През отминалата година инфлацията се повиши рязко както в развитите

През отминалата година инфлацията се увеличи внезапно както в развитите стопански системи, по този начин и в разрастващите се пазари, като трендовете допускат, че казусът ще бъде дълготраен, а не временен.    На този декор доста страни са въвлечени в разнообразни „ войни “ – някои в действителни, други в метафорични – които ще доведат до още по-големи фискални дефицити, повече монетизация на дълга и по-висока инфлация в бъдеще, разяснява в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по стопанска система в Училището по бизнес Стърн на Нюйоркския университет, основен икономист в Atlas Capital Team и основен изпълнителен шеф на Roubini Macro Associates.    Според него светът минава през форма на „ геополитическа меланхолия “, управлявана от ескалиращото съревнование сред Запада и обединени (ако не и съюзнически) ревизионистки сили като Китай, Русия, Иран, Северна Корея и Пакистан. Студените и горещите войни се усилват, предизвестява Нуриел Рубини, който е създател на книгата.    Бруталната инвазия на Русия в Украйна може да се разшири, въвличайки НАТО. Израел – и затова Съединените щати – са в курс на конфликт с Иран, който е на прага да стане страна с нуклеарно оръжие. По-широкият Близък изток е буре с барут. А Съединени американски щати и Китай се сблъскват по въпросите кой ще господства в Азия и дали Тайван ще бъде наложително единен с континенталната част.   Съединени американски щати, Европа и НАТО се превъоръжават, както и съвсем всички в Близкия изток и Азия, в това число Япония, разяснява Рубини и прибавя, че по-високите равнища на разноски за стандартни и неконвенционални оръжия (включително нуклеарни, кибернетични, био- и химически) са съвсем обезпечени. Тези разноски ще усилят данъчната тежест за обществения бранш, предизвестява анализаторът.

По думите му световната война против изменението на климата също ще бъде скъпа – както за обществения, по този начин и за частния бранш. Адаптирането към промените на климата може да коства трилиони долари годишно за десетилетия напред и е неуместно да се мисли, че всички тези вложения ще подтикват растежа.    Нуриел Рубини показва, че след същинска война, която унищожава огромна част от физическия капитал на една страна, приливът на вложения може да докара до икономическа агресия, само че все пак страната остава по-бедна, тъй като е изгубила огромна част от благосъстоянието си. „ Същото важи и за вложенията в климата. Значителен дял от съществуващия капитал ще би трябвало да бъде сменен или тъй като е стар, или тъй като е бил погубен от климатични събития “, написа Рубини.   Анализаторът прибавя, че в този момент водим и скъпоструваща война против бъдещи пандемии и отбелязва, че заради разнообразни аргументи – някои от тях, свързани с изменението на климата – епидемиите с капацитет да се трансфорат в пандемии ще зачестяват.    „ Независимо дали страните влагат в предварителна защита или се оправят със здравните рецесии откакто те към този момент са факт, те ще понасят непрестанно по-високи разноски “, разяснява Нуриел Рубини и предизвестява, че това усилва още повече възходящото задължение, обвързвано със застаряването на популацията и разноските за опазване на здравето и пенсионно обезпечаване.    По някои оценки скритите необезпечени задължения се доближават до равнището на явния обществен дълг на множеството развити стопански системи, споделя анализаторът.

Според него все по-често ще се оказваме и във война против разрушителните резултати на „ globotics “ (комбинацията от глобализация и автоматизация, в това число изкуствен интелект и роботика, която заплашва специалностите на доста хора). Правителствата ще бъдат под напън да им оказват помощ, без значение дали посредством схеми за безусловни съществени приходи, солидни фискални прехвърляния или доста разширение на публичните услуги.   Тези разноски ще останат огромни, даже в случай че автоматизацията докара до внезапен стопански напредък. Например, поддържането на нищожен повсеместен базов приход от 1000 $ на месец би коствало на Съединени американски щати към 20% от техния Брутният вътрешен продукт, предизвестява Нуриел Рубини, който е някогашен старши икономист по интернационалните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния запас на Съединени американски щати и Световната банка.   В разбора си за Project Syndicate Рубини показва, че би трябвало да водим и още една война – тази против неравенството в разпределението на благосъстоянието. В противоположен случай безпокойството, обхванало младежите и доста семейства от междинната и работническата класа, ще продължи да провокира противоположна реакция против демократичната народна власт и капитализма на свободния пазар, предизвестява анализаторът.    За да попречат на популистките режими да вземат властта и да прокарат безразсъдни, неустойчиви стопански политики, демократичните демокрации ще би трябвало да похарчат цяло положение, с цел да подсилят своите мрежи за обществена сигурност – както мнозина към този момент вършат, отбелязва Нуриел Рубини.

По думите му воденето на тези пет „ войни “ ще бъде скъпо, а стопански и политически фактори ще лимитират способността на държавните управления да ги финансират с по-високи налози.   „ Съотношенията данъци/БВП към този момент са високи в множеството напреднали стопански системи – изключително в Европа – и укриването или избягването на налози, в допълнение ще усложнят напъните за увеличение на данъчното облагане върху високите равнища на приходи и капитал (ако приемем, че сходни ограничения биха могли да преминат през лобистите или да завоюват поддръжка от  дясноцентристки партии) “, написа Рубини.   Според него по този метод воденето на тези нужни войни ще усили държавните разноски и прехвърляния като дял от Брутният вътрешен продукт и без пропорционално нарастване на данъчните доходи. Структурните бюджетни дефицити ще станат още по-големи, в сравнение с към този момент са, евентуално водейки до неустойчиви съотношения на дълга, които ще усилят разноските по заеми и ще кулминират в дългови рецесии с явни неподходящи резултати върху икономическия напредък.   Рубини показва, че за страните, които вземат заеми в личните си валути, целесъобразният вид ще бъде да се разреши по-висока инфлация, с цел да се понижи действителната стойност на дълготрайния номинален дълг.    Този метод действа като финансов данък против спестители и кредитори в интерес на кредитополучатели и длъжници и може да се комбинира с спомагателни, драконовски ограничения като финансова принуда, налози върху капитала и оповестяване на банкрут (за страни, които вземат заеми в задгранични валути или чийто дълг е най-вече кратковременен или индексиран по отношение на инфлацията).    Тъй като „ инфлационният налог “ е фина и скрита форма на данъчно облагане, която не изисква законодателно или изпълнително утвърждение, това е общоприетият път на минимум противодействие, когато дефицитите и задълженията стават все по-неустойчиви, разяснява още Рубини, съгласно който огромната стагфлационна дългова рецесия е пред нас.