Военна служба за осемгодишни
През осемнадесети век, когато имало същински взрив от корабни борби, моряците трябвало освен да се отбраняват от врага и да го уцелват с гюлета, само че също по този начин и да ръководят плавателното средство.
Тогава на някакъв моряк му хрумнала ужасната концепция да употребяват дребни момчета, които да тичат и да придвижват боеприпасите по палубата в разгара на борбата.
Моряците наричали дребните момчета, които употребявали за тази смъртоносна работа, барутни маймунки. Тяхната задача била да тичат по палубата с гюлета или барут.
За тази работа съгласно моряците били най-подходящи момчета на осем и девет години, които тичали с риск за живота си, натоварени с чували барут.
Тези барутни маймунки били деца, които моряците отвличали и по-късно принуждавали да работят, без да им заплащат и без да оставят вяра у децата, че в миналото ще видят фамилията си още веднъж.
Освен че пренасяли барута по палубата, момчетата били принудени и да зареждат оръдията. Докато няколко момчета тичали в разгара на борбата, останалите чакали на скришно място, и при гибел на някое от децата излизали да го заместят.
Не по-приятна била ориста на дребните барабанчици, които също били избирани на възраст осем години. Един от огромните проблеми в борбите бил, че бойците не можели да схванат командите в общия безпорядък.
Тогава пристигнала ерата на барабанчиците, които освен щели да предават кодирани команди за борба, само че щели да повдигат и духа на бойците. По време на Американската революция дребни момчета придружавали бойците в ролята на барабанчици.
Един от най-известните барабанчици бил Джони Клем, който на единадесетгодишна възраст избягал от вкъщи си, с цел да се причисли към Армията на Съюза.
Момчета като Джони изпълнявали функционалността на талисмани и били изпращани в разгара на борбата невъоръжени. Толкова доста деца били въвлечени в тази война, че тя получила прякора Войната на Момчетата.
