Дългите пътувания на Омар Соса
През 2009-а Омар Соса прави турне в Източна Африка. Там, във всяка една от деветте страни, той записва локални музиканти. Резултатът излиза на пазара чак в този момент под името „ странствуване ”. За него това е неповторима опция:. „ В живота нещата рядко се повтарят и по тази причина би трябвало да изживеем всеки момент ”, споделя Соса при представянето на албума си онлайн в студиото на френското публично радио ФИП.
Началната му концепция е била да има аранжименти за струнен оркестър, само че всякога, когато се захващал да написа музика, си е давал сметка, че това е било ненужно. Не е имало потребност от спомагателни цветове, тъй като всичко е било задоволително наситено. Колкото и необикновено да звучи, в този миг Омар Соса си дава сметка, че не е подготвен да добави и своите „ подправки ” и това му лишава 10 години.
Със фотосите и, които се вършат тогава, се основава документалния филм „ Спомен от Африка ”, където се споделя в целия креативен развой. Оттогава до момента го приглася перкусионистът Стив Аргуейес, който по думите на Соса, усеща със сърцето си това, за което и самият Омар не си дава сметка. Благодарение на него и на останалите музиканти, с които работи, те съумяват да пресъздадат това пътешестване през разнообразни култури. Това е пътешестване в което няма край. „ Всяка нова фалшификация, която привнася в живота ни нови чувства, оказва помощ да се разшири и музикалният ни взор към него ”, продължава Соса.
Ако се завърнем към младите му години в консерваторията в Хавана, подобен взор за Соса е американският джаз, който те избират да назовават модерна класическа музика - най-малко пред своите преподаватели, когато ги хващат да я интерпретират. Омар Соса не влиза в джаза напряко, а с помощта на група „ Иракере ”. По същия метод е и навлизането му в уърлд музиката. Това се случва след първото му посещаване в Сенегал, където е поканен в дома на един от локалните музиканти на вечеря. Храната е сервирана в един общ огромен съд и всички се хранят с ръце. Соса си споделя - откакто това може да се направи с храната, за какво да не може да се направи и с музиката? Никой на никого не пречи, а всеки се радва на това което има.
В един неотдавнашен диалог на Соса с неговия сътрудник и другар Паоло Фрезу, Омар признава, че Африка е гръбначният дирек на неговата музика, силата на ритмите от Африка участва във всички негови произведения. „ Другото нещо е темпото, в Африка едно парче може да продължава и 15 минути - композициите не са лимитирани във времето. Има място и за танц, тъй като цялата музика е обвързвана с природата, с живота на хората - тя е част от всичко това ” - добавя Соса.
Слушайки и тази музика на Омар, даже и да не запомним имената на всичките му сътрудници и да не вършим съвсем никаква разлика сред страните им, едно е несъмнено, и то е, че хубостта е на всички места. Стига единствено да сме любопитни да я потърсим и споделим. Останалото е просто джаз. Слънчев джаз+. С премиерни предавания от пътуването на Омар Соса в петък 7 май от 23 ч. единствено тук, по Радио София.
Началната му концепция е била да има аранжименти за струнен оркестър, само че всякога, когато се захващал да написа музика, си е давал сметка, че това е било ненужно. Не е имало потребност от спомагателни цветове, тъй като всичко е било задоволително наситено. Колкото и необикновено да звучи, в този миг Омар Соса си дава сметка, че не е подготвен да добави и своите „ подправки ” и това му лишава 10 години.
Със фотосите и, които се вършат тогава, се основава документалния филм „ Спомен от Африка ”, където се споделя в целия креативен развой. Оттогава до момента го приглася перкусионистът Стив Аргуейес, който по думите на Соса, усеща със сърцето си това, за което и самият Омар не си дава сметка. Благодарение на него и на останалите музиканти, с които работи, те съумяват да пресъздадат това пътешестване през разнообразни култури. Това е пътешестване в което няма край. „ Всяка нова фалшификация, която привнася в живота ни нови чувства, оказва помощ да се разшири и музикалният ни взор към него ”, продължава Соса.
Ако се завърнем към младите му години в консерваторията в Хавана, подобен взор за Соса е американският джаз, който те избират да назовават модерна класическа музика - най-малко пред своите преподаватели, когато ги хващат да я интерпретират. Омар Соса не влиза в джаза напряко, а с помощта на група „ Иракере ”. По същия метод е и навлизането му в уърлд музиката. Това се случва след първото му посещаване в Сенегал, където е поканен в дома на един от локалните музиканти на вечеря. Храната е сервирана в един общ огромен съд и всички се хранят с ръце. Соса си споделя - откакто това може да се направи с храната, за какво да не може да се направи и с музиката? Никой на никого не пречи, а всеки се радва на това което има.
В един неотдавнашен диалог на Соса с неговия сътрудник и другар Паоло Фрезу, Омар признава, че Африка е гръбначният дирек на неговата музика, силата на ритмите от Африка участва във всички негови произведения. „ Другото нещо е темпото, в Африка едно парче може да продължава и 15 минути - композициите не са лимитирани във времето. Има място и за танц, тъй като цялата музика е обвързвана с природата, с живота на хората - тя е част от всичко това ” - добавя Соса.
Слушайки и тази музика на Омар, даже и да не запомним имената на всичките му сътрудници и да не вършим съвсем никаква разлика сред страните им, едно е несъмнено, и то е, че хубостта е на всички места. Стига единствено да сме любопитни да я потърсим и споделим. Останалото е просто джаз. Слънчев джаз+. С премиерни предавания от пътуването на Омар Соса в петък 7 май от 23 ч. единствено тук, по Радио София.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ