И в армията кадрите решават всичко, но ги няма
През лятото българската прокуратура ненадейно разгласи, че от 4 години във военното разузнаване са се правили длъжностни закононарушения, свързани с предоставяне на допуски до секретна информация. Държавното обвинение се задвижи мълниеносно, като обвини бивш и тогава към момента сегашен началник на една от най-секретните специфични служби в България. Това стана известно от публично известие на държавното обвиняване. Военноокръжна прокуратура-София управлява досъдебно произвеждане за закононарушения по работа, осъществени от висши офицери в работа „ Военна информация “ (СВИ) в Министерството на защитата.
Разследването стартирало след осъществена инспекция от ДАНС и сигнали,
изпратени от управлението на организацията за национална сигурност до основния прокурор.
Като оставим настрани що за добре свършена работа е след 4 години да откриеш нещо " толкоз ужасно ", то още в самото начало направи мощно усещане извънредно странното обвиняване. Така бе оповестено, че в интервала 01.04.2016 година - 01.05.2019 година били издадени 504 позволения за достъп до информация, класифицирана като държавна загадка с равнище на подредба „ Секретно “ и „ Строго секретно “ в нарушаване на Закона за отбрана на класифицираната информация. Разрешенията били издадени от чиновник по сигурността на информацията в работа „ Военна информация “-МО, а не от способния орган – ръководителя на тази работа. Това било довело до нерегламентиран достъп до секретна информация, защото достъп е бил възложен на 504 лица в нарушаване на наредбите на закона. Същите позволения, издадени от незапознат орган, са довели до издаване на документи за достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейски Съюз от Държавната комисия по сигурността на информация (ДКСИ). Тези обстоятелства били отразени в сигналите на ДАНС, станали причина за формиране на досъдебното произвеждане.
Тук
незабавно възникна въпросът по какъв начин тъкмо се е стигнало до нерегламентиран достъп, след
като чиновник, евентуално категорично оторизиран от ръководителя на ведомството, е издавал допуските. Експерти и някогашни шефове на комисията по сигурността на информацията застъпиха сходна теза - че няма по какъв начин тъкмо за това да има каквото и да е закононарушение. Така или другояче, прокуратурата разгласи, че някогашният началник на военното разузнаване Светослав Даскалов и тогава към момента настоящият му правоприемник Пламен Ангелов не са изпълнили отговорностите си по работа, регламентирани в Закона за военното разузнаване и свързани с допуските до секретна информация. Двамата били привлечени от прокуратурата като обвинени на 30.05.2019 г. и им били взети ограничения за неотклонение „ подписка “. Така и не стана ясно за какво информацията се появи седмици по-късно. Затова пък съгласно известие на прокуратурата в хода на следствието се събирали " доказателства и за осъществени злоупотреби с финансови средства и нарушавания на Закона за публичните поръчки в работа „ Военна информация “-МО. Информация за това се съдържала още веднъж в сигнали на ДАНС, отправени до прокуратурата.
Лека-полека нещата се проясниха и първо се
стигна до оставката на Ангелов, а по-късно стартира и историята с смяната в Закона за военното разузнаване, съгласно която началник на службата да не е наложително боен. Управляващото болшинство небрежно изгласува въпросната смяна. Президентът наложи несъгласие с аргумента, че на военното разузнаване би трябвало боен да е шеф, само че също толкоз бързо ГЕРБ и Движение за права и свободи прегласуваха поправката. Очевидно беше, че смяната има някаква цел, включваща тъкмо несъмнено лице - някогашен чиновник на ДАНС и от година чиновник на военното разузнаване, само че тя по този начин и не бе реализирана. Поне към този момент.
Първо Ангелов въпреки всичко бе спретнат в кабинета на военния министър Красимир Каракачанов. Само преди дни пък същият този министър разгласи, че въпреки всичко началник ще е боен и е предложил за шеф на службата да бъде назначен сегашният изпълняващ длъжността полковник Велко Атанасов. Длъжността е генералска и Атанасов ще бъде нараснал, когато изтекат годините, в които би трябвало да престои в звание на полковник.
" Категорични сме, че отпред на военното разузнаване би трябвало да бъде човек
с военно учебно заведение и военна кариера. Не сме мислили за различен вид ", сподели Каракачанов. Той посочи, че ще съгласува предлагането си с президента Румен Радев, който би трябвало да назначи с декрет новия началник, преди да го предложи публично. Каракачанов обаче по този начин и не изясни заради каква тъкмо причина тогава ръководещото болшинство, включващо и ръководената от него Вътрешна македонска революционна организация гласоподаваха горепосочената корекция в Закона за военното разузнаване. Интересно е да се означи, че не е известно и нещо да се прави по делото против двамата някогашни шефове на военното разузнаване. Или казано другояче, налице е
повече от необичайно държание едновременно от държавно управление, министри,
президент, министър председател, прокуратурата. Те работят на правилото " знаем много неща, но не може да ви ги кажем " и непрекъснато си вършат кадрови игрички. Нещо, което за демократично и гражданско общество е повече от обидно държание.
Няма спор, че военното разузнаване постоянно е минавало за доста квалифицирано и за добър източник на информация по основни въпроси и в основни райони, изключително Балканите, Близкия изток, Арабския свят, та чак до Далечния изток. Тя е от основните играчи в секретните служби, в това число и с правото за безконтролното прилагане на процедура на специфични разследващи средства. Определена роля има това разузнаване по линия, че би могла да бъде както успореден източник на информация на външнополитическото разузнаване, по този начин и самобитна негова контрола. Нейните врагове и съперници в политическите среди обаче постоянно го назовават " страна в страната ".
По върховете на армията и на генералитета обаче продължи да ври и кипи
10 дни след като подаде оставка и бе освободен шефът на военното разузнаване бригаден военачалник Пламен Ангелов, дойде втора основна промяна и се стигна до оставката и на началника на Националната работа за защита ген. Данчо Дяков. Дяков беше назначен също толкоз ненадейно при започване на предходната година, колкото ненадейно е освободен в този момент.Тогава той беше съветник по военна сигурност на президента Румен Радев и минаваше за един от най-близките му хора. Дяков стана началник на НСО на мястото на Ангел Антонов, който пък бе пратен консул в Санкт Петербург. Тогава се предполагаше, че президентът иска да постави правилен човек на НСО и слагането на Дяков се отчиташе като негов триумф в това отношение. Накрая президентът Радев изясни, че Дяков си намерил по-високоплатена работа и нямало по какъв начин да не го пусне.
Макар и на пръв взор шефът на НСО да не е тъкмо част от армията, то
и тази служба е част от президентския Указ № 85 от 28 февруари 2012 година за одобряване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната работа за защита, изискващи висши офицерски звания. Само преди дни държавното управление изиска от президента да направи ремонти в този декрет. Предлаганите промени се отнасят до това длъжността „ Командир на 68-а бригада „ Специални сили “ да се промени на „ Командир на Съвместното командване на специфичните интервенции “ с условие за висше офицерско звание „ генерал-майор “. В приложението се добавя и длъжността „ шеф на Висше военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ от 01.01.2020 година с условие за висше офицерско звание „ бригаден военачалник ”.
Пак
по това време държавното управление предложи на Радев
да издаде декрет, с който да освободи бригаден военачалник Явор Матеев от длъжността „ Командир на 68-а бригада „ Специални сили ” и да го назначи на длъжността „ Командир на Съвместното командване на специфичните интервенции ”, както и да го удостои с висше офицерско звание „ генерал-майор “.
Някъде тук стана ясно, че Съветът за защита би трябвало да реши кой да стане началник и на възобновеното военно учебно заведение в Долна Митрополия. След това военният министър би трябвало да го предложи на държавното управление, а то на президента, който да издаде декрет. Каракачанов показа, че е разглеждал шест кандидатури. " Сега ще бъда почтен. Две от тях ми отхвърлиха ", сподели той. По-млади летящи офицери отхвърлиха, тъй като избират да летят и да си образоват наличния състав.
На фона на всички тези кадрови и генералски истории командирът на Сухопътни войски ген. Михаил Попов даде да се разбере, че има съществено напрежение в армията. Така той се оплака от подценяване на ръководената от него конструкция. " Това е, може би тъй като не сме атрактивни.
Може би тъй като аз не мога да върша вятър на този или оня
Може би повода е, че не пълня ушите на хората, че сме най-важни, най-ценни, най-най. Смятам сходно държание за погрешно ", добави той в наличието на висшия главнокомандващ и президент Румен Радев. Думите му несъмнено намекваха за прикрито напрежение в армията и за фаворизиране на едни родове войски за сметка на други.
Очевидно генералът приказва и за това, че планът, по който трябваше да се модернизират Сухопътните войски с придобиването на 150 бронирани машини за 1.5 млрд.лв., се забави за разлика от останалите два - за Военновъздушни сили, по който към този момент има подписана договорка, и за Военноморски сили, който следва да бъде финализиран напълно скоро.
Като се добави към това напрежение и събитието, че продължава кадровият колапс с хиляди незаети места в армията, то картинката въобще не е толкоз розова, колкото премиерът се пробва да я изкара. Той се хвали наляво и надясно по какъв начин България била отличник по военни разноски, по какъв начин купил самолети, по какъв начин ще купи кораби и бронирани машини, по какъв начин следващата година ще има 2 млрд.лв. в бюджета за въоръжение.
Но дали и за кратко се е замислил какво в действителност е същинското положение на армията, какви са проблемите на персоналния състав в нея. Едва ли. А без хора войска няма - в случай че ще и галактически совалки да се купят.
Разследването стартирало след осъществена инспекция от ДАНС и сигнали,
изпратени от управлението на организацията за национална сигурност до основния прокурор.
Като оставим настрани що за добре свършена работа е след 4 години да откриеш нещо " толкоз ужасно ", то още в самото начало направи мощно усещане извънредно странното обвиняване. Така бе оповестено, че в интервала 01.04.2016 година - 01.05.2019 година били издадени 504 позволения за достъп до информация, класифицирана като държавна загадка с равнище на подредба „ Секретно “ и „ Строго секретно “ в нарушаване на Закона за отбрана на класифицираната информация. Разрешенията били издадени от чиновник по сигурността на информацията в работа „ Военна информация “-МО, а не от способния орган – ръководителя на тази работа. Това било довело до нерегламентиран достъп до секретна информация, защото достъп е бил възложен на 504 лица в нарушаване на наредбите на закона. Същите позволения, издадени от незапознат орган, са довели до издаване на документи за достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейски Съюз от Държавната комисия по сигурността на информация (ДКСИ). Тези обстоятелства били отразени в сигналите на ДАНС, станали причина за формиране на досъдебното произвеждане.
Тук
незабавно възникна въпросът по какъв начин тъкмо се е стигнало до нерегламентиран достъп, след
като чиновник, евентуално категорично оторизиран от ръководителя на ведомството, е издавал допуските. Експерти и някогашни шефове на комисията по сигурността на информацията застъпиха сходна теза - че няма по какъв начин тъкмо за това да има каквото и да е закононарушение. Така или другояче, прокуратурата разгласи, че някогашният началник на военното разузнаване Светослав Даскалов и тогава към момента настоящият му правоприемник Пламен Ангелов не са изпълнили отговорностите си по работа, регламентирани в Закона за военното разузнаване и свързани с допуските до секретна информация. Двамата били привлечени от прокуратурата като обвинени на 30.05.2019 г. и им били взети ограничения за неотклонение „ подписка “. Така и не стана ясно за какво информацията се появи седмици по-късно. Затова пък съгласно известие на прокуратурата в хода на следствието се събирали " доказателства и за осъществени злоупотреби с финансови средства и нарушавания на Закона за публичните поръчки в работа „ Военна информация “-МО. Информация за това се съдържала още веднъж в сигнали на ДАНС, отправени до прокуратурата.
Лека-полека нещата се проясниха и първо се
стигна до оставката на Ангелов, а по-късно стартира и историята с смяната в Закона за военното разузнаване, съгласно която началник на службата да не е наложително боен. Управляващото болшинство небрежно изгласува въпросната смяна. Президентът наложи несъгласие с аргумента, че на военното разузнаване би трябвало боен да е шеф, само че също толкоз бързо ГЕРБ и Движение за права и свободи прегласуваха поправката. Очевидно беше, че смяната има някаква цел, включваща тъкмо несъмнено лице - някогашен чиновник на ДАНС и от година чиновник на военното разузнаване, само че тя по този начин и не бе реализирана. Поне към този момент.
Първо Ангелов въпреки всичко бе спретнат в кабинета на военния министър Красимир Каракачанов. Само преди дни пък същият този министър разгласи, че въпреки всичко началник ще е боен и е предложил за шеф на службата да бъде назначен сегашният изпълняващ длъжността полковник Велко Атанасов. Длъжността е генералска и Атанасов ще бъде нараснал, когато изтекат годините, в които би трябвало да престои в звание на полковник.
" Категорични сме, че отпред на военното разузнаване би трябвало да бъде човек
с военно учебно заведение и военна кариера. Не сме мислили за различен вид ", сподели Каракачанов. Той посочи, че ще съгласува предлагането си с президента Румен Радев, който би трябвало да назначи с декрет новия началник, преди да го предложи публично. Каракачанов обаче по този начин и не изясни заради каква тъкмо причина тогава ръководещото болшинство, включващо и ръководената от него Вътрешна македонска революционна организация гласоподаваха горепосочената корекция в Закона за военното разузнаване. Интересно е да се означи, че не е известно и нещо да се прави по делото против двамата някогашни шефове на военното разузнаване. Или казано другояче, налице е
повече от необичайно държание едновременно от държавно управление, министри,
президент, министър председател, прокуратурата. Те работят на правилото " знаем много неща, но не може да ви ги кажем " и непрекъснато си вършат кадрови игрички. Нещо, което за демократично и гражданско общество е повече от обидно държание.
Няма спор, че военното разузнаване постоянно е минавало за доста квалифицирано и за добър източник на информация по основни въпроси и в основни райони, изключително Балканите, Близкия изток, Арабския свят, та чак до Далечния изток. Тя е от основните играчи в секретните служби, в това число и с правото за безконтролното прилагане на процедура на специфични разследващи средства. Определена роля има това разузнаване по линия, че би могла да бъде както успореден източник на информация на външнополитическото разузнаване, по този начин и самобитна негова контрола. Нейните врагове и съперници в политическите среди обаче постоянно го назовават " страна в страната ".
По върховете на армията и на генералитета обаче продължи да ври и кипи
10 дни след като подаде оставка и бе освободен шефът на военното разузнаване бригаден военачалник Пламен Ангелов, дойде втора основна промяна и се стигна до оставката и на началника на Националната работа за защита ген. Данчо Дяков. Дяков беше назначен също толкоз ненадейно при започване на предходната година, колкото ненадейно е освободен в този момент.Тогава той беше съветник по военна сигурност на президента Румен Радев и минаваше за един от най-близките му хора. Дяков стана началник на НСО на мястото на Ангел Антонов, който пък бе пратен консул в Санкт Петербург. Тогава се предполагаше, че президентът иска да постави правилен човек на НСО и слагането на Дяков се отчиташе като негов триумф в това отношение. Накрая президентът Радев изясни, че Дяков си намерил по-високоплатена работа и нямало по какъв начин да не го пусне.
Макар и на пръв взор шефът на НСО да не е тъкмо част от армията, то
и тази служба е част от президентския Указ № 85 от 28 февруари 2012 година за одобряване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната работа за защита, изискващи висши офицерски звания. Само преди дни държавното управление изиска от президента да направи ремонти в този декрет. Предлаганите промени се отнасят до това длъжността „ Командир на 68-а бригада „ Специални сили “ да се промени на „ Командир на Съвместното командване на специфичните интервенции “ с условие за висше офицерско звание „ генерал-майор “. В приложението се добавя и длъжността „ шеф на Висше военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ от 01.01.2020 година с условие за висше офицерско звание „ бригаден военачалник ”.
Пак
по това време държавното управление предложи на Радев
да издаде декрет, с който да освободи бригаден военачалник Явор Матеев от длъжността „ Командир на 68-а бригада „ Специални сили ” и да го назначи на длъжността „ Командир на Съвместното командване на специфичните интервенции ”, както и да го удостои с висше офицерско звание „ генерал-майор “.
Някъде тук стана ясно, че Съветът за защита би трябвало да реши кой да стане началник и на възобновеното военно учебно заведение в Долна Митрополия. След това военният министър би трябвало да го предложи на държавното управление, а то на президента, който да издаде декрет. Каракачанов показа, че е разглеждал шест кандидатури. " Сега ще бъда почтен. Две от тях ми отхвърлиха ", сподели той. По-млади летящи офицери отхвърлиха, тъй като избират да летят и да си образоват наличния състав.
На фона на всички тези кадрови и генералски истории командирът на Сухопътни войски ген. Михаил Попов даде да се разбере, че има съществено напрежение в армията. Така той се оплака от подценяване на ръководената от него конструкция. " Това е, може би тъй като не сме атрактивни.
Може би тъй като аз не мога да върша вятър на този или оня
Може би повода е, че не пълня ушите на хората, че сме най-важни, най-ценни, най-най. Смятам сходно държание за погрешно ", добави той в наличието на висшия главнокомандващ и президент Румен Радев. Думите му несъмнено намекваха за прикрито напрежение в армията и за фаворизиране на едни родове войски за сметка на други.
Очевидно генералът приказва и за това, че планът, по който трябваше да се модернизират Сухопътните войски с придобиването на 150 бронирани машини за 1.5 млрд.лв., се забави за разлика от останалите два - за Военновъздушни сили, по който към този момент има подписана договорка, и за Военноморски сили, който следва да бъде финализиран напълно скоро.
Като се добави към това напрежение и събитието, че продължава кадровият колапс с хиляди незаети места в армията, то картинката въобще не е толкоз розова, колкото премиерът се пробва да я изкара. Той се хвали наляво и надясно по какъв начин България била отличник по военни разноски, по какъв начин купил самолети, по какъв начин ще купи кораби и бронирани машини, по какъв начин следващата година ще има 2 млрд.лв. в бюджета за въоръжение.
Но дали и за кратко се е замислил какво в действителност е същинското положение на армията, какви са проблемите на персоналния състав в нея. Едва ли. А без хора войска няма - в случай че ще и галактически совалки да се купят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ