Просвещението
През 325 година сл.н.е. или да бъдем по- точни на Първия Никейски събор е призната догмата за Светата Тройца. Повечето от тогавашните делегати приели догмата за съществуването на Бог в три лица. Онези, които отказали да признаят това, почнали да се назовават антитринитаристи, или с други думи съперници на догмата за Троицата.
Какво значи концепцията за Светата Тройца?
В ранното християнство Тройцата постоянно е изобразявана не толкоз красиво, колкото на иконите в църквата под формата на красиви млади мъже с крила, а като дебело тяло, седнало на престол с три глави под една корона. Тази иконография на божеството се считало за вярна. С течение на времето обаче разпоредбите се трансформирали.
Поддръжниците на Тройцата
За какво спорят делегатите на Първия Никейски събор? Те приели по този начин наречения Символ на вярата, т.е. формулировката на същността на християнската теория, която всеки новопокръстен християнин трябвало да произнесе по време на кръщението.
В първата версия текста изглеждал по този начин:
„ Вярвам в един Бог, Всемогъщия Отец, Създателя на всичко очевидно и невидимо. И в нашия единствен Господ Исус Христос, Сина Божий, роден от Отца, т.е. от същността на Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бога истинен, роден, а не сътворен, едно създание с Отца, посредством Него всичко е основано на небето и на земята; за нас, хората, които слязоха и за нашето избавление се въплътиха и станаха хора, и пострадаха; и възкръсна на третия ден и се възнесе на небето; и бъдещето да съди живи и мъртви. И в Светия Дух. ”
Така завършвал текстът на първата версия на Символа на вярата.
Когато се стигнало до разискването на програмния документ, уважаваният александрийски свещеник Арий се противопоставил на тази дефиниция. Исус, декларира той, е роден от Отеца, тъй че не може да бъде единосъщност с Него. Той е сходен.
Отец Евсевий повторил, че главната цел на Сина е да бъде медиатор сред Бога и хората. Исус въобще не е еднакъв със Своя Отец и не е единосъщност, даже единствено тъй като е роден в човешко тяло. Бог е един, споделя Арий, Той не може да бъде трима. Арий също по този начин отхвърля божествеността на Исус Христос.
С една дума, свадата била толкоз мощна,
че писанията на Арий били заповядани да бъдат анатемосани и изгорени. Съветът, в допълнение към горната дефиниция, добавили и назидателна добавка:
Но се оказва, че Арий имал прекалено много поддръжници. Той имал огромно въздействие в ранния християнски свят. Неговата позиция се споделяла от съвсем всички новопокръстени варвари. Дори император Константин бил по-склонен в този спор не към Атанасий, а към Арий. За да успокои църковния ужас обаче, той изпратил Атанасий отвън Константинопол.
През 336 година Арий умира, само че разногласията за Тройцата не стихнали. Скоро по-късно умира и Константин, а идващите императори всички са ариани, (противниците на догмата за Троицата се увеличават), като към тях се причисляват монофизити, Пневматомахците, и Аномейците. И към края на живота си даже Атанасий е бил заставен да признае не единосъщността, а сходството на Христос.
Спор за Светия Дух
Въпросът за Светия Дух обаче останал изцяло без отговор. Ако Синът е единосъщен с Отца, то тогава Светият Дух единосъщен ли е с Него? Спорът за същността на Духа пламва през 381 година на Втория космополитен събор в Константинопол. След взаимни обвинявания в разкол, светите отци въпреки всичко признали, че Духът заема същото място в Тройцата като Отец и Син.
В текста на Константинополския знак на вярата, при установяване на ролята на Исус, се появил постскриптум:
И тогава било обещано определението за Светия Дух: „ И в Духа Светаго, животворящия Господ, изхождащ от Отца, уважаван и прославян наедно с Отца и Сина, Който приказва посредством пророците. ”
Вместо опасност за анатемосване се появили следните думи:
Същността на Светия Дух като трета ипостас на Бога в новия Символ на вярата не е разкрита в детайли.
Точно по това време придвижването на духоборите,
които имали лично схващане за Светия Дух, набирало мощ. Борците против ереста, научени от горчивият опит, се страхували, че техните енориаши незабавно ще преминат в редиците на еретиците. Ако хората можели по някакъв метод да схванат равенството на естеството на Отца и Сина, тогава равенството на Светия Дух нито един всемирски глава не би могъл да усвои.
На събора в Халкидон през 451 година е бил признат третият Символ на вярата, Халкидонският. Там се появила нова формулировка на същността на Христос – в Сина Бог, свързан с човешката природа, „ носен, непроменяемо и неотлъчно “. Приемането на този темперамент на тялото Христово провокирало най-големия скандал в историята на църквата и монофизитските източни църкви се отделили от тези, които го признали, а това са цели страни – Персия, Египет, Армения, Етиопия, Сирия.
До 10 век както Никейският, по този начин и Константинополският знак на вярата са еднообразно приети. Оказва се обаче, че в последното има измама. В последна сметка се споделя, че Духът изхожда от Отца. Не всички са съгласни, че Светият Дух може да идва единствено от Отеца, тъй че тази точка е преразгледана през 10 век. Източните църкви (православните) признават правото на лъчение на Светия Дух единствено за Отца, латинските и за Отца, и за Сина. Това не способства за взаимната обич сред елините и римляните. И по този начин през 1054 година те се разделили изцяло.
Късно проникване в Символа на вярата
В съвремието, с появяването на реформаторските протестантски църкви, разногласията за природата на Тройцата взела нов поврат. Хуманистите от това време пишат, че на никое място в Евангелието няма дума за Тройцата.
Ако Исус бил желал да научи своите възпитаници за естеството на Тройцата, тогава той щял да го направи. Еразъм Ротердамски показал, че в Новия завет думата „ Бог “ се отнася единствено за Бог Отец и съвсем в никакъв случай за Исус, а още повече за Светия Дух.
Образованите хора от онази ера били пламенни антитринитаристи, като някои от тях се озовали в подземията на Инквизицията. Невъзможно е да се изясни рационално догмата за Тройцата. В редиците на антитринитариите нараствали с повишаването на броя на университетите и положителното светско обучение.
Между другото, преди II век самата идея за Тройцата не е съществувала.
Отначало полемиката за Тройцата не се различавала доста от другите теологични разногласия. Тогава Константин прави християнството държавна вяра. В посланието на Йоан Богослов се споделя следното:
В продължение на 15 века тази къса фраза е била одобрявана като доказателство за Тройцата в Новия завет. Но още през 19 век теолозите потвърждават, че това е проникване от 4 век. Антитринитаристите се оказва, че били прави.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
