Шестото масово изчезване на глобалното биоразнообразие вече се случва
През 2015 година екип от учени, управителен от биолога от Станфордския университет Пол Ерлих, разгласява изследване, в което се твърди, че навлизаме в шесто всеобщо изгубване на типове, провокирано от бързия спад в биоразнообразието.
Пет години по-късно ново изследване демонстрира, че скоростта на това изгубване е доста по-висока от предходните прогнози. Учените се притесняват, че това ще провокира резултат на доминото, който ще унищожи цялата екосистема и може да унищожи човечеството.
В публикация от 2015 година учените показаха нов тип всеобщо измиране в допълнение към петте, които Земята е претърпяла в предишното. Припомнете си, че до неотдавна науката разпознава пет всеобщи изгубвания:
– Ордовикско-силурско изгубване – преди 450 – 443 милиона години;
– Девонско изгубване - преди 372 милиона години;
– Пермско изгубване - преди 253 - 251 милиона години;
– Триаско изгубване – преди 208 – 200 милиона години;
– Кредно-палеогенско изгубване - преди 65.5 милиона години.
Смята се, че някои изгубвания на световното биоразнообразие се дължат на промени във въглеродния цикъл, до момента в който други са резултат от пагубни събития като удар на метеорит. Но наподобява, че шестото, което следим сега, е проблем, основан от индивида.
Човешкото оцеляване е мощно подвластно от биоразнообразието и здравето на световната екосистема. Тази екосистема включва пчелите, които опрашват нашите култури, морските типове, които поддържат океаните живи, и доста други типове, без които цялата хранителна верига е прекратена.
Цели типове изчезват заради заличаване на местообитания, замърсяване и изменение на климата. И тогава цялата екосистема се обърква.
Всичко това е малко като играта Jenga, в която играчите би трябвало да отстраняват блокове от дървена кула. Премахването на един блок по предписание няма съдбовни последствия. Но играта неизбежно приключва с рухването на кулата.
С една екосистема можете да наблюдавате същата картина, единствено че заради броя на променливите в уравнението и общата инерция на системата процесът на колапс е доста по-труден за прогнозиране. Много е допустимо към този момент да сме извадили тухлата, без която светът е жертван на колапс. Но даже и да не е, този миг не е надалеч.
Когато човечеството унищожава цели популации и типове други същества, то реже клона, на който седи, унищожавайки работещите елементи на личната ни животоподдържаща система, споделя Ерлих.
В ново изследване учените проучиха разпространяването на сериозно застрашени типове по света. Оказа се, че 515 от тях (приблизително 1.7% от общия брой на оценените видове) са на ръба на изгубване и има възможност да изчезнат до 20 години. Приблизително същият брой типове са изчезнали през 20 век. Тоест скоростта на изгубване се е нараснала най-малко пет пъти. И това не е границата.
Това, което вършим, с цел да се оправим с рецесията с изгубването през идващите две десетилетия, ще дефинира ориста на милиони типове. Имаме една последна опция да подсигуряваме, че услугите, които природата ни дава, не са окончателно саботирани, сподели водещият създател на проучването Херардо Себалос, старши откривател в Института по екология към Националния самостоятелен университет на Мексико.
От 515-те сериозно застрашени типа са останали по-малко от 1000 индивида. Половината от тях имат по-малко от 250. Повечето от тези типове населяват тропически и субтропични региони. Междувременно резултатът на доминото може да утежни картината. Отнася се до обстановка, при която изгубването на един тип визира други типове, които разчитат на него за оцеляване.
Изследователите оферират редица способи за справяне с казуса, като се стартира с световна възбрана на търговията с диви типове. Проучването също по този начин разпознава типовете и районите, към които ресурсите за запазване би трябвало да бъдат ориентирани преди всичко.
