Меката сила на Русия |
През 2021, годината, отбелязваща десетилетие от началото на протеста в Сирия, е мъчно да се приказва за сирийския спор. Медийното внимание се отдалечава и обръща взор към други тематики като политическата рецесия в Съединени американски щати или конкуренцията с Китай и. Също по този начин, други занапред се разрастват като Йемен, Сахел, Мозамбик или ЦАР, а в други – като Либия, обстановката остава патова. Има няколко общи точки сред всичко това обаче и ще посочим две – Русия е намесена във всяка от упоменатите тематики и съветските про-правителствени медии обръщат доста внимание на Сирия, Либия или Африка. Това не е учудващо – дано посочим няколко трендове.
Когато става дума за Сирия, мнозина смятат, че спорът е завършил, въпреки това да не дава отговор на действителността на терен. Не единствено, че има дейни зони на конфликти като Южна Сирия или Източна и Североизточна Сирия, само че всеки миг може да избухне отначало цикъла от принуждение в Северозападната и северна част от страната. Сирия през днешния ден е разграничена импровизирано и де факто на зони на въздействие сред главните играчи Русия, Иран и Турция.
Самият сирийски режим има за какво да се тормози, още повече поради икономическата обстановка в регионите, които управлява – това може да се окаже съществена причина за бъдещи проблеми за Асад от самите му последователи.
От трите съществени играчи, които споменахме, Иран и Русия имат доста преимущество в Сирия, намесвайки се уверено в поддръжка на Асад и до момента в който Съединени американски щати към момента има най-вече периферно присъединяване в спора през поддръжката си за Сирийските демократични сили, само че Техеран и Москва остават хегемоните в региона.
Дори Турция, която през последните пет години извърши съществени стъпки към определяне на зони на въздействие от Кавказ през Сирия до Либия, не може да се съпоставя с въздействието на Кремъл и аятоласите. Двете сили занапред се чака да – то е почнало ненапълно чрез проксита и завоалирани закани в борбата за въздействие върху Асад и като цяло Сирия. Войната в Сирия не е завършила, тя изчезна от нашите телевизионни екрани.
Конфликтът продължава чрез по-локални конфликти в границите на огромния спор и Русия счита да бъде готова.
Когато приказваме ролята на Москва в Сирия, постоянно имаме поради нейната военна мощ и осъществяването на интервенцията в интерес на Асад през 2015., град Алепо, кулминирала в завладяването на целия регион от държавните сили през 2016, както и последвалите съглашения под дулото на пушките с бунтовниците през 2017-2018 в допълнение бетонира съветското присъединяване в спора. Но Сирия има доста по-важно значение за Кремъл. Именно Сирия стана главната база на съветските наемници, които от Украйна се придвижиха в Близкия изток, а от Сирия – в Африка.
Именно в Сирия Кремъл издигна имиджа си на мощ, след събитията в Украйна през 2014. И тъкмо Сирия стана полигон за, само че и на хибридни дейности. Докато Москва извърши де факто интервенцията през 2015, то нейното въздействие в региона датира от доста по-дълго и това се дължи най-вече на така наречен мека мощ, инструментите на която се ползват старателно в Сирия и в този миг.
Докато при започване на годината Кремъл на про-Асад милиции в християнски селища, с цел да покаже обвързаността си с православните християни и като цяло да покаже лицето си на бранител на малцинствата, Русия има доста повече варианти, които приложи в борбата за сърцата и мозъците на сирийците. Един подобен образец ни дава събитие от късната есен на 2017 година Тогава, при започване на октомври, близо 30 руснаци се намират в доста тежка обстановка в сирийската провинция Идлиб. Руските елементи са към този момент от две години в близкоизточната страна, откакто, сходно на Афганистан през 1979 година, са били извикани там от държавното управление и оказват помощ на силите на сирийския режим да си върнат контрола върху страната. Реално, съветските специфични елементи са една от главните аргументи Асад да успее да отвърне на ударите на бунтовническите сили. В оня октомври ден през 2017 година, обаче, руснаците имат сериозен проблем. Те са обкръжени от бойци на Хаят Тахрир ал Шам. Москва реагира със забележителна мощ – подводницата „ Велики Новгород “ изстрелва ракети „ Калибър “; самолети Су-25 обстрелват позиции, а през това време хеликоптери транспортират командоси.
Само трима руснаци са ранени. Онова, което притегля внимание, обаче, е осветяването на непозната до момента единица – полуофициалната Военна полиция, чиито членове са обкръжените съветски бойци. Т.нар. Руска военна полиция не е тъкмо част от постоянните въоръжени сили на Руската федерация. Формиран през 2011 година, този корпус бързо набира мощ и няколко години по-късно наброява 20 000 души. Той ще бъде толкоз постоянно употребен от съветското командване, че алените барети и черните ленти на членовете му, ще станат известни надалеч отвън Сирия. Под управлението на генерал-лейтенант Владимир Ивановски, шеф на Главната дирекция на военната полиция към Министерството на защитата, тяхната успеваемост е обект на публичен спор. Както демонстрира ролята им в Сирия, те съставляват друго лице на съветската войска и евентуален инструмент за „ мека мощ “.
За първи път бойци от тази военна част са ситуирани в Сирия през декември 2016 година Основното ядро на Военната полиция е формирано от чеченци, известни като „ “ – паравоенна група, лоялна на водача на Чечения и политически съдружник на Путин, Рамзан Кадиров. Кадировците се появяват още през 1994 година по времето на татко му Ахмад Кадиров. По това време те са сепаратистка милиция, сражаваща се против съветските сили в Първата чеченска война. Когато Кадиров обръща страните и застана на съветска страна през 1999 година по време на Втората чеченска война, се трансформира и ролята на кадировците. През последвалите години те се трансформират от бойна част, отговаряща за отбраната на водача на Чечения, във военна мощ с доста пълномощия. С идването на власт на Рамзан Кадиров, тези бойци се трансформират в нещо като „ частна войска “ на Кадиров.
Не е ясно какъв брой членове на съветската са ситуирани в началото в Сирия. Чеченците имат разнообразни функции – се от защита на военни конвои до осъществяване на акции с филантропична помощ в Алепо – различен доста забележим инструмент на меката мощ на Русия. Подобно на руския Мюсюлмански батальон по времето на Тараки в Афганистан през 1970-те, „ кадировците “ са употребявани по фронтовите линии в Сирия, защото са мюсюлмани, а в Северна Сирия има огромни общности кавказци, заселени по османско време. Голяма част от сирийските черкези и чеченци са настроени против режима на Асад и една от главните цели на Военната полиция, изпратена от Русия, е да завоюва доверието на колкото се може повече от тях. По-късно чеченците получават. Ингуши охраняват значимата съветска база в Сирия Хмеймим и се борят дружно с държавните сили в Дамаск.
Освен за външно прилагане за задачите на Путин, тези елементи служат за агитация в Ингушетия. Местният водач пробва да копира модела на Рамзан Кадиров и по този начин да усили позициите си пред Кремъл (предполага се, че по същите аргументи и беларуският водач обмисля ). Евкуров желае да покаже верността си към Путин и по тази причина предлага да изпрати свои сили в Сирия.
Използването на Военна полиция е и първото разполагане на сходна мощ отвън Руската федерация. Този опит има триумф и това е очевидно в боевете в провинция Хама и Идлиб, където и през 2019. бойци от тази част могат да бъдат видени по фронтовите линии. Военна полиция е ситуирана да патрулира в завзетия след 2016 година град Алепо, по улиците на Дамаск и в градове в Северна Сирия. С едновременното разполагане на специфични елементи и наемници от „ Вагнер “ чеченските бойци стават главен детайл в използването на „ пост-конфликтна “ тактика за спечелването на обичта на локалното население в Сирия.
Споменахме към този момент филантропичната помощ. Този инструмент не е откритие на Русия несъмнено, само че се ползва по за задачите на пропагандата по отношение на намесата на Кремъл в Сирия. Различните съставни елементи на меката мощ се съчетават в един общ механизъм – по този начин да вземем за пример, конвоите с филантропичната помощ се охраняват от елементи, спонсорирани от близки до Путин хора, а самата филантропична помощ се обезпечава от мрежа от организации като,, и така наречен.
Всички тези структури залагат и концентрират част от своите задгранични действия върху идващото потомство млади сирийци. По-младото потомство става съществена цел на пропагандата, защото този уязвим сегмент от сирийското население може да бъде мощно повлиян и сполучливо вкаран в по-широката съветска концепция за стратегическо въздействие в Близкия изток. Нещо по-интересно и показателно - част от този механизъм получава финансиране и е обвързван с предприемачи, чиито имена бяха упоменати по време на следствието на детонацията в. С откривателя Кирил Аврамов попаднахме на имената на двамата съществени предприемачи, упоменати в следствието, когато изследвахме съветските акции за мека мощ в Сирия и изключително дейностите на РУССАР за нашите материали, кулминирали в издаването на книгата ни за съветските наемници – а точно, братята Хури.
РУССАР се управлява от Олег Фомин, умел някогашен посланик и бивш шеф на Съветския културен център в Сирия от 1969 до 1975 г.; Фомин е също представител на Руския център за интернационалните научни и културни връзки в Тунис и Египет от 1994 до 2006 година Организацията е обвързвана с съветския политически хайлайф посредством борда си. Той включва някогашния заместник-председател на Думата ; някогашният дипломат в Сирия Александър Зотов; и координаторът на филантропичните планове на ветеранската организация „ Бойно приятелство “, Нели Кускова.
Показателно е, че главната финансова поддръжка на РУССАР идва през братята Мудалал и Имад Хури, които са и с двойно руско-сирийско поданство. Хури вземат участие и в, глобена от Съединени американски щати за от името на режима на Асад по отношение на иранската търговия с газ и петрол. По този метод РУССАР се трансформира в образец за специфичен инструмент за мека мощ със съдействие сред всички съществени заинтригувани страни от съветската външна политика, като така наречен силовики (т.е. службите за сигурност), отдадени на религията олигарси и руските дипломати, и шпиони от остарялата школа с връзки със сегашните елити в Близкия изток и други райони. Като организация и инструмент за въздействие, РУССАР има специфичен фокус върху планове, включващи младежи и интелектуалци, защото има за цел да оформи бъдещия сирийски цивилен и боен хайлайф. По този метод организацията остава покрай значими източници на локална информация, което усилва опцията за събиране на разследващи данни.
Друг способ, обвързван с тези благотворителни организации за индоктриниране и разпространяване на легенди, е преработването на по този начин наречените за, учредени на богатата руска традиция и процъфтяващи в процеса на непрестанно възходяща и младежта в Русия на Путин. Тези лагери също по този начин дават идеалната опция за оформяне и моделиране на бъдещите „ бранители на Руския свят “, като в същото време ги свързват със своите връстници от. Цялата стратегия е единствено отчасти отражение на обстоятелството, че Русия няма кратковременен интерес към Сирия и Близкия изток. Напротив, сериозните старания на Москва са свързани с установяването на трайно наличие и разширението на по този начин наречения „ Руски свят “, който към този момент обгръща Източна Европа и елементи от Централна Азия. Подобно на други случаи, когато взима образец от Руската империя, Путин вижда Близкия изток като естествено продължение на съветските ползи.
Не всичко е несъмнено за Русия в Сирия, защото към момента има редица представители на икономическия, военния и политическия хайлайф на режима на Асад, които не са подготвени да се отдадат напълно на Кремъл. Иран също има съществено въздействие. Докато потреблението на военна мощност,, като и поддържането на локални паравоенни структури са значими стратегически детайли, най-важният детайл от стратегическа дълготрайна вероятност за въздействие е поддържането на здрава връзка над младежта, която съставлява идващото потомство хайлайф. През септември 2018 година първата група младежи, които започнаха образованието си в съветските военни учебни заведения. Обучението се организира в границите на съглашения, подписани преди този момент сред Москва и Дамаск, и набирането на сирийски младежи в съветския кадетски корпус ще се прави годишно. Въпрос на време и тактика е Москва да придобие предан хайлайф, който да донесе устойчиво наличие на Кремъл в Сирия, което Путин желае от началото на интервенцията и до момента няма друга районна мощ, която да спре тези процеси.
Когато става дума за Сирия, мнозина смятат, че спорът е завършил, въпреки това да не дава отговор на действителността на терен. Не единствено, че има дейни зони на конфликти като Южна Сирия или Източна и Североизточна Сирия, само че всеки миг може да избухне отначало цикъла от принуждение в Северозападната и северна част от страната. Сирия през днешния ден е разграничена импровизирано и де факто на зони на въздействие сред главните играчи Русия, Иран и Турция.
Самият сирийски режим има за какво да се тормози, още повече поради икономическата обстановка в регионите, които управлява – това може да се окаже съществена причина за бъдещи проблеми за Асад от самите му последователи.
От трите съществени играчи, които споменахме, Иран и Русия имат доста преимущество в Сирия, намесвайки се уверено в поддръжка на Асад и до момента в който Съединени американски щати към момента има най-вече периферно присъединяване в спора през поддръжката си за Сирийските демократични сили, само че Техеран и Москва остават хегемоните в региона.
Дори Турция, която през последните пет години извърши съществени стъпки към определяне на зони на въздействие от Кавказ през Сирия до Либия, не може да се съпоставя с въздействието на Кремъл и аятоласите. Двете сили занапред се чака да – то е почнало ненапълно чрез проксита и завоалирани закани в борбата за въздействие върху Асад и като цяло Сирия. Войната в Сирия не е завършила, тя изчезна от нашите телевизионни екрани.
Конфликтът продължава чрез по-локални конфликти в границите на огромния спор и Русия счита да бъде готова.
Когато приказваме ролята на Москва в Сирия, постоянно имаме поради нейната военна мощ и осъществяването на интервенцията в интерес на Асад през 2015., град Алепо, кулминирала в завладяването на целия регион от държавните сили през 2016, както и последвалите съглашения под дулото на пушките с бунтовниците през 2017-2018 в допълнение бетонира съветското присъединяване в спора. Но Сирия има доста по-важно значение за Кремъл. Именно Сирия стана главната база на съветските наемници, които от Украйна се придвижиха в Близкия изток, а от Сирия – в Африка.
Именно в Сирия Кремъл издигна имиджа си на мощ, след събитията в Украйна през 2014. И тъкмо Сирия стана полигон за, само че и на хибридни дейности. Докато Москва извърши де факто интервенцията през 2015, то нейното въздействие в региона датира от доста по-дълго и това се дължи най-вече на така наречен мека мощ, инструментите на която се ползват старателно в Сирия и в този миг.
Докато при започване на годината Кремъл на про-Асад милиции в християнски селища, с цел да покаже обвързаността си с православните християни и като цяло да покаже лицето си на бранител на малцинствата, Русия има доста повече варианти, които приложи в борбата за сърцата и мозъците на сирийците. Един подобен образец ни дава събитие от късната есен на 2017 година Тогава, при започване на октомври, близо 30 руснаци се намират в доста тежка обстановка в сирийската провинция Идлиб. Руските елементи са към този момент от две години в близкоизточната страна, откакто, сходно на Афганистан през 1979 година, са били извикани там от държавното управление и оказват помощ на силите на сирийския режим да си върнат контрола върху страната. Реално, съветските специфични елементи са една от главните аргументи Асад да успее да отвърне на ударите на бунтовническите сили. В оня октомври ден през 2017 година, обаче, руснаците имат сериозен проблем. Те са обкръжени от бойци на Хаят Тахрир ал Шам. Москва реагира със забележителна мощ – подводницата „ Велики Новгород “ изстрелва ракети „ Калибър “; самолети Су-25 обстрелват позиции, а през това време хеликоптери транспортират командоси.
Само трима руснаци са ранени. Онова, което притегля внимание, обаче, е осветяването на непозната до момента единица – полуофициалната Военна полиция, чиито членове са обкръжените съветски бойци. Т.нар. Руска военна полиция не е тъкмо част от постоянните въоръжени сили на Руската федерация. Формиран през 2011 година, този корпус бързо набира мощ и няколко години по-късно наброява 20 000 души. Той ще бъде толкоз постоянно употребен от съветското командване, че алените барети и черните ленти на членовете му, ще станат известни надалеч отвън Сирия. Под управлението на генерал-лейтенант Владимир Ивановски, шеф на Главната дирекция на военната полиция към Министерството на защитата, тяхната успеваемост е обект на публичен спор. Както демонстрира ролята им в Сирия, те съставляват друго лице на съветската войска и евентуален инструмент за „ мека мощ “.
За първи път бойци от тази военна част са ситуирани в Сирия през декември 2016 година Основното ядро на Военната полиция е формирано от чеченци, известни като „ “ – паравоенна група, лоялна на водача на Чечения и политически съдружник на Путин, Рамзан Кадиров. Кадировците се появяват още през 1994 година по времето на татко му Ахмад Кадиров. По това време те са сепаратистка милиция, сражаваща се против съветските сили в Първата чеченска война. Когато Кадиров обръща страните и застана на съветска страна през 1999 година по време на Втората чеченска война, се трансформира и ролята на кадировците. През последвалите години те се трансформират от бойна част, отговаряща за отбраната на водача на Чечения, във военна мощ с доста пълномощия. С идването на власт на Рамзан Кадиров, тези бойци се трансформират в нещо като „ частна войска “ на Кадиров.
Не е ясно какъв брой членове на съветската са ситуирани в началото в Сирия. Чеченците имат разнообразни функции – се от защита на военни конвои до осъществяване на акции с филантропична помощ в Алепо – различен доста забележим инструмент на меката мощ на Русия. Подобно на руския Мюсюлмански батальон по времето на Тараки в Афганистан през 1970-те, „ кадировците “ са употребявани по фронтовите линии в Сирия, защото са мюсюлмани, а в Северна Сирия има огромни общности кавказци, заселени по османско време. Голяма част от сирийските черкези и чеченци са настроени против режима на Асад и една от главните цели на Военната полиция, изпратена от Русия, е да завоюва доверието на колкото се може повече от тях. По-късно чеченците получават. Ингуши охраняват значимата съветска база в Сирия Хмеймим и се борят дружно с държавните сили в Дамаск.
Освен за външно прилагане за задачите на Путин, тези елементи служат за агитация в Ингушетия. Местният водач пробва да копира модела на Рамзан Кадиров и по този начин да усили позициите си пред Кремъл (предполага се, че по същите аргументи и беларуският водач обмисля ). Евкуров желае да покаже верността си към Путин и по тази причина предлага да изпрати свои сили в Сирия.
Използването на Военна полиция е и първото разполагане на сходна мощ отвън Руската федерация. Този опит има триумф и това е очевидно в боевете в провинция Хама и Идлиб, където и през 2019. бойци от тази част могат да бъдат видени по фронтовите линии. Военна полиция е ситуирана да патрулира в завзетия след 2016 година град Алепо, по улиците на Дамаск и в градове в Северна Сирия. С едновременното разполагане на специфични елементи и наемници от „ Вагнер “ чеченските бойци стават главен детайл в използването на „ пост-конфликтна “ тактика за спечелването на обичта на локалното население в Сирия.
Споменахме към този момент филантропичната помощ. Този инструмент не е откритие на Русия несъмнено, само че се ползва по за задачите на пропагандата по отношение на намесата на Кремъл в Сирия. Различните съставни елементи на меката мощ се съчетават в един общ механизъм – по този начин да вземем за пример, конвоите с филантропичната помощ се охраняват от елементи, спонсорирани от близки до Путин хора, а самата филантропична помощ се обезпечава от мрежа от организации като,, и така наречен.
Всички тези структури залагат и концентрират част от своите задгранични действия върху идващото потомство млади сирийци. По-младото потомство става съществена цел на пропагандата, защото този уязвим сегмент от сирийското население може да бъде мощно повлиян и сполучливо вкаран в по-широката съветска концепция за стратегическо въздействие в Близкия изток. Нещо по-интересно и показателно - част от този механизъм получава финансиране и е обвързван с предприемачи, чиито имена бяха упоменати по време на следствието на детонацията в. С откривателя Кирил Аврамов попаднахме на имената на двамата съществени предприемачи, упоменати в следствието, когато изследвахме съветските акции за мека мощ в Сирия и изключително дейностите на РУССАР за нашите материали, кулминирали в издаването на книгата ни за съветските наемници – а точно, братята Хури.
РУССАР се управлява от Олег Фомин, умел някогашен посланик и бивш шеф на Съветския културен център в Сирия от 1969 до 1975 г.; Фомин е също представител на Руския център за интернационалните научни и културни връзки в Тунис и Египет от 1994 до 2006 година Организацията е обвързвана с съветския политически хайлайф посредством борда си. Той включва някогашния заместник-председател на Думата ; някогашният дипломат в Сирия Александър Зотов; и координаторът на филантропичните планове на ветеранската организация „ Бойно приятелство “, Нели Кускова.
Показателно е, че главната финансова поддръжка на РУССАР идва през братята Мудалал и Имад Хури, които са и с двойно руско-сирийско поданство. Хури вземат участие и в, глобена от Съединени американски щати за от името на режима на Асад по отношение на иранската търговия с газ и петрол. По този метод РУССАР се трансформира в образец за специфичен инструмент за мека мощ със съдействие сред всички съществени заинтригувани страни от съветската външна политика, като така наречен силовики (т.е. службите за сигурност), отдадени на религията олигарси и руските дипломати, и шпиони от остарялата школа с връзки със сегашните елити в Близкия изток и други райони. Като организация и инструмент за въздействие, РУССАР има специфичен фокус върху планове, включващи младежи и интелектуалци, защото има за цел да оформи бъдещия сирийски цивилен и боен хайлайф. По този метод организацията остава покрай значими източници на локална информация, което усилва опцията за събиране на разследващи данни.
Друг способ, обвързван с тези благотворителни организации за индоктриниране и разпространяване на легенди, е преработването на по този начин наречените за, учредени на богатата руска традиция и процъфтяващи в процеса на непрестанно възходяща и младежта в Русия на Путин. Тези лагери също по този начин дават идеалната опция за оформяне и моделиране на бъдещите „ бранители на Руския свят “, като в същото време ги свързват със своите връстници от. Цялата стратегия е единствено отчасти отражение на обстоятелството, че Русия няма кратковременен интерес към Сирия и Близкия изток. Напротив, сериозните старания на Москва са свързани с установяването на трайно наличие и разширението на по този начин наречения „ Руски свят “, който към този момент обгръща Източна Европа и елементи от Централна Азия. Подобно на други случаи, когато взима образец от Руската империя, Путин вижда Близкия изток като естествено продължение на съветските ползи.
Не всичко е несъмнено за Русия в Сирия, защото към момента има редица представители на икономическия, военния и политическия хайлайф на режима на Асад, които не са подготвени да се отдадат напълно на Кремъл. Иран също има съществено въздействие. Докато потреблението на военна мощност,, като и поддържането на локални паравоенни структури са значими стратегически детайли, най-важният детайл от стратегическа дълготрайна вероятност за въздействие е поддържането на здрава връзка над младежта, която съставлява идващото потомство хайлайф. През септември 2018 година първата група младежи, които започнаха образованието си в съветските военни учебни заведения. Обучението се организира в границите на съглашения, подписани преди този момент сред Москва и Дамаск, и набирането на сирийски младежи в съветския кадетски корпус ще се прави годишно. Въпрос на време и тактика е Москва да придобие предан хайлайф, който да донесе устойчиво наличие на Кремъл в Сирия, което Путин желае от началото на интервенцията и до момента няма друга районна мощ, която да спре тези процеси.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ