанска война (както я назовават англичаните). Поухатан подрежда блокада на форт Джеймс, като не разрешава на колонистите да излизат на лов, да ловят риба или да крадат храната на индианците. Англичаните изчерпват провизиите и прясната вода… и прибягват до кръвопролитие на конете за месо, след което ядат кучета, котки, плъхове и змии. Археологически и писмени свидетелства от това време също сочат и за канибализъм. Колонистът Джордж Пърси написа, че някои ядат другарите си, а други „ облизват кръвта от раните на другарите си “.

Жестоката зима на 1609-1610 година става известна като „ времето на глада “. Повече от половината колония умира до пролетта, когато силите на Поухатан подвигат обсадата, с цел да вървят да засаждат реколтата. През май 1610 година екипажът на „ Сий Венчър “ – продоволствен транспортен съд, който предходната година е претърпял корабокрушение на Бермудските острови – идва с група дърводелци, корабомоделисти, фермери и други квалифицирани служащи. След това идва и различен транспортен съд с хранителни запаси за цяла година, което избавя залязващата колония.

Колонистът Джон Ролф – който по-късно се дами за Покахонтас – придвижва в Джеймстаун южноамерикански тютюневи семена, въпреки да не е известно от кое място ги е взел. Крал Джеймс ненавиждал тютюна; Испания, която направлявала Централна и Южна Америка, заплашвала да накаже със гибел всеки, който продаде тютюневите си семена на неиспанци. Южноамериканският тютюн се считал за по-сладък и мечтан от горчивия, който нормално се пушел в Северна Америка.

Историците допускат, че Ролф, пасажер на кораба „ Сий Венчър “, може да се е сдобил със семената, до момента в който е претърпял корабокрушение на Бермудските острови. Други допускат, че Ролф може да ги е взел от Тринидад или друго място на Карибите.

Той всеки случай открива комерсиално дружество, което избавя Вирджиния финансово. През 1617 година износът на тютюн за Англия възлиза на 20 000 лири, а през идната година се усилва повече от два пъти. До 1630 година към този момент надвишава 1,5 милиона.

Камарата на буржоазията е първото британско представително държавно управление в Северна Америка. Тя израства от Общото заседание, основано през 1619 година, което включва губернатор, съвет от законодатели, назначени от компанията, и по двама представители (буржоа) от всяка от 11-те общини на Вирджиния. Само буржоата се избират.

През 1643 година губернаторът основава двукамарен законодателен орган, като трансформира Камарата на буржоата в независим законодателен орган. През XVIII в. Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Патрик Хенри са определени буржоа.

На 20 август 1619 година в Пойнт Комфорт, Вирджиния, каца британски капер на име „ Уайт лайън “ с към 20 поробени африканеца. Корабът е нападнал „ Сан Хуан Баутиста “ – португалски транспортен съд, който транспортира поробени хора към Мексико, и е отвел пленниците си в Джеймстаун. Според Джон Ролф капитанът на „ Уайт лайън “ ги е разменил „ за хранителни запаси “.

Африканците са живели в кралство Ндонго в Ангола, откъдето португалските наемници и техните съдружници са ги отвлекли. Пристигането им във Вирджиния се преглежда като началото на робството в британска Северна Америка (робството към този момент съществува в следената от испанците Флорида). Мястото, където слизат на брега, през днешния ден е маркирано с народен монумент Форт Монро в Хамптън, Вирджиния.