Кои са славянските имена
През 1969 година професор Стефан Илчев издава своя труд Речник на персоналните и фамилните имена у българите, с който обгръща имената у българския народ след Освобождението, само че наблюдава и тяхното пораждане надалеч обратно във времето.
Речникът извършва поставената му задача да ни запознае с историята на пораждане на българските имена, правилата, по които те се основават, да засегне въпроса за националното достолепие на народа при избора на имената на поколенията.
От книгата на Илчев излиза наяве, че българските персонални имена пораждат по друго време, само че най-старият слой от тях съставляват имената, наследени от далечното минало, които по своята същина са славянски имена, срещани и у други нации с подобен генезис.
Имената със славянски генезис се познават по 2 характерности: едната е, че са главно двусъставни имена - Десислава, Добромир, Красимир. Голяма част от тях носят наставка - слав/слава - Радослав, Мирослава, Ростислав.
Другата отличителна характерност на славянските имена е, че смисъла им е разбираемо - Найден идва от открит, Драган значи благ, безценен, мил, Миролюба има смисъл на тази, която обича мира.
Разпознаването на славянските имена наподобява просто, само че в действителност изисква отлична езиковедска подготовка. В българската традиция имената имат главно 2 функционалности - те са защитни или пожелателни. В тях родителите влагат това, което желаят да дадат на своя правоприемник като благопожелание за живота му - да го пази и управлява.
Пожелателни имена от славянски генезис са Любозар (като благопожелание да озарява всички с любовта си), Владислав (да владее славата), Върбан (да е всесилен и резистентен като върбата). Също по този начин пожелателни са имена, свързани с характера - Добрина (да е добра), Милица (да е нежна, мила). Свързани с външността - Красен (да е красив), Невена (да е красива като цветето с това име). Може да се прибавят също Деница, Зорница, Гълъбина, Ясен, Елица, Калин и други.
Защитните славянски имена имат заклинателна функционалност:
- Запрян (да остане, да се резервира, в случай че децата преди него са умирали);
- Нихтиян (нежелан, да не го пожелае лошото)
- Живко;
- Сретен;
- Страхил;
- Стойко;
- Траян;
- Камен;
- Желязко и доста други.
С покръстването в календара на персоналните имена влизат и доста християнски имена от източно православния езиков фонд със славянски генезис. Това са основно имена, които са известни като персонални на славянски князе и владетели.
Това обогатява фонда на персоналните български имена, а със славянски са сменени някои гръцки имена, безусловно преведени. Например гръцкото име Тодор е сменено със славянското Божидар, само че през днешния ден по едно и също време битуват и двете имена.
