Просвещението
През 20 век, в Русия са се случили няколко туристически изгубвания, които били сходни със случая на Дятлов. За този случай са написани стотици публикации и даже телевизионни сюжети. Но си коства да се означи, че тази покруса надалеч не е единственият сходен случай в историята на съветския туризъм. Всички туристически изчевания, които ще Ви дадем в тази публикация са покрити с тайнствен воал. Въпреки че скептиците настояват, че всяка верига от видимо необясними събития може да се откри рационално и разумно пояснение, някои въпреки всичко остават необяснени.
Туристически изгубвания – Как почина групата на Коровина
Седем младежи, водени от майстора на спорта Людмила Коровина, потеглят на поход през прохода Хамар-Дабан в Бурятия на 2 август 1993 година в границите на “Туриада ” – всеобщи преходи в гори и планини в цяла Русия.
Почти незабавно групата се сблъсква с сложни метеорологични условия. Отначало туристите вървяли в пороен дъжд. Нощта била неспокойна. Всички спални чували били подгизнали, тъй като палатките били раздрани, а в 6 сутринта единият от коловете бил изваден.
След като прекарали нощта, Людмила Коровина оповестила, че туристите би трябвало да се връщат, тъй като продължаването по-нататък при такова време било самоубийство. Когато групата се събрала и стартира да се спуска, един от участниците в акцията Александър Крисин се разболял. От ушите му почнало да тече кръв, а той почнал да пада на няколко крачки.
Людмила дала команда на всички да слязат, само че покрай нея и Саша останали още няколко туристи, като по този метод групата се разделила. Скоро Валя Уточенко, която била тръгнала напред, чула гласа на Людмила, която ги помолила да се върнат. Валя се втурнала към нея и видяла ужасната картина – Крисин бил мъртъв, Вика Залесова хлипала истерично до нея. Когато Коровина поискала да отведат плачещото момиче, Валя се пробвала да хване Вика за ръката и, само че тя почнала неистово да я хапе.
Валентина, влачейки Вика след себе си, се върнала при спътниците си. По време на нейното неявяване те били изпаднали в необичайно положение – Татяна Филипенко биела главата си в камък, а останалите лежали неподвижни във всички направления. Осъзнавайки, че няма да може да помогне сама на момчетата, Валя се спуснала по ската, като легнала в спален чувал и се покрила с тентата. Така тя съумяла да прекара нощта. Събуждайки се, момичето открило, че всички останали туристи са мъртви.
Валентина траяла да се спуска, като тя била избавена от други туристи, които била срещнала покрай реката. Мъртвите “Коровинци ” били открити едвам на 24 август. Трима били облечени в тънки чорапогащи, а двама били боси. Никой от тях не опитал да се скрие в спалните чували или да се увие в палатките. При проучване на телата са били открити следи освен от хипотермия, само че и от протеинова дистрофия.
групата на Коровина Заслуженият избавител на Русия Юрий Голиус счита, че Людмила Коровина е отговорна за гибелта на туристи. Голиус познаваше дамата отпреди и сподели, че тя практикува нещо като учебно заведение за оцеляване – туризъм с най-малко облекла и храна. Юри разказа среща с младежи, които Коровина заведе в планината: децата не можеха даже да вдигнат секира и нападнаха предлаганата храна, като че ли не са яли няколко дни.
Според Голий на мястото на нещастието са били намерили единствено една празна кутия яхния. Ако се съди по неналичието на следи от друга храна, това е била единствената вечерята за седемте индивида. „ Нищо чудно, че всички са умряха едновременно. Организмите са били изчерпани ”, споделя спасителят.
Трагедията в Чивруай
На 25 януари 1973 година 10 туристи от Куйбишев (днес Самара) потеглят на поход от село Илма на Колския полуостров. Маршрутът не бил сложен като се изчислявал към второкласен по компликация. Младите туристи били водени от опитния играч Михаил Кузнецов.
Няколко дни по-късно група скиори от Московския авиационен институт поели по същия път. Тогава Виктор Самоделов пръв видял ръка, стърчаща отдолу под снега. Московчани се втурнали да изкопаят тялото и намерили още петима души, лежащи върху палатка, разпръсната по земята. Издирването на останалите туристи, към което се присъединили и спасителите, траяло още няколко месеца.
По време на следствието се пресъздало последователността от събития, вследствие на които групата на Кузнецов починала. След много тежък дневен поход, групата взема решение по мрачно да щурмува прохода Чивруай. Скоро станало ясно, че няма да е допустимо да се изкачат и по тази причина спортистите се разделили. Част от групата останала на място с оборудването, а разузнавачите тръгнали да търсят безвредно втурване.
Групата от Самара Двама от туристите тръгнали към главната група, с цел да им покажат пътя, само че замръзнали по пътя. Тези, които към този момент били долу, не можели да си тръгнат без ски и също починаха. Туристите, които останали на върха, не разпънали палатката, а просто я постлали и най-после и те умряли от хипотермия.
Можем да кажем, че не се е случи нищо мистериозно. Тук неприятното време и поредност от неверни решения, взети от туристите, изиграла своята роля. Опитните туристи обаче считали, че не всичко е толкоз просто. Изобщо не излиза наяве, за какво опитният състезател Кузнецов направил толкоз доста неточности, някои от които изглеждали смешни даже за новак екскурзиант.
Защо групата се пробвала да изкачи прохода по мрачно и даже след тежък дневен поход? Страхуваха ли се от нещо? Защо тези, които останали на върха, не разпънали палатката си? В последна сметка имало случаи, когато туристите седяли в заслон в продължение на няколко дни, чакайки бурята да отмине, а по-късно се прибирали живи и здрави.
Някои откриватели свързват неправилните решения с фигурата на митичния колос Куйва – обликът му, формиран от линии мъх и вода, който може да се види на скалата покрай Сейдозеро, около която минавали туристите. Пътуващите пишели за този „ дъртак “ 100 години преди нещастието в Чивруай. Те споделят, че саамите доста се опасяват от него и изпадат в положение на комплициране при типа на Куйва – нервност, съпроводена от гърчове, тревога и халюцинации.
Също по този начин наподобява необичайно, че наказателното дело е класифицирано, а архивните документи от него изчезнали безследно. Един от роднините на туристите, предприемачът от Нижни Новгород Виктор Ворошилов, се опитал самичък да проверява нещастието. През януари 2019 година той отишъл до прохода Чивруай и разговарял със спасителите, които търсели телата. Въпреки това, даже индивидът да разбере нещо, то ще остане незнайно. През септември същата година Виктор бил погубен.
Смъртта на групата на Михаил Корен
През март 1971 година група от девет туристи, водени от Михаил Корен, потеглят на ски пътешестване от пета категория по трудност в Източен Саян.
На 10 април спортистите не отишли на контролно-пропускателния пункт, както било планувано, и спасителите почнали да ги търсят. Хеликоптер от близката военна част обиколил целия маршрут и едвам в подножието на прохода Пихтови водачите забелязали изоставена палатка.
Пристигналите търсачи разкрили персоналните движимости на скиорите, храна, портфейли с пари, само че самите хора като че ли се бяха изпарили. Недалеч от палатката в снега стърчали отвесно залепнала ска. Както се оказало по-късно, тя била аварийна. На туристически диалект такава ска се наречала свекърва, тъй като била „ нездравословна “. Тази ска трябвало да я влачите върху себе си, само че не е ясно дали е потребна или не.
Копаенето наоколо до лагера почнало едвам през май. Скоро спасителите разкрили първите три тела, три дни по-късно – още пет. Намерили всичките, като се изключи водача на групата Михаил Корен. Той бил открит единствено месец по-късно, а дневникът на Корен дал опция да се реконструира картината на събитията.
На 22 март “кореневците ” нощували покрай Еловия проход. На сутринта обаче един от туристите почнал да има болки в стомаха и групата останала на обекта три дни. През цялото това време снегът продължавал да вали. Скаутите, които създали радиални изходи, говорели за образуването на снежни корнизи, а Рут възразил против изкачването, само че множеството от членовете на групата упорствали да продължат пътуването.
Михаил изостанал от групата, до момента в който бил ангажиран с пакетирането на палатката. Пред очите му всички негови приятели били покрити със сняг, падащ от скатовете, до момента в който самият Михаил бил на ръба на лавината и съумял да се измъкне. Той останал на прохода още няколко дни, пробвайки се да изрови приятелите си и едвам след четири дни изтощителни търсения напуснал мястото на нещастието, като залепил ските си като лидер. Но щом Руут се отдалечил на няколкостотин метра от палатката, той бил затрупан от нова лавина…
Въпреки обстоятелството, че имало доста нещастия като тази, която се случила на прохода Дятлов в Съюз на съветските социалистически републики, единствено тя била фамозна. През 2020 година в Русия излезнал сериал за нещастието на Дятлов.
Подобни събития се случили освен в Съюза и Русия, само че и в други кътчета на земното кълбо. Така през 1973 година петима студенти били изчезнали в Калифорния, а историята за тяхната мистериозна гибел била наречена американският проход на Дятлов.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
