Просвещението
През 50-те години у нас стартират стремително да се строят язовири. Основното им предопределение е било рандеман на електрическа енергия и напояване. Най-големите от тях са били издигнати по границата с Турция и Гърция, а замисълът им по непотвърдени клюки е бил и стратегически.
По това време, не се е било смятало, че може да има опасност от Югославия и Румъния, само че Гърция е била натовска страна, а Турция е била постоянно спрягана като възможен поробител. Така от средата на 50-те години е било решено в региона на Кърджали да бъдат издигнати три огромни язовира, които да акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Това са язовирите „ Кърджали “, „ Студен бунар “ и „ Ивайловград “, с общ потенциал 1 милиарда куб. метра вода.
Изграждането им е било част от отбранителна военна тактика на страната.
Целта е била стените на трите язовира от каскадата на Арда да се употребяват като стратегическо оръжие при нахлуване от страна на Турция. Взривяването им е щяло да провокира ударна вълна, която да затрудни вражеските нашественици.
Според доктрините на Варшавския контракт е трябвало при вероятно нахлуване от страна на Турция да издържим 48 часа. Това е времето, което е било належащо на руските войски да дойдат и да се разпрострат на наша територия.
Заливането на тези елементи
от страната в действителност е представлявало последният обезверен ход да се спрат турците. При възможен пореден гърмеж на стените им при война с Турция, водната вълна е щяла да опустоши всичко в региона на Одрин и да стигне чак до Истанбул. Разбира се от Кърджали и региона в близост всичко е щяло да бъде под вода.
Като популацията там е трябвало да бъде евакуирано за броени часове. Математически е било потвърдено, че приливната вълна, която ще залее града, ще бъде с височина 40 метра, а хидровъзелите е трябвало да стоят непрекъснато цялостни.
Най-голямата, измежду най-големите
„ водни бомби ” се намира на северозапад от Кърджали, на към 3 километра от града. Строителството на стената на язовир „ Кърджали “ протича в интервала от 1957-1963 година. Язовирната стена е издигната по пример на друга стена, която е била построена по-рано в Италия.
Тя е на трето място по височина в България, а по форма, структурата и осъществяването е единствената на Балкански полуостров. Тя е и една от дребното язовирни стени в света, които се извисяват над относително огромно обитаемо място.
Стената на язовира
е бетонна дъгово-гравитачна, която се извисява на 103,5 метра над земята, а общият завирен размер на водохранилището по план е 539,9 милиона кубически метра. Действителният завирен размер обаче е по-малък в резултат на натрупването на наноси идващи от река Арда.
При строителството на язовира се било открило, че под стената имало кухини, поради неприятно отлят бетон. Наложило се е да бъдат инжектирани още тонове бетон с цел да не пропадне. Друга любопитна детайлност съпътстваща градежа му е, че основният проектант се самоубива при неизяснени условия. Според клюки инженерът протяга ръка на живота си, тъй като се е опитал да саботира градежа, само че са го хванали.
Макар, че язовирната стена е с доста висока степен на отбрана от терористични офанзиви, всеки стратегически язовир има така наречен мека точка. Това е мястото, което съзнателно е направено уязвимо и е строга загадка. Ако се уцели меката точка, може да се унищожи стената.
Ако било станало нещо, язовир “Антонивановци ” пък ще потопи половин Пловдивска област. Кричим и близките села като Куртово Конаре, Йоаким Груево и впрочем ще бъдат пометени. Пловдив щял да бъде „ пощаден “ – до момента в който стигне до такава степен, приливната вълна към този момент ще е намаляла до два метра височина.
Източник /
