Експериментът Розенхан или когато лудите не се различават от нормалните
През 1969 година американският психолог лекар Дейвид Розенхан започва опит, чийто резултати ще слагат под въпрос надежността на психиатричната помощ. Розенхан си задава въпроса дали терапевти могат да разграничат лудите от естествените и се оказва, че не могат.
Психологът подхваща неповторим опит, в който се включват 8 души. Сред тях е и самият Розенхан. Групата посещава няколко разнообразни държавни психиатрични клиники в Съединени американски щати, имитирайки психологични отклонения.
Участниците в опита Розенхан били инструктирани да споделят с психиатрите, че чуват гласове и имат халюцинации. Никой от псевдопациентите не предполагал, че ще бъде приет в болница в психиатрична клиника толкоз елементарно, колкото станало в реалност.
На всички до един им е сложена диагнозата шизофрения и макар множеството да вярвали, че с времето измамата им ще бъде разкрита, това не се случило. Всеки от участниците бил диагностициран със съществено психологично разстройство.
Лекарите по този начин и не разбрали, че те се преструват, а диагнозите им се базирали единствено на изказванието, че псевдопациентите чуват гласове. Болничният личен състав също считал, че настанените пациенти страдат от шизофрения.
Според Розенхан психиатрите сложили диагнозите си изхождайки единствено от теорията за описаната неуравновесеност и пренебрегнали обстоятелството, че в действителност участниците в опита не демонстрират типичното държание за хора с такова тежко отклоняване.
И до момента в който лекарите не съумели да разграничат лудите от естествените, то същинските пациенти с шизофрения се ориентирали безпогрешно. Всеки от участниците бил оголен от пациент на психиатричната клиника, в която бил настанен.
В последна сметка доброволците от опита прекарали общо 52 дни в клиника, след което лекарите сметнали, че са в ремисия и ги изписали.
Когато Розенхан разкрива изводите си, настава същинска сензация. Обществото е в потрес от ненадежността психиатрите, които с такава лекост могат да бъдат излъгани.
Колеги на Розенхан пък го укоряват, защото участниците му били готови авансово, а самооценката на пациента по това време е крайъгълен камък в слагането на диагноза.
