Просвещението
През август 1985 година Владимир Гербел, преподавател по изобразяване в село Шуконское, ситуирано на брега на залива Двинская, инструктирал своите възпитаници да изработят и носят фигурки, които били направени от кората на дърветата.
Представените произведения, несъмнено, не излязли отвън обсега на елементарното детско творчество. Но една дрънкулка, която била направена от Серьожа Радко, привлекла вниманието на учителя. По -точно материалът, от който е била направена играчката. Матовото черно сигурно било по -тежко от всяка кора и имало влакнеста конструкция, напомняща за вкаменено дърво.
Откъде е пристигнал този материал?
На въпроса на учителя момчето дало отговор, че е намерило този „ здрав черен мъртвец “ на брега на залива, на три километра от селото и благодарение на нож отчупило малко парче от него.
За страдание Владимир Горбел не бил задоволително любопитен. На идващия ден времето се влошило и той решил да отсрочи търсенето на този материал, когато времето се оправи. Но това време по този начин и не пристигнало. Деветгодишното момче изчезнало, а търсенията му не дали резултати. Вярно е, че някои поданици на селото настояват, че са го видели на брега предходния ден.
Няколко месеца по -късно в Полярния вестник се появило къса записка за необичайния минерал, само че няма връзка с изгубването на детето. Друго доказателство за странната находка – този път на страниците на районния вестник „ Заонежье “ (октомври 1989 г.) написа следното:
През годините сходни случаи са били регистрирани в Карелия, в Мурманска и Вологодска област, в Република Коми. Но злокобната връзка с изгубването е открита едвам през април 1995 година
Причината е изгубването на група риболовци в село Дивия. В ранната заран на 17 февруари шестима мъже – служащи от локалното дружество за дърводобив – тръгнали за лов на риба на лед. Никой обаче не се прибра на идната заран. Изчезналите били търсени няколко дни. На леда били открити персоналните им движимости.
Заведено е било наказателно дело, само че следствието на практика спряло доникъде на април, когато ледената обвивка била се разтопила. Огромните черни цилиндъра били открити на самата линия, като се оказало, че са овехтели вътре и имало обилни кухини.
Съвпадението на броя на изчезналите през зимата и броя на нещастните случаи били явни. Между другото, те били бързо и уместно кръстени черни саркофази. Разследващият, отговарящ за случая, се чудел дали нещо сходно не се е случвало в предишното.
Отговорите били поразителни.
От седемте документирани находки на черните саркофази, всичките били съпроводени от изгубването на хора! В реалност може да има повече от тях, само че в края на краищата туристите или ловците рядко записали маршрута си.
Анализът на материала на саркофазите посочили, че възрастта им е 240-270 години. Вътре било допустимо да се намерят формирания от биологичен генезис. Но всичко това не помогнало доста при отговора на главния въпрос – какво се случило с изчезналите хора?
Черните саркофази напомнили за себе си още веднъж през 1998 година Прекият участник и очевидец на трагичните събития оживял с помощта на случайност, а неговата история хвърляло светлина върху мистериозната история.
Николай Маевски бил буен фен на подводната археология. Като морски офицер и с положително водолазно образование, той неведнъж провеждал спускания във водите на Финландския залив. По време на едно от гмурканията той разкрил солиден черен обект на дъното край Приморск, който съгласно него представлявал откъс от остарял ветроход. Морякът се опитал да го издигне на повърхността.
В материала на наказателното дело имало подробна история на Майевски за бъдещето:
Маевски не съумял да извади парчето на брега благодарение на машината. Шнурът се изплъзнал, а колелата на неговия Москвич били заседнали в пясъка. Тогава Маевски решил надеждно да закрепи парчето и да го повдигне, завързвайки го за двата края на автомобила.
Вдигнах перфоратора. Чу се тон, заглъхнал от водата, и огромното парче се отчупи от повърхността на останките. Под него се отвори празнина, от която избухна голям мъждив балон. След това се появи горната част на човешкото тяло. Кожата изглеждала изненадващо бяла. Ключицата изпъкнала видимо. Парчета месо висяли от ръбовете, а диря от кръв се популяризирала във водата.
Пръстите се свиха със свръхчовешка мощ.
Маевски оживял, само че изгубил ръката си. Според лекарите развалената ръка е била изложена на най -силния разтворител, които познавали учените.
Кои са тези същества от черните саркофази?
Следата, може би, се дава от есето на духовник Игнатий Курлятев в „ Книгата за тайните познания “, написани през 1653 година В главата „ Знаци и чудеса “ се споделя:
Не е известно, какво има поради създателят под „ каменна кръв “, само че наподобява, че през 17 -ти век в Русия става прочут метода за потапяне на човек в гранично положение, с надълбоко изстудяване на тъканите. Непоканените посетители от предишното дълго чакали – съвсем три века и половина, до момента в който стихия или течение изнесло вкаменелите през годините стволове на дървета до брега.
Възможно е обаче механизмът на връщането им към живот да е друг, само че това не трансформира обстановката като цяло. Кой знае какъв брой още черни саркофази са скрити край бреговите води? Не са ли свързани с тях тези многочислени необясними изгубвания?
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
