Химикал, забранен през 1972 г.в САЩ е открит в дълбоководни риби
През 40-те и 50-те години на предишния век най-големият производител на пестицида DDT в Съединени американски щати изхвърляше токсични боклуци в океана край крайбрежията на Лос Анджелис. Сега ново изследване открива, че морските екосистеми към момента заплащат цената, повече от 50 години след възбраната, оповестява Studyfinds.
Според откривателите от Института по океанография Scripps към Калифорнийския университет в Сан Диего, които са провели изследването, един от най-големите виновници е Montrose Chemical Corporation, която е изхвърлила големи количества от към този момент неразрешения пестицид DDT непосредствено в Тихия океан покрай Каталина Остров.
Натрупването на замърсители за дълъг интервал от време има дълготрайно влияние върху замърсяването на дадена територия. Въпреки че компанията спря да изхвърля токсичните боклуци в океана през 1961 година, изследователският екип откри, че ДДТ и неговите токсични странични артикули са необикновено устойчиви на раздробяване и остават токсични. DDT е публично неразрешен през 1972 година, само че откриването му в дълбоководни риби поражда нови страхове за публичното здраве.
„ Това са дълбоководни организми, които не прекарват доста време на повърхността и все пак са нечисти с тези химикали, свързани с ДДТ “, споделя Лихини Алугуихейр, химичен океанограф в Института по океанография Скрипс към Университета на Сан Диего.
„ Определянето на настоящото систематизиране на замърсяването с ДДТ в дълбоководните хранителни мрежи ни оказва помощ да забележим дали тези замърсители също минават през дълбоководните хранителни мрежи във типове, които хората могат да употребяват “, сподели тя.
От 1948 година най-малко до 1961 година Монтроуз изпраща шлепове от пристанището на Лос Анджелис до остров Каталина, с цел да изхвърлят киселинните боклуци - които съдържат до 2 % чист ДДТ - непосредствено в морето. През 2011 година роботизирана подводница преоткри морското бунище (Сметище 2), за което беше открито, че замърсява обширна зона от морското дъно, по-голяма от Сан Франциско. Картографирането разкрива мащаба на замърсяването, само че остават доста въпроси по отношение на разпространяването му в морската среда.
По време на новото изследване, оповестено в списанието Environmental Science and Technology Letters, откривателите тестваха необятна гама от проби за повече от 45 разнообразни химикали, свързани с ДДТ в – по-изчерпателен разбор от общоприетите проби, които изследват единствено 4 до 8 от тези химикали. Изследователите са разпознали минимум 15 разнообразни токсични странични продукта на ДДТ в дънните седименти, до момента в който са разкрили 10 разнообразни съединения в три типа дълбоководни риби, които са събрали покрай морското сметище.
„ Не е известно нито един от тези типове риби да се храни с дънни седименти “, сподели Анела Чой, биологичен океанограф в института Скрипс.
„ Трябва да има някакъв различен механизъм, който ги излага на тези замърсители. „ Една от опциите е, че има физически или биологични процеси, които нарушават утайките към сметището и разрешават на тези замърсители да навлязат в по-дълбоките водни хранителни мрежи “, изясни Анела Чой.
Това, което тревожи учените, е, че в случай че замърсяването циркулира от морското дъно към по-малки същества и риби, то може в последна сметка да се натрупа в по-големите морски животни, които хората употребяват.
„ Независимо от източника, това са индикации, че съединенията на ДДТ навлизат в хранителната мрежа на дълбокия океан “, сподели Маргарет Стак, екологичен химик и водещ създател на проучването.
„ Това е мотив за безпокойствие, тъй като не е дълъг скок, с цел да достигнеш морски бозайници или даже хора “, сподели Стак.
Изследователите означават, че сега се организират доста спомагателни изследвания, с цел да се отговори на оставащите въпроси и да се дефинира дали има евентуални опасности за човешкото здраве от замърсяване на морски блага, обвързвано с токсичните боклуци. Но констатациите акцентират по какъв начин политическите решения по отношение на замърсяването, взети преди десетилетия, не престават да ни преследват – и евентуално отравят храната ни.
Според откривателите от Института по океанография Scripps към Калифорнийския университет в Сан Диего, които са провели изследването, един от най-големите виновници е Montrose Chemical Corporation, която е изхвърлила големи количества от към този момент неразрешения пестицид DDT непосредствено в Тихия океан покрай Каталина Остров.
Натрупването на замърсители за дълъг интервал от време има дълготрайно влияние върху замърсяването на дадена територия. Въпреки че компанията спря да изхвърля токсичните боклуци в океана през 1961 година, изследователският екип откри, че ДДТ и неговите токсични странични артикули са необикновено устойчиви на раздробяване и остават токсични. DDT е публично неразрешен през 1972 година, само че откриването му в дълбоководни риби поражда нови страхове за публичното здраве.
„ Това са дълбоководни организми, които не прекарват доста време на повърхността и все пак са нечисти с тези химикали, свързани с ДДТ “, споделя Лихини Алугуихейр, химичен океанограф в Института по океанография Скрипс към Университета на Сан Диего.
„ Определянето на настоящото систематизиране на замърсяването с ДДТ в дълбоководните хранителни мрежи ни оказва помощ да забележим дали тези замърсители също минават през дълбоководните хранителни мрежи във типове, които хората могат да употребяват “, сподели тя.
От 1948 година най-малко до 1961 година Монтроуз изпраща шлепове от пристанището на Лос Анджелис до остров Каталина, с цел да изхвърлят киселинните боклуци - които съдържат до 2 % чист ДДТ - непосредствено в морето. През 2011 година роботизирана подводница преоткри морското бунище (Сметище 2), за което беше открито, че замърсява обширна зона от морското дъно, по-голяма от Сан Франциско. Картографирането разкрива мащаба на замърсяването, само че остават доста въпроси по отношение на разпространяването му в морската среда.
По време на новото изследване, оповестено в списанието Environmental Science and Technology Letters, откривателите тестваха необятна гама от проби за повече от 45 разнообразни химикали, свързани с ДДТ в – по-изчерпателен разбор от общоприетите проби, които изследват единствено 4 до 8 от тези химикали. Изследователите са разпознали минимум 15 разнообразни токсични странични продукта на ДДТ в дънните седименти, до момента в който са разкрили 10 разнообразни съединения в три типа дълбоководни риби, които са събрали покрай морското сметище.
„ Не е известно нито един от тези типове риби да се храни с дънни седименти “, сподели Анела Чой, биологичен океанограф в института Скрипс.
„ Трябва да има някакъв различен механизъм, който ги излага на тези замърсители. „ Една от опциите е, че има физически или биологични процеси, които нарушават утайките към сметището и разрешават на тези замърсители да навлязат в по-дълбоките водни хранителни мрежи “, изясни Анела Чой.
Това, което тревожи учените, е, че в случай че замърсяването циркулира от морското дъно към по-малки същества и риби, то може в последна сметка да се натрупа в по-големите морски животни, които хората употребяват.
„ Независимо от източника, това са индикации, че съединенията на ДДТ навлизат в хранителната мрежа на дълбокия океан “, сподели Маргарет Стак, екологичен химик и водещ създател на проучването.
„ Това е мотив за безпокойствие, тъй като не е дълъг скок, с цел да достигнеш морски бозайници или даже хора “, сподели Стак.
Изследователите означават, че сега се организират доста спомагателни изследвания, с цел да се отговори на оставащите въпроси и да се дефинира дали има евентуални опасности за човешкото здраве от замърсяване на морски блага, обвързвано с токсичните боклуци. Но констатациите акцентират по какъв начин политическите решения по отношение на замърсяването, взети преди десетилетия, не престават да ни преследват – и евентуално отравят храната ни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ