Просвещението
През месец май 2005г. екип от южнокорейски и английски откриватели разгласи в списание „ Саянс “, че е съумял да сътвори 11 нови линии ембрионални стволови кафези посредством прекачване на генетичен материал от нерепродуктивни (кожни) кафези на съответни пациенти в дарени от млади дами яйцеклетки.
Екипът, управителен от професор Уо Сук Хуанг от Сеулския университет, предлага употребяваната технология да се назовава соматичен (телесен) клетъчноядрен трансфер вместо лечебно клониране, с цел да не се основава публично комплициране, че задачата на опитите е да се клонират генетични копия на хора.
Преди една година международната общност бе шокираха от вестта, че сполучливо е клониран първият човешки ембрион, като е употребена технологията, която сътвори преди този момент първия клониран бозайник – овцата Доли. Но тази вест не бе доказана по-късно.
При соматичен клетъчноядрен трансфер (СКЯТ) ядрото на дарена яйцеклетка (ооцит) се отстранява (изважда се от клетката) през дребен прорез на клетъчната мембрана.
Ядрото носи генетичния (ДНК) материал. Затова, идната стъпка е яйцеклетката да се модифицира генетично, като в нея през същия прорез се вкара (инжектира) ядро, извлечено от кожна клетка, взета от съответен пациент.
По този метод се основава ооцит, който носи генетичната информация не на дарителката на ооцита, а на пациента, който може да бъде както жена, по този начин и мъж.
След зареждането на ооцитите с генетичен материал на съответен пациент, те стартират да се отглеждат в лабораторни условия до етап бластоцист – ранен етап от ембрионалното развиване, което настава за към пет дни. Процесът на разделяне се подтиква електрохимично.
Бластоцистът съставлява дребна многоклетъчна топка (сферичка, кълбовидно струпване) от плурипотентни стволови кафези. Той се унищожава, като стволовите кафези се извличат и се култивират (отглеждат в хранителна среда) за да се трансфорат в кафези от разнообразни тъкани – бета-клетки на панкреас, нервни кафези, кафези на ретина, костни кафези, бъбречни кафези и така нататък
Тези кафези носят генетичната информация на пациента, за който са предопределени.
Целта е те да се трансфорат в тъкани и даже в цели органи за трансплантация, които ще носят ДНК на пациента и заради това, имунната му система ще ги възприема като свои. С други думи, основаните по този метод тъкани ще могат да бъдат присаждани, без да са нужни имуносупресори за угнетяване на реакциите на отменяне.
Технологията нуклеарен трансфер има за цел да реши казуса както с дефицита на подобаващи тъкани и органи за трансплантация, по този начин и с заплахата от отменяне на присадката.
Нейните основатели оферират да не се употребява термина клониране, защото ембрионалните стволови кафези в този случай не се основават посредством фертилизиране (оплождане) на яйцеклетка.
Човешките ембриони се основават посредством оплождане – било по естeствен път, било ин витро (в епруветка). Юридически, човешкият живот стартира от момента на оплождането и по тази причина разрушаването на ембрион, без значение от ранната му възраст (5-10 дни), се счита за ликвидиране от всички организации (най-вече такива на религиозна основа) срещу абортите и научните опити за лечебно клониране.
Според христианските религиозни организации, бластоцистът не е просто скупчване на ембрионални кафези, а човешко създание и по тази причина убийството му е нечовешко, даже и да се прави с научна или хуманна цел, като лекуване на тежки, прогресиращи, неличими и инвалидизиращи болести. Според организациите на пациенти с такива болести, естествено гледната точка е различна…
Технологията нуклеарен транфер има за цел да отглежда тъкани за присаждане, които са предопределени за съответен пациент, а не да създава клонинги (генетични копия) на този пациент. „ Тя не е рискова или неетична “, обявиха нейните основатели.
Изследователите са употребявали яйцеклетки, дарени от 18 млади дами (под 30-годишна възраст). От 11 пациенти и от двата пола, на възраст от 2 до 56 години, са взети кожни проби с нерепродуктивни кафези, чиито ядра са били инжектирани в лишените преди този момент от ядра яйцеклетки на дарителките.
Пациентите са имали разнообразни болести, които могат да бъдат лекувани с присаждането на изчезнали или разрушени (увредени) тъкани. Поради това те са претенденти за трансплантация на тъкани от донори с открита мозъчна гибел.
Екипът на проф. Хуанг е основал 36 бластоцисти, от които са извлечени 11 линии с ембрионални стволови кафези. Всяка от получените линии е генетично идентична с тази на донорите на кожната проба и всяка от тях може да се трансформира в други тъкани като мозъчни кафези или костни кафези, или островни кафези на панкреас…
Важното е, че откривателите са съумели да основат ембрионални стволови кафези, предопределени да се трансфорат в родоначалници на тъкани за съответен пациент.
Сега им следва да се научат да управляват процеса на развиване и диференциране на ембрионалните стволови кафези, тъй че те да се трансфорат в производители на нужните на пациента кафези и тъкани.
Методът ще се употребява за лабораторно „ развъждане “ на кафези, тъкани и даже на цели органи за те да се употребяват за изцеление на болести като диабет вид 1, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, гръбначномозъчни увреждания, довели до парализи, сърдечни болести и мозъчен инсулт, ревматоиден артрит, левкемия и други заболявания на кръвта, пластични корекции на кожа, кости, хрущяли.
Страните, които работят най-усилено сега върху основаването на ембрионални стволови кафези с изключение на Южна Корея, са Китай, Япония и Сингапур.
Източник: spisaniemd.bg;
Наука