Как рентгеновите снимки станаха пиратски плочи в СССР
През 50-те години на предишния век е било извънредно мъчно за всички музикални фенове да пиратстват толкоз елементарно музика. Много преди да се появи Spotify, първите MP3 плеъри и редица други цифрови устройства, музиката идваше под формата на грамофонни плочи, ролкови носители и доста напредналите и домогващи се до съвременна техника имат опцията да се допрян до аудио касетката. Макар и през днешния ден да е архаична техника, аудио касетата може да се счита за един от доста положителните носители на първокласен тон и постепенно и несъмнено стартира да получава своето самопризнание. Връщайки се обратно в предишното не би трябвало да пренебрегваме оня доста специфичен музикален фактор – цензурата.
В редица филми се откриват термини като „ упадъчната западна музика “, „ нездравословното западно въздействие “ и още куп други термини по отношение на музикалната и всяка друга западна форма на просвета. Проблемът е, че разпространението на музикални плочи изисква много сериозен канал и сигурност. Няма гаранция, че митничарите няма да слагат най-малко един гвоздей в плочата, с което да нарушат цялостта на музиката. Друг вид е просто да я конфискуват и в никакъв случай да не стигне до притежателя си. Малцина били тези, които имали достойнството да се допрян до западна музика и да послушат малко Франк Синатра и Бил Хейли.
Снимка: Twitter/@ShinraAlpha
Една забавна опция в зората на цензурата са по този начин наречените музикални ребра, костна музика или просто ребра. Не е ясно кой тъкмо е основателят и създателят на първото известно аудио пиратство, само че технологията е следната:
1. Трябва да се обезпечат задоволително рентгенови фотоси, няма никакво значение какво тъкмо е снимано на тях. Обикновено фотосите се продават за 1-2 рубли, само че постоянно има и мародерски случаи, в които някои хора вършат тараш на отпадъците от болничното заведение.
2. По размерите на плочата се изрязва тъкмо копие и с цигара се прогаря дупка в средата.
3. Аудио пистите се вършат на 78 оборота благодарение на остарели фонографи.
Тези три стъпки са съвсем обикновени и лесни за осъществяване, в случай че не броим обстоятелството, че фонографът е много чудноват апарат за записване на плочи. Качеството е под всякаква рецензия и след 10-тото прослушване излиза наяве, че рентгеновата фотография не може да възпроизвежда тон. През 1958 година излиза наяве, че музикалното пиратство набира скорост и следва нова промяна в закона, която на практика осъжда и глобява всеки създател и бунтовник в неравната борба за музикална самостоятелност. Празни плочи не се продавали, само че точно тук се появили рентгеновите фотоси.
Фонографът на Едисън
Снимка: By Levin C. Handy (per http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cwpbh.04326) – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cwpbh.04044.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2118716
Пристан за пиратската музика бил Санкт Петербург, където всички кораби идвали заредени до ръба с добре познатата неразрешена стока. НЕ постоянно обаче можели да се намират рентгенови фотоси. В края на съветската зимa става невероятно откриването на такива фотоси и доста постоянно пиратите трябвало да опитват с други формати. В този случай постоянно употребявали пътни знаци и даже кръглите съществени платове за торта (не приказваме за храната, а за твърдата поставка, която служи за построяването на торта на няколко етажа).
Снимка: Twitter/@ShinraAlpha
И по този начин минава много време, преди да стане ясно, че музиката не може да бъде спряна. Като форма на просвета остава изцяло самостоятелна от политиката и цензурата на която и да е страна. Днес сходни „ плочи “ се считат за чиста форма на съвременно изкуство и множеството наподобяват много впечатляващо.
Стивън Коатс съумява да издаде даже книга с някои от най-интригуващите и копирани плочи. Зад музикалната писта към момента стои снимана човешка кост. Макар и днешната техника да усъвършенства доста пиратите, феновете на плочите (включително и рентгеновите) не престават да настояват, че тяхната музика е доста по-добра и освен като осъществяване, само че и като качество. Липсата на кристалния тон принуждава хората да напрягат повече слуха си, да търсят онази подробност в осъществяванията. Технологията може да е забравена, само че това е единствено образец на голямата човешка воля в борбата за повече изкуство.
