През далечния ХVІІ век в дебрите на Родопа вилнеел турският

...
През далечния ХVІІ век в дебрите на Родопа вилнеел турският
Коментари Харесай

Чудесата на Доленския храм Свети Николай

През далечния ХVІІ век в дебрите на Родопа вилнеел турският ятаган и огромна част от популацията било принудително помохамеданчено. И до момента в който в Батак давали главите си вместо вярата, в някои от селищата на Западните Родопи предпочели да запазят главите си.

Затова през днешния ден единствено в две села на Благоевградската община Сатовча има православни храмове. Един от тях е църквата " Св. Николай Чудотворец " в оповестеното за архитектурно-исторически резерват с. Долен.

Тук в пода на храма, в символ на благодарност към освободителната задача на Русия е вграден мраморен блок със стилизиран облик на двуглава птица, явила се съгласно легендата като Божие предсказание, с цел да подари вяра на гордите планинци, че спасението от поробителя ще пристигна.

И като че ли с цел да оправдае прозвището на светеца, чието име носи, храмът безусловно прави чудеса. За тях свидетелствува Емилия Юрукова, която безкористно се грижи за църквата.

През 2009 год. в селото идват американски туристи, посещават храма, палят свещица и си отпътуват. На идната година едно семейство прави персонално посещаване на признателност тук, с цел да признае, че тогава се е помолило Господ да ги подари с рожба, която чакали от 17 години.

След завръщането си в Америка, дамата зачева и ражда момченце. От Божи гроб в Йерусалим купуват икона на Божията майка и я подаряват на доленския храм дружно с известна сума пари, която била употребена за частична реституция на светата обител.

Когато вижда по какъв начин стара жена с атрофирани долни крака, след преспиване в църквата, потегля и прохожда, Емилия като че ли проглежда. Изведнъж тя осъзнава къде би трябвало да търси разковничето на своя дълготраен проблем.

Споделя със брачна половинка си и в нощта на един Разпети петък, когато храмът стене от пристигналите да търсят разтуха и излекуване християни и мюсюлмани, преспива под покрива му дружно със фамилията си.

В утрото на третия ден след Великден мъжът й, както нормално, излязъл за работа, а тя се суетяла към печката да подготвя пържени филийки с яйца за закуска на детето им. Момченцето се размърдало в креватчето, надигнало се и попитало " Мамо, къде е тати? "

Жената замръзнала на мястото си и едвам не онемяла от споходилата я наслада, тъй като ЗА ПРЪВ ПЪТ чула детенцето си да приказва. Това се случило едвам на петата му годинка.

Източник: sanovnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР