Спомени от соца: От жилището до тоалетната хартия - реалността в НРБ през 80-те
През последното десетилетие на Народна република България бакшишите и подкупите са се трансформирали в „ навсякъде събитие в съвсем всички браншове на обслужването, публичния живот и всички пластове на популацията “. Това написа в строго конфиденциален отчет на Информационно-социологическия център към Централен комитет на Българска комунистическа партия до Тодор Живков и Политбюро от средата на юли 1985 година. Твърденията на партийните социолози се базират върху резултатите от представителна анкета, в която 77,8% от участниците удостоверяват горния извод. Близо две трети от младежите на възраст сред 18 и 30 години считат, че корупционните практики са към този момент „ неизкореними “ и в Народна република България е зародила „ всеобща конюнктура за корупция “, написа още в документа. Копие от него се намира в Държавния списък, а негов изобретател и анализатор е проф. Иван Еленков от Софийския университет, написа socbg.com.
Текстът е включен в неговата най-нова монография под заглавие „ Орбити на социалистическото ежедневие “. Пред Дойче веле културологът акцентира, че откритите секретни разбори и отчети до Централен комитет на Българска комунистическа партия потвърждават съсредоточения политически напън на ръководещия режим и неговата идеология върху всички сфери на публичното и персоналното съществуване на поданиците – от люлката до гроба. Те са справедливи свидетелства за всекидневието в Народна република България, тъй като са основани не на персонални мемоари и носталгии, а на предупредителни сигнали до ръководещите за обстановката в страната и за съответните закани за властта. Разгласяването на тази поверителна информация е било в положение даже да докара до мощно обществено недоволство по сходство на случилото се в Полша, Чехословакия и Унгария.
Подкупите, бакшишите и правилото „ аз на теб – ти на мен “ се утвърждават като могъщо и постоянно само средство за решение на персоналните проблеми на българите в изискванията на изострен и задълбочаващ се недостиг от всевъзможни артикули и услуги – от закупуването на жилище и автомобил до снабдяването с аварийни елементи, вносни плодове и тоалетна хартия. В обстойно проучване с гриф „ Строго поверително “ от 1985 Информационно-социологическият център на Българска комунистическа партия сигнализира, че три четвърти от участниците в допитванията показват като най-корумпирани следните сектори: търговията, публичното хранене, автосервизите, доставките на строителни материали, както и товарния и таксиметровия бранш.
Добро обслужване единствено против възнаграждение?
Още през 1978 година инспекция на казионните профсъюзи пък демонстрира, че за пациентите в редица окръжни и районни лечебни заведения се поставят извънредно незадоволителни или никакви грижи.
„ Стана всеобща процедура, изключително в здравните заведения за профилирана здравна помощ, болните и техните близки да заплащат на сестри или на санитарки по 5-7 лв. дневно, с цел да поставят нужните грижи “, гласи един от изводите на инспекцията. „ Пазарлъкът за транспортиране на мъртвец до провинцията стартира от 500 лв. при издавана държавна фактура за 30 лв. “, показват социолозите на Централен комитет.
Оказва се още, че безплатните найлонови торбички с фирмено лого на западни производители, до които имат достъп продавачките в „ Кореком-Варна “, нелегално се продават на руски туристи, тъй като са фешън и супердефицитни в соцлагера. Така продавачките си докарват по 1800 лв. приход на месец – 15 пъти повече от заплатата на новак млад доктор или инженер. Пак в „ Кореком “ мострите за продаваните артикули се разпределят сред началниците.
И още: преподаватели си набират валута, взимайки подкупи от изпитваните задгранични студенти. Само в кабинета и в дома на един варненски доцент били открити българска и задгранична валута на стойност към 80 000 лв.. „ Чух от началниците си, че на един приятел с материали от предприятието сме му построили вила за 50 000 лв., а той след това я продал за 100 000. Лично аз се отвращавам, само че като виждам другите какво вършат, се запитвам: глупак ли да бъда? “, цитират партийните социолози мнението на член на Българска комунистическа партия. Те са изключително обезпокоени, че и измежду съдиите в България взимането на бакшиш се е трансформирало в норма на държание.
А питателните артикули?
Огромният недостиг от качествени и разнородни храни за хората в Народна република България е директен резултат от насилственото лишаване на земята и добитъка през 50-те години на предишния век. Най-красноречива картина за положението на снабдяването с хранителни артикули дават неочакваните инспекции на основни обекти, каквито са да вземем за пример Софийските централни хали. През октомври 1980 година в един отчет от такава инспекция написа следното: „ В обекта се търси, а липсва следното: захар, зрял боб, веро, кока-кола, тоалетна хартия, фини шоколадови бонбони, маслини, майонеза, прясна риба, месо, червен пипер. Във върховите моменти работят половината каси, има огромни опашки и се губи доста време. Оплакванията са от качеството на разфасованото месо, което беше размразено и изпускаше неприятен аромат. Хладилниците са мощно нечисти. Каймата е извънредно неприятно опакована и продавачките я дооформяха с ръце. На щанда за плодове и зеленчуци нямаше нищо друго с изключение на картофи и чесън “. Същевременно се търсят незабавни решения на проблеми като „ степента на обезмирисаност “ на соята, която последователно се трансформира в съществена съставна част на колбасите, кренвиршите и шоколадовите произведения за елементарните консуматори.
Трагично е и ситуацията с доста вносни храни, които управлението в Народна република България афишира за „ първокласни “. Иван Еленков привежда данни от секретната статистика на Министерството на търговията за вноса на създавани отвън руския лагер артикули през 70-те и 80-те години на предишния век. От информациите излиза наяве, че годишно против твърда валута Министерството е трябвало да обезпечи на глава от популацията най-малко в столицата по: 250 грама банани, маслини и грейпфрути, към 300 грама лимони, кг портокали, 25 грама мандарини, 50-60 грама сурово кафе на зърна, 15 грама нескафе и по три пакетчета чай. При това става дума за годините, в които са били провеждани конгресите на Българска комунистическа партия – те се считат за изключително значими от ръководещите. През конгресната 1981 година обаче половината от отделените 7,3 млн. лв. за изброените нагоре „ първокласни храни “ са пренасочени за закупуване картофи и лук, които ненадейно изчезват от магазините.
С дългогодишен резултат върху десетилетията на прехода
В книгата си Еленков разгласява и данни за бракувани и спрени от пазара платове, мебели, обувки, облекла, бяла и черна техника за стотици милиони левове – основно заради царящата занемареност, обири, небрежност и потребление на дефектни материали. На фона на всички тези дефицити и несгоди на плановата стопанска система, управляващите в Народна република България са принудени тихомълком да узаконят немислимата до неотдавна частна самодейност, която пропагандата внимателно назовава „ самозадоволяване “. Постепенно персоналните стопанства се трансформират в главен фактор за изхранването на популацията. Към края на 1989 година тези персонални стопанства към този момент са над 2 милиона и обезпечават над 1/3 от зеленчуците и млякото, близо половината от месото и плодовете и над половината от яйцата.
„ Политиките към всекидневието през епохата на комунизма се оказаха безизходно обществено разрушителни с дългогодишен и продължаващ резултат върху десетилетията на прехода в България “ , показва Иван Еленков в края на книгата си „ Орбити на социалистическото ежедневие “.
Той заключва, че таман повсеместното плячкосване на „ публичното “ от средата на 80-те години на предишния век предопределя катастрофичната обществена и икономическа картина на българското посткомунистическо общество.
Текстът е включен в неговата най-нова монография под заглавие „ Орбити на социалистическото ежедневие “. Пред Дойче веле културологът акцентира, че откритите секретни разбори и отчети до Централен комитет на Българска комунистическа партия потвърждават съсредоточения политически напън на ръководещия режим и неговата идеология върху всички сфери на публичното и персоналното съществуване на поданиците – от люлката до гроба. Те са справедливи свидетелства за всекидневието в Народна република България, тъй като са основани не на персонални мемоари и носталгии, а на предупредителни сигнали до ръководещите за обстановката в страната и за съответните закани за властта. Разгласяването на тази поверителна информация е било в положение даже да докара до мощно обществено недоволство по сходство на случилото се в Полша, Чехословакия и Унгария.
Подкупите, бакшишите и правилото „ аз на теб – ти на мен “ се утвърждават като могъщо и постоянно само средство за решение на персоналните проблеми на българите в изискванията на изострен и задълбочаващ се недостиг от всевъзможни артикули и услуги – от закупуването на жилище и автомобил до снабдяването с аварийни елементи, вносни плодове и тоалетна хартия. В обстойно проучване с гриф „ Строго поверително “ от 1985 Информационно-социологическият център на Българска комунистическа партия сигнализира, че три четвърти от участниците в допитванията показват като най-корумпирани следните сектори: търговията, публичното хранене, автосервизите, доставките на строителни материали, както и товарния и таксиметровия бранш.
Добро обслужване единствено против възнаграждение?
Още през 1978 година инспекция на казионните профсъюзи пък демонстрира, че за пациентите в редица окръжни и районни лечебни заведения се поставят извънредно незадоволителни или никакви грижи.
„ Стана всеобща процедура, изключително в здравните заведения за профилирана здравна помощ, болните и техните близки да заплащат на сестри или на санитарки по 5-7 лв. дневно, с цел да поставят нужните грижи “, гласи един от изводите на инспекцията. „ Пазарлъкът за транспортиране на мъртвец до провинцията стартира от 500 лв. при издавана държавна фактура за 30 лв. “, показват социолозите на Централен комитет.
Оказва се още, че безплатните найлонови торбички с фирмено лого на западни производители, до които имат достъп продавачките в „ Кореком-Варна “, нелегално се продават на руски туристи, тъй като са фешън и супердефицитни в соцлагера. Така продавачките си докарват по 1800 лв. приход на месец – 15 пъти повече от заплатата на новак млад доктор или инженер. Пак в „ Кореком “ мострите за продаваните артикули се разпределят сред началниците.
И още: преподаватели си набират валута, взимайки подкупи от изпитваните задгранични студенти. Само в кабинета и в дома на един варненски доцент били открити българска и задгранична валута на стойност към 80 000 лв.. „ Чух от началниците си, че на един приятел с материали от предприятието сме му построили вила за 50 000 лв., а той след това я продал за 100 000. Лично аз се отвращавам, само че като виждам другите какво вършат, се запитвам: глупак ли да бъда? “, цитират партийните социолози мнението на член на Българска комунистическа партия. Те са изключително обезпокоени, че и измежду съдиите в България взимането на бакшиш се е трансформирало в норма на държание.
А питателните артикули?
Огромният недостиг от качествени и разнородни храни за хората в Народна република България е директен резултат от насилственото лишаване на земята и добитъка през 50-те години на предишния век. Най-красноречива картина за положението на снабдяването с хранителни артикули дават неочакваните инспекции на основни обекти, каквито са да вземем за пример Софийските централни хали. През октомври 1980 година в един отчет от такава инспекция написа следното: „ В обекта се търси, а липсва следното: захар, зрял боб, веро, кока-кола, тоалетна хартия, фини шоколадови бонбони, маслини, майонеза, прясна риба, месо, червен пипер. Във върховите моменти работят половината каси, има огромни опашки и се губи доста време. Оплакванията са от качеството на разфасованото месо, което беше размразено и изпускаше неприятен аромат. Хладилниците са мощно нечисти. Каймата е извънредно неприятно опакована и продавачките я дооформяха с ръце. На щанда за плодове и зеленчуци нямаше нищо друго с изключение на картофи и чесън “. Същевременно се търсят незабавни решения на проблеми като „ степента на обезмирисаност “ на соята, която последователно се трансформира в съществена съставна част на колбасите, кренвиршите и шоколадовите произведения за елементарните консуматори.
Трагично е и ситуацията с доста вносни храни, които управлението в Народна република България афишира за „ първокласни “. Иван Еленков привежда данни от секретната статистика на Министерството на търговията за вноса на създавани отвън руския лагер артикули през 70-те и 80-те години на предишния век. От информациите излиза наяве, че годишно против твърда валута Министерството е трябвало да обезпечи на глава от популацията най-малко в столицата по: 250 грама банани, маслини и грейпфрути, към 300 грама лимони, кг портокали, 25 грама мандарини, 50-60 грама сурово кафе на зърна, 15 грама нескафе и по три пакетчета чай. При това става дума за годините, в които са били провеждани конгресите на Българска комунистическа партия – те се считат за изключително значими от ръководещите. През конгресната 1981 година обаче половината от отделените 7,3 млн. лв. за изброените нагоре „ първокласни храни “ са пренасочени за закупуване картофи и лук, които ненадейно изчезват от магазините.
С дългогодишен резултат върху десетилетията на прехода
В книгата си Еленков разгласява и данни за бракувани и спрени от пазара платове, мебели, обувки, облекла, бяла и черна техника за стотици милиони левове – основно заради царящата занемареност, обири, небрежност и потребление на дефектни материали. На фона на всички тези дефицити и несгоди на плановата стопанска система, управляващите в Народна република България са принудени тихомълком да узаконят немислимата до неотдавна частна самодейност, която пропагандата внимателно назовава „ самозадоволяване “. Постепенно персоналните стопанства се трансформират в главен фактор за изхранването на популацията. Към края на 1989 година тези персонални стопанства към този момент са над 2 милиона и обезпечават над 1/3 от зеленчуците и млякото, близо половината от месото и плодовете и над половината от яйцата.
„ Политиките към всекидневието през епохата на комунизма се оказаха безизходно обществено разрушителни с дългогодишен и продължаващ резултат върху десетилетията на прехода в България “ , показва Иван Еленков в края на книгата си „ Орбити на социалистическото ежедневие “.
Той заключва, че таман повсеместното плячкосване на „ публичното “ от средата на 80-те години на предишния век предопределя катастрофичната обществена и икономическа картина на българското посткомунистическо общество.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ